За чудната история на Кукленския манастир „Св.Св.Козма и Дамян”…и за нас

Лятото все още не може да се наложи с топлите си и знойни дни и нощи и е подвластно на хлад и дъжд, който сякаш е закъснял някъде от ранната пролет, но календарът е неумолим и вече премина раждането на св. Йоан Кръстител, жътвата преваля и сме пред празника на Светите Врачове…празника на Св.Св Козма и Дамян – 1 юли. Ние поехме името им с надеждата те да се молят за болните, за здравите и за лечителите, за здраве и милост.  Кои са Св.Св. Козма и Дамян и къде са родени?  Агиографските източници  ни разказват, но за битуването им сред народа, а за помощта и надеждата, която  страдащите таят и получават от тях може да се прочете само в кондиките на старите храмове и манастири, чийто небесни покровители са тези светци или в живите легенди, които се носят от уста на уста за чудодейната сила и за лечителските дарове, с които обдаряват болните …И  нека ви разкажа невероятната история на манастира, която срещнах в  сайт cudo.blog.bg , надявам се авторите да нямат нищо против това…

„Кукленският манастир „Св. безсребърници Козма и Дамян“ пази спомена за героите от „Козият рог“. Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето. Няма българин, който да не знае историята от „Козият рог“, да не е гледал или поне чувал за филма със същото име. В Куклен и днес разказват историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им – отмъстителката Мария, почти като легенда.
Козият рог
Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Затова и била изнасилена. След гаврата на турците с нея тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. В манастира тя умира и тук е погребана. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да се спомине се изповядва и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, завършил така:
„Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!“ всъщност това е и финалът на разказа „Козият рог“.
Днес Кукленския манастир е едно откъснато място в безвремието, чиито единствен основен принцип е хармонията. Хармония с Господ и природа. Тук я няма суматохата, която е типична около най-известните ни манастири, въпреки, че и „Св. Врачове“ е  не е от най-малките и най безизвестните. Светинята е разположена  сред северните склонове на Родопския рид Чернатица, на около 2 километра югозападно над село Куклен.
Миряните го наричат и “Св. Врачове” – т.е. „Св. Лечители“, но това му име идва не само заради лечебното аязмо. В манастира се отдава почит към светите Безсребърници Козма и Дамян, тези светци са широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си в началото на 16 век, манастирът е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности. Не едно и две са доказателствата за присъствието в особена сила на Божията благодат тук. Не са малко и  публикациите в местната преса породени от мълвата за чудесата ставали при това чудодейно място.
Целебна сила срещу психични заболявания
В притвора на едната от двете църкви в комплекса все ще забележите окови – някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук – до аязмения извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следния начин:
Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.
И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
За съжаление с пожара в манастира и неговото изгаряне през 1936 година е унищожен и целият архив, събиран през вековете.

Аязмото
Лечебният извор се намира се на около 200 метра югоизточно от манастира. Това място също е свързано с интересна легенда. Според преданието дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. След смъртта му по негово желание тялото му било погребано в манастирския двор.
Лечебната сила на манастира 
Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде. Водата е особено лековита при нервни заболявания. Смята се, че голямата икона на св. Козма и Дамян е чудотворна.
Това отношение към лековитата сила на манастира, най-добре проличава от издялания върху каменна плоча ктиторски надпис в манастира:
„Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребреници“ в 1795 г. 1 септември“.

История
Манастирът е основан през Второто българско царство. За него се споменава още през единадесети век, в документ за имотите на Бачковския манастир. Когато българските земи са завзети от османската войска, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараствала. Дотолкова, че и турските власти пазели манастира, и пращали в него да се лекуват и техните семейства. Той е бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало.
През 1657 г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към „Св. св. Козма и Дамян“. През 17  в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.
Днес той разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена „Св. Благовещение“ и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ представлява 22м. дълга и 8м. широка кръстовидна безкуполна постройка.
Съборната църква в най-старата си част – наоса е еднокорабна с плитки певници. Пространството е покрито с голям сляп купол, стъпващ върху висящи островърхи арки. Островърхи са и нишите от запад, в които се вписват входната врата и страничните прозорци. Зидарията е клетъчна от типа, прилаган през XV и XVI век в монументалните османски градежи. Това показва, че строителите са били от онези многобройни българи, издигали обществени и култови сгради из Османската империя през най-съзидателните й векове.
По-късно през XVII – XVIII век, когато манастирът бил във възход, църквата била разширена на запад с по-масивно засводено пространство. А през XIX век бил добавен и паянтов притвор. През цялото османско средновековие Кукленският манастир бил духовно и художествено средище на българи­те. Още през XVI век в него било основано килийно училище. Постепенно се формирала група от вещи граматици – калиграфи и художници, като Йеромонах Анани, Кръстьо Грама­тик и най-способния от тях Сидор.
До преди петдесетина години внушителни двуетажни жилищни корпуси, строени между XV и XIX век, са ограждали дворното пространство от трите му страни. Днес са оцелели само източното и отчасти северното крило. Изключително ценен за нашата архитектурна история е източният корпус, защо­то е единствената в България запазена манастирска сграда от XV век.
Преди пет-шест години манастирът е изцяло ремонтиран и обновен, а малката църква Св. Благовещение“ е изцяло реставрирана и зографисана.“

Вековната история на манастира го прави съкровищница на надеждата и упованието за вярващите и страдащите…дори и в малкия параклис на Дневния център “Св.св. Козма и Дамян“ в Стара Загора за тези 12 години от съществуването му е приютено не едно страдащо сърце и е помилвана не една тъжна душа, потърсили опора в труден момент. В лечебния процес вниманието, грижата, милостта и любовта към ближния и страдащ имат толкова голям терапевтичен ефект, а какво да кажем когато към това се добави и една дълбока вяра за възможностите на свръхестеството. Трудно ни е в тези години, преживели материалистичното възпитание и изградили  съответния манталитет и мироглед да преодолеем егото на свръхчовека в нас, че ние сме тези от които зависи крайният изход. Как да се доверим на молитвата, като до вчера се срамувахме от Бог!? Много тъжен и труден избор…преодоляваме го едва когато върху ни се стовари присъдата на неумолима диагноза! Тогава сме на колене! И инстинктивно простенваме:“Боже, помогни ми!“

Към кого се обръщаме? Кого зовем? На кого се уповаваме? На Същия Този дето публично го отричаме и НАучНо го опровергаваме ли!? Православната психотерапия си има вече мястото в Русия/С.Авдеев/, в Гърция/Йрг. Влахос/, в Румъния, да не говорим за Сърбия, която е водеща с акад. Владета Йеротич, но у нас – не, това е еретично мислене…И въпреки всичко неумолимият ход на времето дава шанс Божият промисъл да ни подари едно малко параклисче, отредено за най-страдащите, тези с  наранени и болни души, а по-късно и за всички, които търсят  помощ на страданието си…Да благодарим за възможността през тези дванадесет години да бъдем в храма – в празник и делник, на Св. Божествена Литургия или на Молебен за здраве, на Елеоосвещение или на панихида, на молитва и винаги в една толкова пространна и затрогваща беседа, в която  сърцеведецът Отец ни разкрива тайните на милосърдието, на любовта, на доброто, на надеждата и вярата в нас и в този свят и  ни води в дебрите на непознатите страни в душата и характера ни, в помислите и  прегрешенията ни така, че сами да видим собствената си немощ …И в този момент да проумеем, че в този побеснял свят с малки стъпчици, като деца трябва да следваме примера на светостта на небесните ни покровители като вървим и преодоляваме злото в себе си…и в света. Труден е този път, но в смирената ни молитва, изпросваме помощта на Св. Св. Козма и Дамян и за себе си и за вас и за всички хора по света, защото всички имаме нужда от молитвеното им застъпничеството пред Бога:

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ КОЗМА И ДАМЯН

Като страдам тежко от моята болест, аз (името Ви) прибягвам към вас, свети чудотворци и изцелители Козма и Дамяне, защото вие проповядвахте, че душевния недъг е по-тежък от всички недъзи на тялото и че когато душата боледува от грехове, често пъти и тялото пада в болест.

Зная, че чрез болестите си човек се очиства от греховете си. И тъй, свети чудотворци, помолете Господа да ми дарува прощение на прегрешенията ми и понеже съм слаб и безпомощен, и силите ми в болестта са изтощени, да не допусна да изпадна в униние и да загина.

Побързайте да ми помогнете, свети изцелители, та като оздравея, да премина дните си в покаяние, да свърша в мир моя живот и в съдния ден да застана неосъдно пред лицето на страшния Съдия на вселената – сърцеведеца Бога, Когото да възпявам и славя винаги и во веки. Амин! (прекръстете се три пъти)

Гинка МИХАЙЛОВА