Д-р Атанас Янев пред dolap.bg: ”Трябва да го имаш отвътре, за да си лекар“

В навечерието на 57-ия рожден ден на д-р Атанас Янев, за dolap.bg е висока чест и удоволствие да представи на многобройните си читатели този удивително харизматичен човек и изтъкнат лекар-специалист акушер-гинеколог, един от групата на „нематериалното съкровище на Стара Загора“.

Д-р Атанас Янев е роден на 27 август 1961 г. в Стара Загора, където завършва Първа смесена гимназия. През 1987 г. се дипломира в Медицинския институт – Пловдив. Три години работи „вътрешни болести“ в Стара Загора, след което – „акушерство и гинекология“ в АГ-клиника, няколко години – в Онкодиспансера, отново в АГ-клиника. Последните 2-3 години е републикански консултант за Южна България – областите Ямбол, Сливен, Бургас и Стара Загора. Работи в болница НияМед, има частен кабинет и Медицински център „Д-р Атанас Янев“, където се предлага – ежедневна хирургия, с няколко легла; има трима анестезиолози и акушерка. Извършват се аборти, абразии, биопсии, малки интервенции. Могат да се задържат пациенти до 48 часа. Центърът се намира в бившата ВМИ поликлиника – детски сектор.

Доктор Янев, с какво Ви привлече специалността на акушер-гинеколог?

В рода ни няма нито един лекар. В гимназията, четири момчета от класа ни, решихме да ставаме лекари и изпълнихме решението си. И четиримата станахме лекари и работим тази професия. Единият от нас впоследствие – Емил Кабаиванов, с когото като студенти живяхме в една квартира, се отдаде на политика и в момента е кмет на Карлово. Беше много добър ортопед.

Можехме да станем всякакви, защото имахме отличен успех. Като че ли бяхме и двамата с по една петица само. Навсякъде бяхме силни – и по математика, и по биология, и по химия, но избрахме медицина.

В училище имахме прекрасни преподаватели: Георги Байданов, Доньо Михов, класната ни Узунова, Петра Георгиева – по физика, Господинов – по физическо… Бях любимец на Георги Байданов. Всяка година се явявах на олимпиадите по химия и никога не ме изпитваше. По време на олимпиадите стигах до републиканските кръгове…

Но защо точно тази специалност?

Защото има риск, има адреналин и екшън в родилна зала. Това най-много допада на натюрела ми. Има нощни и целодневни дежурства. Не е като чиновник да ходиш всеки ден от 7:30 до 17:00 ч. Предлагат ти се непрекъснато предизвикателства, които трябва да бъдат решени на мига. В Пловдив ходехме на стаж в Първа градска болница при д-р Дренски. Прекрасни лекари и прекрасни хора. Те бяха много положително настроени към света и живота като цяло. Бяха чудесен пример за нас – младите. Имаше емоции. Не е суха и скучна медицина.

Свиква ли се с този ненормиран работен ден, с денонощно разположение на пациентките?

Свиква се, но трябва да го имаш отвътре, за да ти носи удовлетворение. Акушер-гинекологията е много тежка специалност. Най-тежка в медицината. Сравнима е само с анестезиология и реанимация. Защо? Защото при нас жените идват здрави и трябва да си отидат здрави. А нещата се случват в родилна зала. Те се случват там! Докато при другите колеги – невролог, кардиолог, хирург и пр., пациентите идват болни, за да се лекуват. При нас така стават нещата. Това е най-рисковата специалност. Неслучайно сме и коментирани най-много в България. Поредният случай е в Сливен. Хората трябва да разберат, че за съжаление, има и процент на смъртност. Неслучайно народът е казал, че на всяка родилка единият крак е в гроба.

Казахте преди малко, че любимото Ви работно място е родилна зала. Колко бебета сте „хванали“?

Хиляди! „Хващал“ съм и по 12 на ден и по 12 раждания на вечер.

Какво е усещането пръв да вземете новия живот в ръцете си?

При всяко раждане рискът е много голям и гледаш нещата да станат без грешка, защото една грешка значи или трайно увреждане на майка и дете или, не дай Боже, смърт на единия от двамата. Отговорността е изключително голяма и тя те мачка. Аз специално трудно усещам емоцията и романтиката, че се е родил нов живот. Да, има го и това, но задълженията и отговорностите преобладават. На другия ден, когато минеш на визитация – усещаш такова чувство.

Докторе, имате ли усещането понякога, че всичко е в ръцете на Господ? Имали ли сте случаи, в близо 30-годишната си практика, когато според Вас всичко възможно е направено, но положението е безнадеждно и изведнъж, незнайно как, нещата се оправят напълно?

Да, имал съм няколко такива случаи. Но съм имал и няколко фатални случаи и с деца и с родилки.

И тогава?

Не питай! Ужасно е! Първо близките, после съдебните инстанции…

Молите ли се на Всевишния? Имате ли си молитвичка?

Моля се всяка сутрин. Има една молитва, която много харесвам и си я казвам всеки ден. Надявам се, че Бог я чува.

Според Вас повече бебета ли се раждат или повече са абортите?

Раждат се бебенца. По време на война също се раждат деца, така че раждаемостта е нормална. Преди години в Стара Загора имахме около 3000 раждания годишно. Сега са с 200-300 по-малко, може би.

Повече естествени ли са ражданията или са със секцио?

В АГ – клиниката има висок процент на секцио – около 30%, защото идват запуснати случаи от целия регион и от Южна България, които се разрешават оперативно, при които не могат жените да се пуснат на нормално раждане. Затова процентът на Цезарово сечение е по-голям. То се прави по медицински индикации. Преди 5-6 години се въведе и протокол за секцио по желание от страна на жените. И няма как да ги спрем, ако те така искат. Секциото се утвърди като рутинен метод за раждане. То е от порядъка на 20-30 минути. Изважда се „готовата продукция“ и се сяда на масата.

Вярно ли е, че Вие сте изродили сина си чрез секцио. Това не е ли прецедент?

Да, вярно е! В Стара Загора няма друг такъв случай. Д-р Саркисян е правил секцио на дъщеря си, т.е. за внучето си. Това мога да правя. Там ми е силата.

Как подреждате ценностите в личностната Ви скала? Кое е на първо място?

Разбира се семейството – деца, родители. След това – работата.

Баща ми ми е дал само един съвет: Да правя това, което правят хората и да се държа мъжки. И аз го следвам. Човек първо трябва да е честен, морален и да притежава добра култура за лична отговорност и вина. Да може да отговаря за постъпките си.

За съжаление в България не е така. Българинът не може да износи обща кауза. Това стана ясно най-вече след прехода. Единствената цел на българина е собственото му оцеляване и спасение. При него собственият му успех не е равнозначен на собствените му усилия. Напротив, той отива някъде под крило, където някой да го пази с цената на качества, които трябва да притежава. Той ги изключва от битието си. Това е България, за съжаление. Така е и в медицината. Такива са и колегите лекари, които не правят изключение от общото.

Какво е според Вас здравеопазването в Стара Загора?

Разрушиха болницата с това обединение! Нищо не остана от тази болница. Отчетоха го като грешка, но вече е късно. АГ- клиниката е разбита. Тя е на ръба на съществуването си. Липсват кадри и консумативи, а случаите са от тежки по-тежки, защото обираме цялата патология от Южна България. Според мен държавата ни нито е за държавното, нито – за частното здравеопазване. Тя просто е абдикирала от здравеопазването. Лекар в България е мръсна дума. Обществото се настройва срещу нас нарочно. Никога българският лекар не е бил толкова унижаван, а в социалната стълба на обществото – на толкова ниско стъпало. Просто няма политическа воля да се реши проблемът със здравеопазването. Не може, след като сме от години в Европейския съюз, през месец август да се говори с удовлетворение, че болниците във Враца или в Ловеч, примерно, са си получили заплатите за месец юни. Това е подигравка.

В България има много добри лекари, но няма добро здравеопазване. Принудени сме със заплати от 730 лева, да свързваме „успешно“ двата края, като работим на две-три места. Всичко е за сметка на здравето. Няма по-унижавана социална група от лекарската в България.

Защо?

Защото мерило на обществото за това, което вършиш и за това дали си полезен е заплащането, което получаваш. При 700 лева основна заплата за какво става дума?! Ти си излишен за обществото! Толкова е възнаграждението на една чистачка. Това е най-ниско платеният труд в България. В Пловдив имам приятел, завеждащ отделение, доскоро заплатата му беше 650 лв. Това е така, защото така искат управляващите. Българският лекар трябва да се държи подтиснат, беден и послушен. Защото, ако човек има пари, грубо казано – той ще има и душа. Народът е казал „човек без пари е човек без душа“. Всичко се прави нарочно, за да няма добра средна класа. Защото средната класа е от мислещи, интелигентни, образовани хора. Така сме по-удобни на управляващите – да правят с нас каквото си искат, като ни поставят във финансова невъзможност. Подигравка с лекарския труд.

Има ли изход, според Вас?

Да, има изход, както направиха в Турция: Отделиха болнична от до болнична помощ. Когато работиш в здравно заведение, в държавна болница – нямаш право на частна практика. Но си добре заплатен. И тогава ти ще мислиш за пациенти, ще мислиш за работа, ще ходиш на курсове, допълнително ще се квалифицираш и ще искаш да се развиваш. А сега единствената ти цел е твоето оцеляване, т.е как успешно да свържеш двата края в края на месеца. За какво да уча нови неща, да ходя на курсове и конгреси?! Заплатата ми няма да се повиши! От 4000 лв., сега заплатите са на 8000 лв на лекар, който работи в Турция. Говорим за държавни болници. Ако си на държавна работа, нямаш право на частен кабинет. Който иска да е в извън болничната помощ – няма проблем.

Трябва да се коригира заплащането. Ние сме най-квалифицирани. Учим най-дълго и най-много. Вземаме специалност, която е 4-5 години и след това са нужни още 10 години да се научиш да работиш, ако си оперативна специалност. А всъщност заплащането ни е най-ниско. Защото направиха болниците търговски дружества. Преди много години Карл Маркс е казал: “Няма честна търговия!“. Как да съществува здравеопазването, след като ние сме търговци на здраве?! Никъде по света здравето не е политика, но за нашите управници – то е политика! И всичко подлежи на регулация, каквато те измислят!

Да, краде се Здравната каса, особено от частните болници, но това е капка в морето. Проблемът е организацията на болничната помощ. Трябва да не са търговски дружества. Всяка болница да си има отделен бюджет. Мой приятел работи в болница във Франция, на 100 км от Париж. Малка общинска болница е, с основните отделения, с бюджет около 100 млн евро. С този бюджет се оправя за годината – апаратура, разходи, заплати… Да се разчита само на изработеното, значи да започваш от нулата, а при нас е от минус, защото болницата дължи няколко десетки милиона лева. Т.е. случаят при нас е, колкото повече работиш, значи трупаш повече дългове, което е ненормално. По-добре е да имаш определен бюджет, според дейността която извършваш, със специалистите и апаратурата, с които разполагаш. Той би могъл да се коригира в годините, но така трябва да е. Да няма притеснение за утрешния ден. За съжаление здравето на хората е политика в България.

Какво общността не знае за Вас?

Сериозен човек съм. Работя много. Душата ми е по-груба. По-мъжки приемам света. А обичам много поезия. Обичам Петя Дубарова, Блага Димитрова. Чета постоянно и нови книги, но някак си не показвам емоции. Когато правя нещо, гледам директно целта, която трябва да постигна и не обръщам внимание на детайлите. Не търся публичност. По-в сянка е по-добре.

Обичам да ходя на лов и за риба – с мухарка; обичам кучета, мотори… карам мотори из гората, варя ракия, бягам, имам чували – блъскам ги, играем мач понякога, ходя на мачовете на „Берое“… С Ловната ни дружина се събираме… Имам принцип: Правиш добро и го забравяш.

Какво съветвате сина си?

Той е голямо момче, вече 17-годишен гимназист в Езиковата гимназия. Съветвам го да се държи мъжки! Да бъде нормален човек и да живее достойно. Той е много добро дете, даже е прекалено добър.

След толкова много професионални срещи с жени от всички възрасти, узнахте ли прекрасната тайна що е е жена?

Не! Поклон пред жените, които са цветята на живота! Те са по-ниско от нас и затова са по-големи. Лао Дзъ обяснява защо морето е по-голямо от седемте потока. Защото е по-ниско от тях. Т.е. жените са по-спокойни, по-уравновесени и затова печелят. Те са по-големи в житейски и философски план. Те са основата на живота. А основата е винаги в началото и тя е по-голяма от нас.

На Вашите вече 57 години, какво не сте направили?

Не обичам достатъчно себе си. Това наистина не съм правил никога. Ще се коригирам!

Интервюто взе Росица Ранчева