С почит и благословение да посрещнем деня на Св. Богородица

Няма по-топло от майчина пазва, няма по-сигурно от майчината опора, няма по-голяма любов от тази, която майката дава на рожбите си… Дори и когато сме в годините на зрелостта си, в мигове на тегота и житейски бури, дирим утеха в някой майчин съвет или закрила, дори когато тя, майчицата ни, вече се е преселила в отвъдното и бди и над нас и над дома ни с небесната си сила и нежност.

Едва ли има човек на земята, който в човешкото си битие да не е попадал в мигове на немощ и да не е търсил опора и закрила… Ние сме слаби по природа и не всякога съзнаваме невъзможността сами да се изправим пред предизвикателствата на живота. В тази си самонадеяност често политаме от висотата на собственото си его и се сгромолясваме с всичка сила в бездната на неочаквани бури и невъзможни обрати, носени от бурното течение на тревогата, болката и отчаянието… Сграбчени от тази невероятна тъмна сила разбираме, че сме крехки, жалки и неспособни сами да се изправим срещу съдбата и да преодолеем нещастието си… Ето в тези мигове търсим и отправяме взор към Всевишния и простенваме по детски: “Майчице, помогни ми!“

Тези дни християнската общност извървява дните на Богородичния пост и със скромните си способности отправя поглед, изпълнен с вяра и надежда, към благия образ на Божията Майка, от която измолва милост, здраве, любов и надежда за себе си, за страданието си, за децата си… Само едно изстрадало сърце знае с какво упование се взира и мълви молитви пред иконата на Майката Божия…

Само да си представим колко е безкрайна редичката на молещите се млади жени да бъдат сподобени с така жадуваната рожбичка!… А колко семейства със сълзи измолват живота и здравето на страдащото им дете, страдащия син или дъщеря?!…

Човекът в страданието търси опора и надежда, но често е пометен от отчаяние. Единствено чрез вярата има надежда. А надеждата е утеха и упование и тук стига до любовта… до Божествената любов, която в този тежък миг ни стопля и оживява душите и сърцата ни. И всяка изстарадана молитва е чута и с нея е измолена голямата милост от здраве и благословение за молещият се вярващ. В този благословен миг сякаш се откриват духовните ни очи и се утвърждава вярата ни, колкото и маловерни да сме, колкото и разколебани да сме. Духовната ни пътека е низ от изпитания и надежди, от болка, страдание и благословение… Тя има своя свят и специален път в  дните на постите, защото тогава поемаме своя кръст и правим опит да се извисим над делничното и да се докоснем до божествената природа в себе си… за четири пъти в годината!

Богородичният пост е кратък – започва на 1-ви и стига до 15-и август – до деня на Успението на св. Богородица. Лек и приятен е, защото изисква от спазващите го да се хранят с растителна храна, т.е. – само това, което расте от земята. А какво по-лесно от това през август – в тези знойни дни в изобилие земята предлага плодове и зеленчуци – хем е здравословно, хем в тези дни може, кажи-речи, само това да се яде. Толкова е горещо и тежко за всякаква друга храна. Разбира се, най-трудното е да наложим пост на делата и мислите си. Да се смирим, да простим, да поискаме прошка и да дадем милост и прошка на ближния си… Да подкрепим страдащия до нас, да обикнем този, който не ни обича, да се помолим за него… И ако ни стигне времето и силите да участваме в молебните акатиси, които се четат всяка вечер в православните храмове в страната. А ако не можем да отидем – да си прочетем по някоя статия у дома… Това е поведение, с което ще можем да имаме право да повдигнем взор към благия лик на Божията майка и да поискам в молитва потребното добро за нас и за семействата ни… Това са толкова топли и мили молитви за здраве и благополучие към нашата закрилница и майчица на целия човешки род. Казано е, че молитвите към всички светии нямат тежестта, която има молитвата на Света Богородица към нейния син и наш Бог – Господ Иисус Христос. Тя може да измоли и невъзможното за страдащите и молещи се вярващи.

Хората в незнанието си често тичат до храма и бързат да запалят свещичка, мислейки си, че са направили необходимото, а не е така. Влизането в храма е придружено с малката молитва: “Боже, благодаря ти, че ми позволи да прекрача прага на Твоя дом!“. А запалването на свещичката пред образа на Господ Бог може също да е придружено с кратката молитва: “Господи Иисусе Христе, помилвай мене грешния/грешната/!“ или само “Господи, помилуй!“. Не е необходимо да изреждаме всичко, което ни е потребно. Бог по-добре от нас знае кое ни е потребно и кое – не! А пред Божията Майка заставаме с кратичка молитва: “Моля те, Майко Божия, застъпи се пред твоя син и наш Бог – Господ Иисус Христос за мен грешния/грешната/, за детето ми за близките ми и т.н.“ Можем да поискаме в молитва милостта на св. Богородица за потребното нам…Знам, че е неправилно, но си позволявам да напомня: всичко можем да поискаме в молитва, без власт и пари! Ако сме в нужда Бог вижда и ще ни прати потребното.

Единствено можем да прекъснем поста с благословение, ако сме болни, немощни или пък става въпрос за малки деца. От тях не се изисква такава строгост при поста и свещеникът ви ще определи как да постъпите. А на празника на Св. Преображение Господне е благословено на трапезата да се сложи риба. В останалото време продължаваме както вече споменах.

Тази година празникът Успение на Божията Майка или както народът ни го знае Голяма Богородица се пада в сряда. Знам от практиката сред нашия народ, че хора преживяли страдание, са обрекли курбан за здраве, за дом, за деца и пр… В дните, когато Богородичният празник е в сряда или в петък НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА курбан животно! Курбанът е вид приношение, храна, която се освещава със специална молитва и се раздава за здраве на знайни и незнайни, най-вече на бедни за здраве. Казано е, че който дава и този който яде се освещава от осветеното… Така че курбанът тази година може да бъде риба!

Ако сте обрекли курбан – сутринта на празника приготвената риба с хляб се занася в храма. След Светата Божествена Литургия се освещава с молитва от свещеника и след това се раздава. В дома се отнася малко от нея за благословение на дома и близките.

За тези, които са постили и са се приготвили за причастие, в навечерието на празника отиват на предпразничен молебен акатист и петохлебие в храма. Там те оставят хляба и написани имената на близките, за които се молят/на листче се написват малките имена по кръщелно/, за да бъдат изчетени в молитвата. Тогава е добре да запишат тези имена да бъдат поменати и на Светата Литургия на следващия ден. След службата, същата вечер, могат да направят изповед, за да се приготвят за причастие на следващия ден.

Ние сме хора от плът и кръв, изтъкани сме от страсти и чувства и в напрегнатото ежедневие влизаме във всякакви контакти. Често изпадаме в неравна борба със собственото си его и се гневим и страдаме, и се отчайваме. Много често съдим ближните си с цялата сила на собствения си егоизъм. Да не говорим, че водени от амбиции и нелицеприятни чувства, завиждаме и изпадаме до низки страсти и лоши помисли, живеем без благословение и често без свещен брак… Да не споменавам за злите ни дела, внушавани ни от тъмните сили и страни на характера ни.Човекът съдържа в себе си и Ангела и Демона и трябва да намери сили да си признае слабостите, злото, на което всеки ден служи и да се отрече от него с покаяние и молитва. Това става само в тайнството изповед и чак тогава може да пристъпи към Божествените дарове на причастието. Темата е безкрайна, но я споделям за всички онези жадуващи обич и милост млади жени и мъже, които тези дни се молят пред образа на Св.Богородица за рожбичка, за здравето на децата си, за болни и страдащи от тежки болести наши близки. Живеем в свят, който преминава през огромни преломи. Липсва ни всякаква духовна опора и често вървим като слепци през живота. Липсва ни малката духовна и религиозна образованост и затова ни трябва някой, който да ни подаде ръка и да ни научи – кое за какво се прави. Не знам дали ще се справя, но дано поне да успея да ви покажа пътя, по който ще откриете вярата и надеждата и милостта на Божествената любов.

Сутринта в деня на празника нашите баби, майки, лели и сродници, и мъжете са тръгвали по призива на църковната камбана към храма с цветя в ръцете, с дарове за Света Богродичка – дар наречен, хляб, дини, брашно…, кой каквото е обещал. Със запалена свещичка са се покланяли и са целували образът й, поставяйки пред нея дара, а иконата са обкичвали с цветята, които й носят. След като са запалили свещичка се нареждат пред помазващия иподякон или свещеник, да бъдат помазани с елей за благословение. Ако от вечерта не са записали имената за здраве за Светата Литургия и за четенето на хляба – сега е моментът. Но го направете рано, за да бъдат поменати на проскомидията още.

Празникът е невероятен. Животът в православието и в християнството, въобще, се измерва с успението, т.е. смъртта на светеца, в случая на Светата Божия Майка. Нейното успение, заспиване, бележи висотата, която е постигнала в духовното си израстване. Ето затова успението се отбелязва като най-големия празник, а не рождението. Разбира се, рождението се отбелязва също, но то е началото, а успението е достигнатият връх в духовния път.

В храма притихваме и участваме с мисъл и молитва, затова следим с внимание цялата служба. Особено е важно да бъдем внимателни и смирени, когато се чете Апостола и Св. Евангелие, когато е молитвата на Светата Евхаристия, на Символът на вярата, на Отче наш…Ако не знаете молитвите, които всички казват – не се притеснявайте, а само слушайте с внимание.

Светата Литургия , освен последование на живота на Господ Иисус Христос,   е и една голяма обща молитва. А трябва да знаете, че голяма е силата на колективната молитва, защото е казано, че „Където са двама в Мое име, там съм и аз посред тях“! А колко много се събираме на този ден!

На празника на св. Богородица в храма е многолюдно и малко по-шумно. Не се гневете на това. Приемете, че много хора имат нужда да се докоснат до милостта на Божията Майка, но просто не знаят как. Приемете тържествеността и светлината на празника като благословия за вас и домът ви и се радвайте с всички. Към причастие се пристъпва като чуете призива на свещеника: “Со страхом Божи, с вяра и любов пристъпете!“ Пристъпвате със скръстени на гърдите ръце, с кърпа на главата за жените, а за всички – в прилично облекло. Пред чашата на светото причастие си казвате: “На твоята тайна вечеря, Сине Божий, за участник приеми ме днес, защото няма да издам тайната на Твоите врагове, нито ще ти дам целувка като Юда, но като разбойника те изповядам: Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството си!“ Това е сюблимен миг да се съединим с този, който бидейки Бог се снижи и се роди от безсеменно родилата го в яслите на животните, който беше без дом и без имане, а раздаваше на всички и милост и любов и изпълваше със смисъл живота им!

Мили мои сестри – девойки, млади невести, майки, баби, нека в тези предпразнични дни се доближим до светостта на Божията Майка и да изпросим за децата си полезното и потребно добро. А ние да се сподобим с малка частица от любовта на божественото й сърце и да го предадем на близките си. Нека всички да се влеем в ангелските песнопения и да прославим името й: „Богородице Дево, радвай се Благодатная Марие, Господ с тобою! Благословена ти в женах и благословен плод чрева твоего, яко спаса – родила е вси душ наших!“

Гинка Михайлова