Книга за д-р Кънчо Попов
На 12 юли в Стара Загора беше представена книгата „Живот, отдаден на пациента”. Авторът – Стефан Саранеделчев проследява жизнения и професионален път на известния и обичан лекар, специалист неврохирург д-р Кънчо Попов (1932 – 2008). Заедно с това изследва родовите корени на старозагорския лекар и неговата съпруга.
На срещата присъстваха синът на д-р Попов, д-р Веселин Кънчев Попов, също неврохирург и внукът Клим Веселинов Попов – юрист. И, разбира се, много колеги, приятели, състуденти, съседи, признателни пациенти. Много точни, топли, хубави, искрени думи бяха казани за д-р Кънчо Попов – Лекар и Човек с главна буква. И водещата Стефана Устабашиева и авторът Стефан Саранеделчев говориха за паметта и благодарността, за добрите дела и всеотдайността на лекаря, които остават завинаги запомнени от хората. За човешката благодарност и… неблагодарност!
Кънчо Попов е роден на 19 ноември 1932 г. в Стара Загора. Първата къща, в която семейството живее е на ул. „Поп Минчо Кънчев”. И нали в живота няма нищо случайно… Бащата Косьо Попов е потомък на възрожденеца поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево, Старозагорско. От този род е и поп Константин (Костадин) Новачков Караиванов – учител, съратник на Левски, участник в подготовката на Старозагорското въстание, подпомагал руските войски в Руско-турската война 1877-1878 г. Това е прадядото на д-р Кънчо Попов. Тези и още много интересни факти могат да бъдат прочетени в книгата. И да се намери обяснението откъде идва този невероятен характер у Кънчо Попов. Неговата любознателност, задълбоченост, ученолюбие, човечност, вярност към идеи, идеали и принципи! Сродник му е и земеделският деец Димитър Драгиев, чиито разкази слуша и помни. От него идва привързаността на Доктора към земеделската идея. Членува в БЗНС „Никола Петков”, 16 години е общински съветник в Стара Загора. По достоен и неотстъпен начин съчетава отговорността и дългът на лекарската професия с обществените си ангажименти.
По време на срещата и разговора по повод новата книга свои спомени споделиха Любомир Пировски – магистър фармацевт, приятел на д-р Попов; д-р Катя Бекярова – колега, дългогодишен директор на старозагорската болница „С д-р Попов се срещнах през 1969 г., когато бях още стажант-лекар. Току-що беше взел специалност. На едно среща пестеливо сподели, че е имал спор с комисията по някои въпрос. Той създаде и разви неврохирургията в Стара Загора, пък и в страната. В отделението работеше с всеотдайност и дисциплина, това изискваше и от другите. Работихме добре заедно и в Комисията по здравеопазване в Общинския съвет.”; Диана Паунчева – пациентка, спасена от лекаря; д-р Алексиев – съученик, състудент, колега, приятел и кум „Кънчо беше мълчалив, труден за контакт, подбираше си приятелите, живя живот какъвто трябваше! Страхуваше се да не почине от това, което лекуваше, а точно така се случи…”; д-р Петя Колева – стоматолог и приятел. А още много спомени и истории са събрани в книгата. Авторът подари два екземпляра на Регионална библиотека „Захарий Княжески” и ще бъде включена във фонда. Д-р Кънчо Попов беше ревностен и редовен читател. Четеше много, почти всеки ден посещаваше библиотеката. Поръчваше статии и книги по своята специалност. И не само! Интересите му бяха много по-широки.
След срещата беше открита паметна плоча с барелеф на жилищния блок, където последно е живял д-р Кънчо Попов. Направена по инициатива на негови колеги, приятели и пациенти още преди пет години, плочата е трябвало да бъде на входа на Неврологичното отделение в болницата, но… по различни причини не се случва. Автори на паметния знак са Ваньо Колев и Николай Фитков, скулптори от Казанлък. В Казанлък е и първото представяне на книгата за д-р Кънчо Попов, защото и там са част от родовите корени.
В срещата участва и Жельо Тенев Желев от с. Коларово (Арабаджиево), сродник на Доктора, изследовател и автор на мащабното родово проучване и родословното дърво на поп Минчо Кънчевия род.
Снежана Маринова
Снимки Вера Накова
Книгата:
Срещата:
Паметната плоча: