„Пиафе“ – книга за неосъществената любов – представи Недялко Славов

В дъждовния 4 юли 2018 г. привечер писателят Недялко Славов гостува в книжарница „Хеликон” в Стара Загора, за да представи най-новата си книга „Пиафе”. С него бе издателят му и директор на издателство „Хермес” Стойо Вартоломеев.

Много сърдечна среща, много мила, доста радостна откъм „представителната извадка” на присъстващите – трима умни тинейджъри, които в момента четат култовата книга на автора „Камбаната”, читателка дошла от Сливен специално, достатъчно количество почитатели за малкото пространство в „Хеликон”, една (цифром и словом) медия.

Първо – чест и почитания за „Хеликон”, че са домакини на  националната обиколка на автора и романа му! Можеше да е и издателството, което има собствени книжарници, но Недялко Славов е носител на голямата награда на „Хеликон” – „Цветето на Хеликон” за 2015 г. (с романа „432 херца”) и 2016 г.  (с романа „Камбаната”) като най-продаван автор. И тази уважаваща себе си верига книжарници популяризира и новия му роман! Уточнението само е, че наградата винаги се дава от престижно подбрано жури.

Второ! Нека непременно споменем за старозагорско-радневската връзка в романа. Голяма част от него е консултирана с д-р Иван Добринов, завеждащ отделение по зависимости в Държавна психиатрична болница в Раднево. И самият доктор и психологът в болницата Яна Христова присъстваха на представянето на книгата.

Но да спрем с уточненията и да преминем към качествата на книгата, които са високи и безспорни. „Пиафе” се чете на един дъх, освен това не е дебела книга, изчислена е до съвършенство откъм брой страници, които може да понесе съвременният динамичен читател. Една история от времето „тук и сега”. Любовна история, която няма розов край. Спокойно, драги читателю, трагизмът в края не тежи върху крехките ти сетива. Напротив! Кара те да се замислиш за много неща. Да се разтревожиш. Да вземеш мерки, доколкото можеш. В този смисъл трагичният край на книгата е в известен смисъл на думата целебен.

Авторът Недялко Славов е остро социален в този роман. Гневи се от съвременните изкривявания в гръбначния стълб на обществото – каквото е например доброволният отказ на жените да създават деца, за да развиват кариерата си. Жената Зара в неговата книга е красива, умна, чувствителна – и то по много – и това още повече засилва тъгата на патриархалния тип читател (като моя милост) от избора й да няма деца. А как хубаво е да възпроизведеш нещо/някой толкова хубав?!

Не, това не е най-простото обяснение за смисъла на книгата. Не е гневът срещу джендърските изстъпления напоследък. Не само той е водещ. Все пак авторът, като изключителен (наистина без никаква рекламна цел използвам тази дума!) познавач на родния си български език описва така красиво и така завладяващо любовните моменти между двойката мъж и жена, така яростно, страстно и в детайли са написани секс-сцените между главните герои, че те заболява сърцето… Къде, къде отива цялата тази красота, като не се възпроизведе в света?! Къде отива, никъде не отива разбира се, изпарява се като утринна мараня… А е толкова жалко!

Книгата за патриархално настроения читател като мен е книга за Любовта. Разбира се, че за нея, иначе нямаше да се казва „Пиафе”. В терминологията на конния свят, „пиафе” означава любовното обяснение на коня и жокея. Един особен вид танц на място, в който човек и животно са свързани изцяло. Ако конят смени своя любим жокей, „пиафе” повече той не може да изпълнява. Това е то. Дори в природата, ето това си е. Примери с животните безброй много в този план.
И понеже се оказа, че дни след прочитането й, книгата явно ме вълнува и споделям на разни хора за нея, така споделяйки, узнах от моя добра позната Диана Янкулова, журналист в БНР, че нейният прекрасен син Здравко Тренев , който е жокей в ККС „Елона“ при Конна база- парк „Княз-Борисовата градина“, единствен в България изпълнява „пиафе” с коня си Доренто!

А живата ми връзка с книгата, която ми я препоръча и даде да чета – Яна Христова, психолог и мой приятел – я коментира така: „Впечатлена съм от книгата и чисто като професионалист. Недялко Славов има много задълбочени, проникновени познания за този втори план, за невидимото в човешката личност и в отношенията. Той много добре познава скритата динамика между хората, обменът на енергия между тях, даването и получаването. Дълбоко вниква в същността на нещата като цяло – в живота и в междуличностните взаимоотношения. И което е много важно още – авторът успява да изгради картините така, че те въздействат едновременно върху всичките канали на сетивата ти. Читателят има абсолютното усещане за „тук и сега” – вижда, усеща, вкусва, помирисва… Недялко Славов е автор с позиция по основни проблеми у нас и го приветствам за това. Наистина е дошло „време разделно” и време за хора с ясни позиции, които смело поставят проблемите на обществото ни.”

Докато чаках читателите да получат своите автографи, а аз да осъществя интервю с автора, попитах д-р Иван Добринов за прогнозите му като лекар относно героинята в края на книгата. Обаче няма да ви кажа отговора му. Защото е изключително важно всеки сам да си го намери.

На добър час на „Пиафе”, която излезе неотдавна, в един ден с шестия вече тираж на „Камбаната” от същия автор – Недялко Славов!

Очаквайте съвсем скоро и интервюто!

Уляна Кьосева

Снимки : Десислава Ананиева  за „Хеликон“ Стара Загора