19 юли е ден за възпоминание на жертвите на Стара Загора

На 19 юли 2018 г. Община Стара Загора организира ежегодното общоградско възпоминание в памет на загиналите мирни жители при опожаряването на Стара Загора и Старозагорското клане през 1877 г. по време на Руско-турската война.

Вечернята в храм-паметника „Света Троица” ще започне от 17:00 ч. В 17:30 ч. от църквата ще тръгне литийно шествие до Мавзолея-костница „19 юлий 1877”.
На мястото, където са положени костите на част от хиляди мъченически загинали православни християни от 18:00 ч.  ще бъде отслужена заупокойна молитва в тяхна памет.
По време на драматичните събития преди 141 години в Стара Загора и региона са избити над 14 хиляди българи. Повече от 1000 местни жители умират от глад и мъчения. Отвлечени са над 10 хиляди млади жени, момчета и момичета. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани над 2500 души.

На 22 юли 1877 г. (10 юли стар стил) Девети кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на Руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци, под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.ст.) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.ст.) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на руския град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия начело със Сюлейман паша , с участието на албански башибозук, черкези и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро,след което са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени.

От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на „Свети Георги“ в парк „Александър Стамболийски“ (Алана). Там войниците дни наред ги изнасилвали групово и тероризирали по най-дивашки начин. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин. Техният брой надхвърлял 10 000. Само единици от тях успели по-късно да избягат и да свидетелстват за убийствата и кланетата. В книгата на Димитър Димитров поименно са посочени някои от тези жени, продадени като робини.

По време на опожаряването и поголовното клане, Сюлейман паша отседнал на лагер на върха на Аязмото, там където днес е църквата „Свети Теодор Тирон“. От някои откъслечни данни става ясно, че в този лагер, а и на други места, са извършвани странни ритуални убийства на пленени българи. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 мъже – граждани и селяни, навързани на въже. Турците ги закарали до шатъра на Сюлейман паша и ги застреляли, както били вързани. Други били горени живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Иванов. Част от ритуалните убийства било разпъването на кръст и заковаването като Христос с гвоздеи на ръцете и краката.

Старозагорското клане е най-големият документиран геноцид в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.

141 години след този ад, никой не е забравен и нищо не е забравено!

С Решение Nо 192 от 26 юни 2008 г., т. 22, в знак на дълбока почит и преклонение и за продължаване на традицията, Общинският съвет Стара Загора обявява датата 19 юли за Ден на възпоминание на жертвите – православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане.

И нека днешните потомци сведат глави, запалят свещица и измолят Бог за мир над праха им.

Бог да ги прости!

Росица Ранчева