Стара Загора посреща световната оперна дива МАРИЯ ГУЛЕГИНА на 8 юли
Знаменитата певица, оценена от музикалната критика като най-великото драматично сопрано в света днес, пристигна за първи път в България, за да участва в ролята на Абигайл в грандиозния спектакъл на операта „Набуко“ от Джузепе Верди. На 8 юли 2018 г., от 21:00 часа на стадион „Берое“ в Стара Загора Мария Гулегина ще си партнира с румънския баритон Йонуц Паску в ролята на Набуко, с Ивайло Джуров – Захария, Петя Петрова ще бъде Фенена, Ивайло Михайлов – Измаил. Участват още оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора и Държавна опера – Бургас. Диригент е Ивайло Кринчев, режисьор е Огнян Драганов, сценичната адаптация е Тодор Демеров. Към хоровете на двете опери ще се присъединят още шест непрофесионални хорове от градовете Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Харманли, Димитровград и Хасково. Хормайстор е Младен Станев.
Специално за Мария Гулегина и за всички солисти се шият в момента в ателиетата на Старозагорската опера нови костюми по проект на младия костюмограф и сценограф Денис Иванов.
„Над 300 артисти ще участват в реализирането на най-голямото музикално платно на великия Верди“, каза на специалния брифинг директорът на операта и режисьор на постановката Огнян Драганов. – Не е лесно да се прави опера на стадиона. Не е лесно да се събере такъв звезден солистичен състав. Изключително сме благодарни за подкрепата на Община Стара Загора, благодарение на която вече трета година осъществяваме грандиозни постановки на Стадион „Берое”. Нека всички, които дойдат в неделя вечер знаят и изтъкват, че ще гледат не просто „Набуко”, а Мария Гулегина в „Набуко”. Това е наистина събитие за музикалното общество не само на Стара Загора, но и на България“ – заяви Огнян Драганов.
„За първи път съм в България, сподели Мария Гулегина. – Благодаря за поканата на Веселина Кацарова, с която във Виена пяхме в незабравимия спектакъл „Андре Шение“. Радостна съм, да съм тук и в същото време се отнасям с респект и отговорност. България се слави със забележителни гласове – истински, звучни, красиви. Разбира се бих назовала много, много имена, но едно име не мога да пропусна – Гена Димитрова. През 1988 г. с нея пяхме в Ла скала. Тя беше в състава на големите звезди, а аз – в състава на млади изпълнители. Тя беше уникална, изключителна. Слушала съм нейни записи… Много голяма е отговорността да бъда в нейната родина и да пея в роля, в която тя е била кралица. Мога да кажа, че за мене Абигайл е също много важна роля. Участието ми е много вълнуващо и аз ще се постарая да направя всичко, което е по силите ми“.
Кога и на коя сцена беше Вашата първа Абигайл, госпожо Гулегина?
Стана така, че трябваше да доказвам, че мога да изпея Абигайл, нещо в което никой не вярваше. Договорихме се, че това може да стане в Париж. Историята е много интересна.
Трябваше да пея на следващ спектакъл след премиерата. Една немска певица участва в първия спектакъл и се разболя. Мислех, че имам още седмица-две преди да насрочат следващо представление. След премиерата всички приятели и колеги отидохме на гробището Пер ла Шез. Не зная как, просто случайно се отдалечих от групата и видях гроба на Аделина Патти (емблематична певица за началото на 20 в. б.а.). Бях изумена. Коленичих и почистих гроба. Продължихме разходката и от обслужващия персонал ни попитаха: “Видяхте ли гроба на Мария Калас“? Намерихме урната й и се поклонихме. Цялата нощ се разхождахме. Качихме се на Айфеловата кула – пяхме, пихме, веселихме се и късно през нощта се прибрахме пешком до нашия хотел. На другата сутрин в 8 часа телефонът ме събуди: “Мадам Гулегина, довечера имате спектакъл“! Боже мой, Боже мой, как е възможно…! Бях в шок. Това беше моята първа Абигайл през 1996 г.. И досега съм сигурна, че Аделина Пати и Мария Калас ми помогнаха и ми дадоха сили, да изпея тази роля. Пресата писа, че това е най-прекрасната Абигайл за последните 50 години.
Кой е Вашият най-важен камертон: публиката, диригентът или педагогът?
Това са трите кита, върху които се крепи изкуството. Аз цял живот благодаря на моя велик учител Евгений Николаевич Иванов. Ако не беше той, аз щях да съм домакиня. Ако той не ме беше изпратил в Минск, а диригентът Николай Антонович, не ми свали няколко кожи, въобще нищо нямаше да излезе от мене. За една четвъртинка или за една осминка той ме връщаше десетки пъти. Всичко трябваше да се изпълни перфектно. Благодарна съм му за това.
Разбира се, публиката е особено важна. Но публиката, която сега разбира опера в целия свят е все по-малко и по-малко. Основно публиката сега следи сюжета на представлението, тоалетите, скандалите… Преди години имаше плеада певци, заради които публиката не само ходеше на представления, а ги съпровождаше където и да пеят. Те уважаваха певците с главна буква. Не просто певички, които са назначени, правят интервюта или участват в телевизионни предавания. А за качественото пеене хората ходеха, слушаха и обсъждаха как даден изпълнител се е представил, как е изпълнил арията… И това развиваше и самата публика и артистите. Сега това е все по-малко и по-малко. Аз имам девет фенове от Петербург, които ме следват и слушат. За такава публика си струва да се раздаваш съвършено. Педагог, диригент и публика това е триъгълникът, върху който се базирам.
Вие пишете стихове. Имате ли издадени стихосбирки?
Писах, вече не пиша. Скъсах завинаги с тази романтика. Три пъти бях женена и вече също затворих тази тема.
Понеже имате безброй интересни приключения и истории, няма ли да ги опишете в биографична книга?
Да така е, имам много интересни случаи. Но разбрах, че моята гледна точка за това, което е било, невинаги ще се хареса на друг, който знае същата история от друга страна. И ако аз съм била позната с велики певци и опиша отношението им към мен, мога да обидя някого, за когото този певец е направим много.
Кой Ви определи като Вердиева певица? Кой и по какъв повод каза на света, че у Вас тече кръв на Джузепе Верди, че сте руско чудо?
Това беше в Ла скала в операта „Бал с маски“. На тази сцена съм участвала в 16 постановки – „Набуко“, „Дама Пика“, „Турандот“, „Макбет“, „Манон Леско“… Изиграла съм над 150 спектакъла само там.
Имате ли любима сцена по света?
Обичам всички сцени по света, когато на тях станат хубави представления. Т.е. не сцената е важна, а партньорите и целият екип.
Вие сте много красива и очарователна жена и много приличате на българка. От къде са корените Ви?
Да, у мене тече полска, украинска, арменска и еврейска кръв.
Коя е героинята, която най-много се доближава до Вас като човек и личност?
По малко от всички роли, които изпълнявам.
За какво мечтае Мария Гулегина?
За щастие на децата, за мир и любов между хората.
Росица Ранчева
Снимки Рад Димитров