За Георги Байданов и за неговата единствена любов!

На 14 юли 2018 г. се навършва една година от кончината на големия старозагорец Георги Байданов. По този повод в същия ден от 10:00 ч. в храм „Света Троица“ ще бъде отслужено възпоминание. Поканват се онези, които го обичаха и уважаваха, да посетят църковното богослужение.

Бог да те прости, учителю!

Един невероятен човек, учител, общественик, музикант, композитор, пътешественик, писател, творец, химик и кой знае още какво, който с пример и последователност възпита и обучи децата на Стара Загора. За някои си остана строгия сухар, който заставаше пред катедрата и правеше от непонятната материя на химията едно вълшебство от формули, символи, примери и знаци, с които насаждаше строгост, наука, внимание, коректност, честност, дисциплина и всичко онова, което правеше от момчето и момичето от чиновете пред него ЧОВЕК! От първия работен ден до последния се раздаваше без остатък! За него нямаше унизителна работа. Той еднакво добре съчетаваше работата си на учител, на поддръжка на училищната сграда, на организатор, на възпитател, на пианист и композитор, на човек по чистотата, на събирач на вторични суровини – метали и хартия. Беше толкова строг и справедлив, че никой не смееше да му се разсърди. Обичаха го и учениците и родителите им. Колегите му не всякога го разбираха… Така е, когато си се родил не във времето си. Той беше изпреварил мисленето и манталитета на света около себе си поне с един век напред! Толкова умен и още толкова добър! Живееше скромно, почти аскетично. По цяла година се хранеше с кисело мляко и хляб, за да събере пари и да посети поредната интересна дестинация в света, откъдето носеше сандвичи и пържолки на любимите си котки. Ах котките… Познаваше душевността и манталитета им, а за себе си казваше: “Аз съм най-големият котколог в града, а може би и у нас!“ Но за котките – друг път!

Една зимна вечер, една от многото, в които си говорехме за някакви прости неща от живота, а навън падаше нежно снежец той каза: „Това ми напомня на една зима в Полша. Бях отишъл на екскурзия и там посрещахме Нова година в планината. Навън валеше сняг, а аз излязох и побързах да стигна до манастира, който се намираше недалеч от мястото, където беше отседнала групата ми. Игумен на манастира беше чичото на Ержбета… Бързах в снежната нощ и можех да се загубя в планината, но успях да стигна навреме. Игуменът ме прие, много ми се зарадва и някъде към 22 часа дойде с мен да ме изпрати, за да не се загубя… Този човек беше изключително умен и образован. Той дори идва на гости в България. Имаха причина – техен родственик беше в затвора във Варна и той беше дошъл да се срещне с него и да му съдейства пред българските власти чрез Полското посолство. Това беше уж причината, а истинската беше да чуят окончателното ми решение за Ержбета… Ех!“

И сега, като пиша тези редове в гърлото ми засяда буца и отказвам да мисля, да разсъждавам и да разбирам… Този невероятен умник, този толкова практичен човек, този мъдрец беше срещнал любовта на живота си на 26 години, там някъде на Мазурските езера и беше запленен от прекрасните светли очи, в които беше потънало сърцето му завинаги… И не беше намерил сили тази любов да има естественото си продължение… Защо?! Какво беше това проклятие, което го беше поставило в примките на тежката семейна сага и той бягаше презглава от оковите на брака, останал за него неразбираем, ограничаващ и заробващ с тежките условности на семейно-роднинските неразбории. Да вметна, майката Люба Апостолова е от известен старозагорски род, образована за времето си, пианистка.  Жени се за Стефан Байданов, потомък на друг известен старозагорски род. Семейството се установява в Русе, но съжителството на снаха и свекърва се оказва пагубно за младото семейство и Люба бяга в шестия месец бременна. Малкият Георги проплаква в седмия месец и още същата нощ дядо му вика свещеник да го кръсти, за да не умре некръстен. Но Георги оживява! До десетата си година живее с дядо си, майка си и лелите си. Той получава изключително консервативно възпитание под влияние на дядо му Константин, който е старозагорски съдия, депутат и т.н. Това влияние се чувстваше до края на живота му…

Баща му и майка му се развеждат. Тогава разводът не е познато нещо и ги е развеждал лично владиката в продължение на… 6 години! По договаряне между Стефан и Люба синът им през пубертета и студентството трябва да живее при баща си. Така Георги Байданов учи в Първа мъжка гимназия в София. Тук го сварват големите събития – промени, бомбардировки, мизерия, купонна система. По това време баща му се жени втори път и му се ражда сестра, с която той не беше много близък, но за сметка на това беше в прекрасни отношения с доведените си сестри… За този период говореше с болка и недобро чувство. Но го споменавам, защото разводът на родителите му беше оставил върху него и поведението му по-нататък траен белег и предубеденост.

Но нека се върнем там, на Мазурските езера. На палубата на един интересен кораб, който може да плува като лодка по вода и да се движи като кола по суша, зърва прекрасна 17-годишна девойка. И това, което се случва, може да бъде описано само от голям майстор на перото, аз не се наемам… Те са заедно само няколко дни, след което групата на момичето поема по маршрута си, а групата на Георги – по своя. Но влюбеният младеж проследява по картата и вижда, че тя ще се прибере у дома, когато той е само на… 100 километра от там и предприема рискована операция. Напуска групата си и успява да измине това разстояние и да похлопа на вратата на родния й дом. Но там му отваря… майка й. Станало е голямо недоразумение. Нейната група променя графика си и решават да се върнат един ден по-късно, при което Георги остава на гости на майка й. Вечерта късно се прибира баща й от работа и пита: „Кой е този?“ А майката с инстинкта и интуицията, която притежават само майките, отговаря: “Това е един младеж от България, с който нашата дъщеря се е запознала и той дойде да се срещне с нея преди да отпътува за родината си. Тя ще закъснее, но той пак ще дойде!“ Това първо разминаване е сякаш знаменателно за целия им живот… Той наистина отива не един, а десетки пъти, но това си остава само една голяма и вълнуваща любов, която продължи до сетния им ден.

За да разберете какво означава любов само ще ви спомена, че когато се прибира в България, Байданов веднага се впуска да търси учебник по полски. За съжаление – няма такъв! И тогава с помощта на свой колега-химик, завършил в Полша и с учебниците му по химия, на полски език, започва да учи езика на Ержбета. От месец септември до месец декември успява да научи толкова, че пише първото си писмо на полски… и Ержбета не може да повярва, че той не е учил преди това полски език!!! Какво не прави любовта?

Георги, верен на чувството си за дълг, първо поема грижата за майка си и леля си и отказва да замине за Полша. По-късно се оказват други причини и така… През това време Ержбета се жени два пъти и двата пъти бракът й е неуспешен. Има един син – Петър и… една голяма любов Георги… Последното писмо, което Байданов й изпрати беше две години преди да напусне този свят. Известяваше я за себе си, за най-обикновени неща и с много нежност се интересуваше как е тя… Последователен във всичко, джентълмен и приятел, той не изневери и на Ержбета до сетния си дъх.

Споделих това с вас, за да разберете, че този чудак, този сериозен човек, този възпитател и учител е носел най-нежното сърце… Старозагорци едва ли някога ще успеят да му се отплатят подобаващо и днес нека само да го поменем: “Сбогом, учителю! Нека Бог да те прости и нека не те забравят потомците на този град, защото ти си оставаш мярка за човечност и достойнство!“

Гинка Михайлова