Започват Горещниците

От 15 юли, започват т. нар. Горещници, които продължават три дни. В българския народен календар Горещниците се празнуват в чест на огъня и главно за предпазване от огън.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли), Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли).

Празниците са разпространени основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези имат собствени имена. В Северна България са: Чурлга, Пърлга и Марина Огнена, а в Южна — Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария.

Според народните представи в този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че в противен случай огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалват от само себе си, тъй като огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица). Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се спазват тези поверия на първия и последния Горещник.

В по-стари времена през вечерта на първия ден се е изгасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се е палил никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се палил нов огън („жив огън“, „Божи огън“), от който взимали всички стопани и подновявали своите огнища. Този акт е свързан с вярването, че на третия ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.

Горещниците се празнуват най-вече от ковачи, хлебари, калайджии и всички, които работят с огън. Над страната по време на Горещниците тази година не се очаква да бъде наистина горещо, температурите ще бъдат приятни, в повечето райони между 26 и 31 градуса. Астрономическите Горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли.
Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.CВЕТИ МЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.

СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЮЛИЯ ДЕВИЦА

На втория ден от Горещниците – 16 юли Българската православна църква почита паметта на Св. мъченица Юлия девица. Легендата разказва, че тя е родена в Картаген и произхожда от знатно и християнско семейство. Но, когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия. Той дълго време се опитвал да я откаже от вярата й, но Юлия не се отрекла от Христос.

Смъртта й настъпила, когато придружавайки господаря си, св. Юлия попада на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости – мъчителите й решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.

На този ден именници са Юлия, Юлиан, Юлияна.

СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА

Света Марина се почита на 17 юли. Живяла е през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата вяра на дванадесет годишна възраст, поради което баща й започва да се отнася жестоко с нея, заради вярата, която тя открито изповядва. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от управителя на източните страни Олибрий, който пленен от красотата й, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващият ден я изправил на съд.

Марина не била съблазнена от обещанията за охолен живот и прекършена от мъченията, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована отново към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо наБога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който й обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да й даде свето кръщение, преди да умре.

На следващият ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущият си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.

Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена отново на мъчения, тялото й било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по чудо паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило през 289 година.

Имен ден празнуват Марина, Марин и техните производни.