Фрагменти от култовия роман „1984“ пресъздадоха артисти на Кукления театър в Стара Загора

На 29 август 2018 г., публично представяне на фрагменти от култовия роман на Джордж Оруел „1984“, направиха 9 изключително талантливи млади артисти от Държавен куклен театър (ДКТ) Стара Загора. Всъщност, това е показ, от 15-дневния упорит творчески труд в театралната лаборатория, ръководена с вдъхновение и замах от режисьорката Веселка Кунчева и сценографката Мариета Голомехова.

„Целта на тазгодишната ни лаборатория беше да открием онези изразни средства на театралния еквивалент така, че темата, която визираме, да стигне максимално въздействащо на зрителя“. Това обясни в началото на публиката директорът на трупата Дарин Петков. – Във времето, в което живеем ни вълнува една тема, която непременно искаме да споделим с вас, уважаваната ни публика. Това е основната тема в романа на Оруел „1984“ за изгубването на човешкото в човека. С тревога усещаме как в нашата технократска цивилизация, постепенно започваме да губим човешкия си образ и духовната си същност. И тъй като това много ни вълнува, направихме творческата лаборатория върху това произведение. Планът ни е догодина през месеците юни и юли да репетираме и тогава да изкараме голяма, завършена пиеса, която ще се нарича „1984“. С нея нашият театър ще се представи на поредното издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора“.

Часове преди това на брифинг Веселка Кунчева сподели: „Темата, която изследва творческият ни екип е човекът в нашето съвремие. Как се чувства той, какво се случва с него? Какви процеси протичат? Може ли да оцелее? Вярваме, че трябва да оцелее! Средствата, които сме избрали са книгите. При Оруел този процес е изключително силно застъпен. Защото с унищожаване на книгите се унищожава познанието, културата, историята, т.е. всичко върху което можеш да стъпиш, за да имаш сигурност. По този начин човек се превръща в същество, което само се лута, защото няма опора. Основните ни изразни средства, с които работим са книгите, вестниците, в които медиите променят информацията за това, какво се случва и… кашони. Хората се вкарват в малки кутийки и в това пространство те трябва да оцеляват. Кутийките стават все по-малки и човек се адаптира да живее в тях, докато или се изпарява или оцелява. Друг избор няма. Джордж Оруел забелязва процесите на духовно гниене в нашето общество и ги изследва с точността на хирург. Романът му „1984“ е като скалпел, който разрязва човешката същност, за да открие какво ни е превърнало в чудовищата, които сме. Убеждението на Оруел било, че романът му „1984“ ще посочи на света абсурдността на подобен тип държава и тя никога няма да се появи. Уви! Светът описан от Оруел, за съжаление, е нашата действителност“, сподели Веселка Кунчева.

Представлението започна шокиращо. Главите на 8 млади мъже и жени, затворени в еднакви кутии-калъпи и стопирани в общ хомот, като в скотобойна, говорят механично едни и същи заучени фрази. После, вече добре дресирани, те маршируват и скандират „Ура! Ура! Ура!“ за Големия Брат и за Партията, която за тях е всичко! Всичко!

Принудени да живеят в кафези (в случая кашони) животът им минава роботизирано – ставане от сън, закуска, пътуване с автобус, работа, работа, работа, пътуване с автобус, връщане в кафеза, ядене, спане и на другия ден – всичко това се повтаря. В тези „помещения“ те спортуват, плуват, научават новините от медиите, които на принципа на детската игра „счупен телефон“, докато стигнат до крайния потребител, придобиват коренно различно съдържание. Такова, каквото Партията нареди.

Биг Брадър е вездесъщ. Той обяснява каква трябва да бъде раждаемостта. Дори лично ръководи „процеса“ на зачатието. Средствата му са жестоки. Чрез физически инквизиции постига пълното ликвидиране на знанията, на културата, на литературата. Усмихнатите лица са само маски, зад които живее равнодушието.

Преди повече от 40 години романът „1984“ беше публикуван за първи път в България в списание „Съвременник“. Във върлото тоталитарно време, беше невероятно да се намери „смелчага“, който едно към едно да опише режима, на който народът ни беше подложен. После осъзнах, че надали Оруел е допускал съществуването на социалистическа Народна република България, за да я има за пример. Т.е. събитията, за съжаление, за глобални и потресаващи. И все пак „1984“ беше на книжен носител.

Това, на което творците на Старозагорския куклен театър ни направиха свидетели, и то само фрагментарно, наистина ни разтърси до основи. Повярвайте, никак не е приятно, да виждаш живота си като зрител, да пречупваш сцените през лични събития факти, да чуваш заповедите на „Другаря“, да осъзнаваш как безсрамно и безцеремонно си малтретиран и ограбен духовно. И това са само фрагменти. С нетърпение очакваме раждането на целия спектакъл, което убедена съм, ще предизвика фурор.

Зная, че при провеждането на творческите лаборатории в Кукления театър са ангажирани абсолютно всички – от портиера до директора, целият технически персонал. И все пак лицето са актьорите, които отново, за кой ли път надминаха себе си: Латина Беровска, Диляна Спасова, Таня Георгиева, Деница Янакиева, Мария Димитрова, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев и Цвети Пеняшки.

Те, заедно с Веселка Кунчева и Мариета Голомехова, напълно заслужено бяха възнаградени с бурни и продължителни аплаузи и цветя.

Тази година Международната творческа лаборатория има своето десето издание. Тя се организира през година от СНЦ „ПИЕРО“ и Държавен куклен театър – Стара Загора, като Община Стара Загора неизменно я подкрепя и я включва в културния си календар.

Десетото издание се проведе в две части: В първата (от 31 май до 15 юни) художественият ръководител режисьорката Веселка Кунчева, сценографът Мариета Голомехова и композиторът Христо Намлиев, заедно със студенти от Pace School of Performing Art – Ню Йорк изследваха човешкото самозалъгване и силата на властта, основани на алегоричния роман „Животинска ферма“ на Джордж Оруел. Втората част започна на 15 август и завърши с показ на резултатите на 29 август от 19:30 ч. с фокус върху култовия роман на Оруел „1984”. Единствено в България в ДКТ Стара Загора се създават условия за този уникален и много ползотворен начин на работа. Той създаде емблематични за куклено-театралната сцена в България спектакли, които имат дълъг живот в репертоара на театрите – „Комедия Аха-аха Дел Арте”, „Няма да платим” по Дарио Фо, носителят на 3 награди ИКАР 2015 „Страх”от Ина Божидарова и Веселка Кунчева , „Живота бяс” по Ф. М. Достоевски.

Росица Ранчева