Бранителите на Стара Загора са на вечен пост

По неписаните закони на сърцето, през последните четири години, Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“ се превърна за старозагорци и гости в сакрално място за почит, поклонение и проверка на изконния български дух. И преди това е имало общоградски мероприятия по повод Националния празник на България и отбелязване на годишнини от боевете за града по време на Руско-турската освободителна война, но някак си ставаха служебно, с присъствието на стотина представители преди всичко на партийни и обществени организации.

На 3 март 2015 г., 300-метровият трибагреник поведе мало и голямо на три километровото шествие-поклонение в памет на хилядите безименни предци, които със живота си ни завещаха най-високия връх – свободата. На другата година, на следващата, на настоящата – все повече и повече растяха редиците от деца, млади и стари, на българи, пристигнали от цялата страна, които пренесоха Националното знаме до Мемориала не само с ръцете, но и със сърцата и духа си.

Вечерта на 31 юли 2017 г., под топлото спокойно синьо небе, паркът „Българско опълчение“ се оказа тесен, за да побере всички присъстващи на Молитвата за Стара Загора, по случай 140 години от боевете за защитата на града, опожаряването и избиването на гражданите му.

Утре пак ще забият траурно камбаните на църквите в памет на апокалиптичните събития, разиграли се в този красив и богат град преди 141 години. На паметниците, посветени на защитниците на Стара Загора и на войните, загинали за свободата, ще бъдат положени венци и цветя. Вечерта от 21:00 ч. пак ще започне Молението в памет на героите. И всеки пак ще запали свещица и ще сложи цвете къде да е на тази земя, която за вечни времена ще бъде напоена с кръвта на убитите, с вопли и ура, с безсмъртие и слава.

На някогашната Чадър могила, на вечна стража стоят шестима опълченци и руски офицер. Фигурите им са изработени от бетон и бронз с височина 12-16 м. Те символизират непреодолимата преграда, която възпира неприятелските Сюлейманови орди при спасяване на знамето и шестте опълченски дружини, от които се ражда бъдещата българска армия.

Над тях се издига 50-метровото Самарско знаме. Три мощни колони носят конструкцията на развятото знаме. Уникалният въздушен пробив напомня за кръста, изрисуван върху оригиналното Самарското знаме. Истински шедьовър е керамичната мозайка със златно покритие. В основата на знамето е положена костницата. Тя ще напомня винаги кървавия епилог на паметното сражение от 19/31 юли 1877 г. Върху мраморния саркофаг са изписани думите на старозагорския поет Михаил Берберов „Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забити…“ Конструкцията на вечния огън е отлята във формата на щикове като метафора за преклонението пред подвига на героите, отдали живота си за свободата. Мемориалните стени в северната част на комплекса разказват за пътя на Самарското знаме от момента на връчването му в Плоещ на 6/18 май 1877 г. до героичната и епична битка при защитата на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г.

Цялостното композиционно решение е с ясно разграничени две зони: Монументалното стълбище със сто стъпала, напомня факта, че паметникът е издигнат един век след героичните и трагични събития. Трите последователни тераси свързват отделните композиционни части от комплекса в едно цяло като мост между миналото, настоящето и бъдещето.

Автори на мемориалната композиция са скулптурите Крум Дамянов и Божидар Козаров и архитектите Богомил Давидов и Благовест Вълков.

Мемориалният комплекс беше открит тържествено преди обед на 30 юли 1977 г.

Към 10:00 ч. от Мавзолея-костница „19 юлий 1877г.“ тръгна лафет, върху който бяха положени част от костите на загиналите при опожаряването на града. Воден от Военния духов оркестър, кортежът премина по бул. „Георги Димитров“ (сега бул. „Цар Симеон Велики“), чиито тротоари бяха препълнени с хора и се изкачи на горната площадка на Мемориала „Бранителите на Стара Загора“. Последваха слова на партийни и държавни ръководители, пристигнали за случая от столицата и церемония по полагането на костите в костницата. По думите на тогавашния кмет инж. Кольо Георгиев, през следващите дни всички кости от Мавзолея-костница под Аязмото са пренесени и положени в новата костница под Самарското знаме. Миналата година, по време на Молитвата за Стара Загора, за първи път от пренасянето им на новото гробно място, Старозагорският митрополит Киприан извърши върху им заупокойна молитва.

Боят при Стара Загора на 31 юли 1877 г. е един от най-драматичните моменти от участието на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Той е свързан със спасяването на Самарското знаме и подвига на подполковник П. П. Калитин, със съвместно пролятата кръв на българските опълченци и руските воини от малочисления Старозагорски гарнизон, които се сражават срещу основните сили на 35-хилядна турска армия на Сюлейман паша. В разгара на боя под Самарското знаме падат убити един след друг петима знаменосци. Яздещият на кон подполковник Калитин поема знамето от поредния убит нов знаменосец, но е пронизан от вражески куршум в главата. Обкръжени от две страни, опълченците отстъпват в града, където продължават да се сражават докрай, загивайки в развалините на горящия град.
Във връзка с 50-годишнината от най-ожесточеното сражение за спасяването на Самарското знаме, в местността „Акарджа” признателното население на Стара Загора издига на 26 юли 1927 г. Паметник и Братска могила на героите: подполковник Калитин, 12 офицери и 461 руски воини и български опълченци от 3-а дружина. Над Братската могила е поставен каменен саркофаг, изработен по проект на арх. Атанас Донков и бронзов лъв, дело на старозагорския учител Ципоранов.
Утре вечер отново старозагорци ще изминат пътя до Бранителите, за да им се поклонят и да им благодарят. И да се равнят до тях по дух и дела.

Росица Ранчева