На 20 юли честваме Св. Пророк Илия

На 20 юли почитаме паметта на Свети Илия. Той предсказва идването на Иисус Христос, поради което получава прозвището Пророк. Той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница, теглена от огнени коне.

Според православния календар в Стария завет е записано, че той е живял по времето на израелския цар Ахов (IX в.пр.н.е.) и бил потомък на свещеническия Ааронов род. Царят бил защитник на езическото идолопоклонничество и Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало: сушата продължила три години и шест месеца. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията пророк Илия се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява именно този момент от живота на светеца.

В народния календар под влияние на житието на светеца, св. Илия се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света между светците. Според народната вяра, когато св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия „Гръмовник“, „Гръмоделец“ и „Гръмоломник“. Светецът имал сестра – Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.

Народните поверия гласят, че когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне. Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на Свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Знайно е, че набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.

На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие и никой не се подстригва. Единствено е позволено да се приготвя храна. На Илинден не трябва да се влиза в море или в река, тъй като на този ден водата винаги взема жертви за курбан.

По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-старият петел, наричан „баща“. Стопанките изпичат погача „боговица“ и „колач“ за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения. И днес в манастирите, чийто патрон е св. Илия, се правят големи празненства с курбани.

Илинден е патронен празник на абаджии, кожухари и терзии.

Имен ден празнуват: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.

6 църкви в Старозагорска епархия ще честват своя храмов празник и небесния си покровител Свети пророк Илия. В Старозагорска духовна околия това са храмовете в селата Бъдеще, Малко Асеново и Долно Белево; в град Казанлък; с. Свобода – в Чирпанска духовна околия и с. Поляково – Харманлийско.

През 1852 г. е построен и до днес е действащ църковният храм „Свети пророк Илия“ в село Бъдеще. Храмовият празник и празник на селото е на 20 юли.

На 20 юли прекланяме глава и пред всички жертви от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година – една от най-трагичните дати в нашата история.

Росица Ранчева