Стара Загора се помоли за предците си, положили душите си пред олтара на отечеството
През целия 19 юли 2018 г., обявен преди 10 години с Решение на Общинския съвет Стара Загора за Ден на възпоминание на жертвите от опожаряването на града и поголовното клане на жителите му, църковните камбани биеха траурно. В храм-паметника „Света Троица“, където преди 141 години по време на Руско-турската война над 2000 жени, деца и старци намериха смъртта си, свещениците отслужиха вечерня, за Свети пророк Илия и света божествена литургия за хилядите знайни и незнайни герои-мъченици.
„Ако сме се събрали само да направим литията и да отслужим служба, защото обществеността го изисква, по-добре да не го правим, каза в словото си отец Стефан. – Защото така не само че не извисяваме тяхната памет, но и това, което те са сторили. А какво сториха те? Просто положиха душата си за всеки един от нас, включително и за нашите наследници, пред олтара на Отечеството ни. Именно това е жертвополагане. Живеем в съвремие, в което, за съжаление, не можем да направим разлика между държава, родина и отечество. А това са коренно различни понятия, които изискват от човека определени духовни задължения… Ще направим литията до Костницата, там където са били положени костите на нашите предци. Но не трябва да правим разлика между хората, които са избити в Стара Загора или незнайно къде във всяко кътче на нашата родина. И да осъзнаем, че тяхната физическа смърт има само една единствена обосновка – свободата на отечеството и възможност на тези, които пребъдват в него да имат свободната воля да направят необходимото и за родината си, и за семейството си, и за обществото като цяло и в крайна сметка за себе си. Нека с духа на истината, братя и сестри, а не с духа на вялата традиция да отидем до Костницата и там да извършим заупокойна молитва, в която всички ние съдбовно да се помолим. Защото спасителят Христос ясно и категорично е казал в светото Евангелие, че „там където има двама или трима в мое име, там съм и аз сред тях“, заключи отец Стефан.
Отново камбаната траурно заби. Водени от хоругви и кръстове, начело с шестима свещеници, стотина православни християни се включиха в траурното шествие до Мавзолея-костница „19 юлий 1877 г“.
След заупокойната, отново отец Стефан каза: „Убеден съм, че на основата на непрестанните молитви на светата църква, която всекидневно, при всяка божествена литургия споменава всички тези, които отдадоха живота си за свободата на Отечеството, въз основа на нашите молитви, изпълнени с много любов, те пребивават при Бога и отдавна са получили своята духовна дан за всичко, което са извършили и най-вече дан за полагане на най-святото във всемира – на живота. Велик акт е да съумееш да положиш живота си, за да могат всички след тебе да изживеят малкото земно щастие и да изповядат не просто думичката свобода, а да придобият в себе си свободата на духа, свободата на живота в небесното му измерение. Днес застанахме пред Костницата, за да отправим своите молитви. Дай Боже, всички да сме съумели да кажем своите малки думички, своята кратка молитвичка с много любов. Защото любовта едничка може само от една простичка дума да сътвори молитва. Но от молитвата може да сътвори реален разговор с нашия творец и създател – Бога. Дано и тази вечер душите ни да са съумели да разговарят с нашия небесен баща. И в този изключителен духовен разговор да сме измолили Неговото бащино милосърдие над техните безсмъртни човешки души и да им прости всичките волни и неволни съгрешения, извършени през краткия им земен живот. И чрез нашите молитви Бог да им отреди мястото, в което присъства вечната правда и вечната истина. Мястото, в което няма нито плач, нито въздишки, но където е вечен и блажен покой, в името на нашия творец. Бог да прости всички, които в годините назад, не пожалиха живота си, за да можем ние днес да кажем, че сме свободни. Вечна и блажена да бъде тяхната памет!“ – каза отецът.
С военен церемониал бяха поднесени венци от името на Община Стара Загора, Общински съвет Стара Загора и Областен управител на област Стара Загора. Представителна група от ПП „Атака“, положи своя венец в знак на почит и преклонение пред паметта на жертвите.
На всички присъстващи беше раздаден хляб и жито за Бог да прости!
Росица Ранчева