Носиите на Яна Ленова-Димитрова – страст и копнеж по отдавнашната красота

Както вече Долап. бг писа, съпътстваща проява в рамките на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ 2018 ще бъде изложбата на автентични народни носии от личните колекции на Елена Тилова и Яна Ленова-Димитрова. На 25 август ще бъде показана  – „Бела съм, бела, юначе“ – изложба на автентични родопски носии (от района на Смолян, Широка лъка, Златоград и Крумовград), а на 26 август  – „Вида, Гъмза, Кула и Бдин“ – изложба на автентични носии от Видинско.

Ние от Долап.бг „одобрихме” събитието във Фейсбук, отбелязахме се, че ще ходим и потърсихме Яна Ленова-Димитрова, за да ни разкаже за изложбите. Срещнахме се с красива, млада дама с искрящи очи. И голяма страст, развита в последните три години – да колекционира автентични български народни носии. В разговора изброихме, че Яна има дотук 14 пълни носии с всичките им части, а няколко са „в процес на събиране“. На „Богородична стъпка” Яна и Елена ще покажат общо 12 носии – 10 женски и 2 мъжки.

Преди 3 години Яна за първи път участва във Фестивала на народната носия в Жеравна и оттогава започва да събира носии. Иначе интересът й към българския фолклор е запален в студентските години от преподавателя и по фолклор във Великотърновския университет – проф. Анчо Калоянов. Тогава Яна е студентка в специалност „българска филология”.

Носиите или части от тях намира (приема и подаръци!) в интернет, от различни групи във Фейсбук и сайтове за пазаруване, както и по пазари от типа на съботния в кв. Кольо Ганчев в Стара Загора. „По-рядко търся носии в къщите на бабите, за съжаление. А в сайтовете се предлагат носии с различни части, които не винаги са събрани точно според както е носията в региона. Така първата, която купих – плевенски бръчник, беше с неподходяща престилка, после намерих отделно само престилката, която трябва” – споделя Яна.

Първо ми обяснява за тракийската носия, която има: „…от района на Ямбол/Нова Загора. Различна от старозагорската тракийска носия по украсата на полите  – тя е с мъниста и сърма на полите и на пазвата, върху черния сукман”, казва Яна.

Хасковската носия в колекцията й е червена, с аладжа (сая), отворена отпред (но има и затворен вариант), не е като сукмана.

Първомайската носия много прилича на Хасковската, но е със затворена пазва, а украсата е от гайтани и кадифе. „Има една „модна линия” – Димитровград – Хасково – Първомай – Пловдив – Асеновград, носиите от тези региони много си приличат“ – обяснява Яна.

На „Богородична стъпка” ще покаже и носията от Любимец, Харманлийско, която е с черен сукман и флорален мотив по пазвата и полите. „Прилича на „литак”, но бродиран. Приличат си и по кройката. Това е носия от другата „линия” – Любимец – Харманли – Свиленград“.

Най-любима на Яна е родопската носия от Средните Родопи – тъмносиня, с червено бикме (техника на бродиране), с червена кърпа, с типичната престилка в жълто, оранжево и керемиденочервено, втъкана в квадрати. „Носията е на християнка. Когато я облякох на 3 март (беше топло време в Стара Загора) и ми беше ужасно горещо с нея, носията е много тежка. Но същия ден вечерта бяхме в Калофер и там вечерта с нея си ми беше добре, не ми стана студено. Ето защо е правена от такъв дебел плат – за дебелите сенки на Родопа” – разказва Яна.

Има и носия от Златоград с „маница” – риза, отворена отпред, престилка, дреха с черно и бяло на каре и „бениш” – тъмна дреха, която покрива останалите и оставя само една цветна ивица да се вижда – на престилката. Интересното при тази носия е, че по времето, когато се е носела е действал закон, който забранявал носенето на цветни дрехи от жените. Затова те обличали върху носията тъмна дреха, а единствената цветна ивица, която се вижда е тази на извезания край на престилката. По везбата се познавали отделните родове”, уточнява Яна.

От носиите от Родопите тя притежава и помашка носия от с. Егрек, Крумовградско. „Коя е помашка, коя християнска… носиите се разпознавали по възела на престилката, завързан отпред – ако е в средата е помашка, ако е отляво – християнска. В случая по-интересното е, че възелът има значение!”

Всяка една от носиите на Яна има история и описание, но ще ги видите и ще го чуете, ако посетите събора „Богородична стъпка” на Старозагорски минерални бани на 25 и 26 август 2018 г. Само да добавим към списъка на Яна и останалите й безценни носии в колекцията – две кюстендилски (лятна и зимна), носии от Северна България – Плевенска, от с. Голяма Железна, влашка от Брегово, Видинско, Кулска, Самоковска.

Как се грижи за носиите? Те се перат със студена вода и на ръка или в пералня с цветоразделителни кърпички вътре. Понякога ги дава на химическо чистене. Дъщеричката на Яна – второкласничката Магдалина, ще е на събора със своята собствена носия, която е двупрестилчена, от района на Етрополе и се състои от риза, фуста, бръчник, престилка. Освен това ще си носи и плетените котки – играчки, подарък от приятелка на Яна и дървеното конче-играчка, купено от Жеравна. На двете изложби в „Богородична стъпка” Яна ще покаже накити от мъниста към някои от носиите, а сребърните няма да ги покаже (засега!). Напълно разбираемо!

Ако посетите изложбите, през втория ден ще видите и уникална мъжка носия от Влашко (всъщност от Видинско), която ще ви впечатли, ми сподели Яна. Доверяваме го в аванс и на вас! Повече нито дума!

Бъдете любопитни! Заповядайте на „Богородична стъпка”! Оставете се да бъдете изненадани!

Уляна Кьосева

Фотографиите са на Богдан Стойко, Петър Ковачев, Христо Христов, Жоро Хаджиев