20-те кедерови разказа на Йорданка Белева

Намирам новата книга на Йорданка Белева „Кедер“ (изд. „Жанет 45“, 2018) за чудесна. Получих я и се намерих в нея. Моите болки, моите мисли, с които лекувам рани, моята дълбочина на кръвта, моите предчувствия и сбъднатости…

Дали може да се каже, че има такъв писателски закон: посаждаш мислите си в разкази, не обясняваш нищо, а се получава необяснимото – читателят „познава“ всичко и започва да усеща дори паренето на солта. От кал сме, но дано да обичаме солта на преживяванията.

С 20-те си разказа в „Кедер“ (от турски – мъка) Йорданка Белева посяга на „установения начин“ на писане и се самоназовава. Не съм я питала, но съм сигурна, че кошчето до писателското й бюро е празно – няма хвърлени листове. Тя пише истински, защото истината е в нея! Нейните думи са като издръжливите животни, които пренасят най-тежките товари и оставят постулатите на красивото и мъдрото.

„Семеен портрет на чернозема“, „Отключване на кръвта, 1953 г.“, „Крака от ангел“, „Кедер“, „Задгробни вертикали“ не са „зелени разкази“ – всеки от тях има някакъв цвят и търси своето продължение – на колцина читатели ще им е хем хубаво, хем „изровено“ с тях! Белева умее да човърка и да изненадва. Така е и с другите й книги („Надморската височина на любовта“, „Пропуснатият момент“, „Ключове“).

Да четеш Йорданка Белева е особено белевско. Думите от разказите й изтичат, за да се влеят безмълвни, но с особена тежест в душата. Те имат походка, тегло, снага… И са без изтекъл срок на годност!

А приятелите на нейното творчество, сред които съм и аз, се усещат на поляна с пораснала априлска трева. Удивително бързо се раззеленява с разказите на Йорданка Белева! Прочетете ги.

Димка Кабаиванова

* Йорданка Белева е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия  „Веселин Ханчев“,  била е в журито на конкурса, който се провежда в Стара  Загора. Редактор на „Кедер“ е Здравка Евтимова, а художник – Иво Рафаилов.