Посрещнете Петровден с пиле-курбан и петровки ябълки

На 29 юни 2018 г. (петък) Православната църква чества паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел – разпространители на християнството и наречени “първовърховни престолници и вселенски учители”.

Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава „камък“, му било дадено от Иисус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си  разпънат на кръст, заедно с ап. Павел на  29 юни 67 г. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей – член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на св. Апостоли (XI гл.) се разказва, че напът за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Наречен е „апостол на езичниците“. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

В НАРОДНАТА ТРАДИЦИЯ денят на апостолите Петър и Павел е познат като Петровден – един от най-почитаните летни празници на българския народ. Той съвпада с най-усилния период от стопанския живот – жътвата. Обредите на този ден са най-често свързани с него, както с младите животни и първите плодове – ябълки-петровки и круши-петровки.

В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, Св. Елена или Огнена Марина. Петър е по-могъщ и носител на светлото, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям от Павловден. Той разрешавал на земеделците да работят на полето (обикновено до обяд), защото неговият ден е началото или средата на жътвата, но да не е важна земеделска работа. В този ден народът казва, че и Св. Петър хващал сърпа. На Петровден се принася жертвено животно в чест на светците – коли се пиле, което се пече или вари на курбан. По традиция на този ден завършват двуседмичните Петрови пости и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът започва рано сутринта. Стопаните посещават градините, лозята, нивите си и хвърлят ситни камъчета за плодородие. По това време  жените носят в църквата обреден колак (погача) и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те се раздават на роднини и съседи за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семействата, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина. Според тях, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца също като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво, но майките на тези деца не бива да хапват от ябълките. И тук, както и при други празници от народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия със защитен характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често се използва и в сватбените обреди за осигуряване плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

По стара българска традиция на този голям летен празник се приготвя пиле (петел) в името на светеца и за здраве на всички. Това се прави дори и да липсва именик вкъщи, както се приготвя шаран за Никулден.

В народните представи Св. Павел е олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит и Павловден, Пальовден (от глагола паля) се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите.

В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Две седмици преди Петровден се пости. Блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.
• Някъде вярват, че ако на Петровден стопаните станат рано сутрин и хвърлят камъчета в лозето, бостана, нивата – ще има голяма реколта.
• На големите празници не се чисти, не се пере, не се шие, не се върши друга подобна работа, която може да бъде свършена предния или през следващия ден! На Петровден не бива да се върши къщна и важна земеделска работа, най-вече след обед, за да е плодородна годината.
• Според народното поверие, до Петровден е забранено да се ядат ябълки.
• Вярва се, че Св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата и докато Св. Петър позволява на земеделците да работят на полето до обяд, Св. Павел не разрешава да се извършва никаква земеделска дейност На Павловден, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб.
• Вярва се, че обредите и ритуалите извършвани на празника предпазват от пожари, гръмотевици и градушки.

ПЕТРОВСКА ПИТА: един кг брашно, 1 кубче мая, 1/2 ч.ч. прясно мляко, 1/2 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.л. сода, 1 яйце+1 белтък, 3 с.л. олио, 1 с.л. захар, 1 с.л. сол 1 с. л. ракияЗа намазване: 1 жълтък, 1 с.л. кисело мляко, 1 с.л. олио.

Маята се разтваря в затопленото прясно мляко, заедно с 1 с.л. захар и 1-2 с.л. брашно. Слага се на топло да втаса. Брашното се пресява два пъти, слага се в голяма купа, в средата се прави кладенче и се слагат всички продукти и бухналата мая. Омесва се меко тесто. Разделя се на две топки. Всяка се разточва на кора, която се намазва с разтопено масло, обилно се поръсва с настъргано сирене и се реже на 12 парчета като торта. Всяко триъгълно парче се навива като кифличка (започва се от основата на триъгълника и се навива към върха) и се слагат в намазана с мазнина тава, не много плътно. Оставят се на топло да втасат и се намазват със смес от разбития жълтък, киселото мляко и добавеното на струйка олио (по този начин коричката става по-крехка и лъскава). Слага се в студена фурна и се пече при 180-200 С до готовност. По желание след като се намаже може да се поръси със сусам.

ПЕТРОВСКО ПИЛЕ: Продукти. Начин на приготвяне: едно голямо пиле, 20 скилидки чесън, 250 мл бяло вино, 1 с. л. розмарин, 1 връзка зелен лук, 1 глава стар лук, 2 с.л. заквасена сметана, сол, черен пипер.

Измитото и подсушено пиле се натрива със сол и смления черен пипер отвътре, а отвън с розмарина. Обелените скилидки чесън се нарязват на половина, 10 от скилидките се поставят между кожата на пилето. Останалите скилидки заедно със зеления лук и лука се поставят на дъното на тавичката, а отгоре се поставя пилето. Сипва се половината от бялото вино. Пече се половин час. След това се пребая и останалото вино, пече се до готовност. Образувалия се сок от пилето се кипва и се добавя сметаната и черния пипер. С този сос се полива пилето преди да се сервира.

„БЯЛ МЪЖ“ С ОВЧЕ СИРЕНЕ: 1 кг прясно овче сирене, 200 мл овче мляко, 200 г брашно, 1 ч.л. сол, 300 мл вода. Прясното овче сирене се слага в дълбок съд. Сипва се прясното овче мляко и солта. Брашното се разтваря с водата, като отначало се сипва по малко вода и се разбърква така, че да не останат бучки от брашното. Прибавя се и разтвореното брашно. Сместа се поставя на силен огън, като непрекъснато се бърка с дървена лъжица, докато водата изври и кашата се сгъсти. Полученият „бял мъж“ се сервира с хляб или с петмез и мед.

ПЕТЕЛ ВЪВ ВИНО: един петел, 2 ч.ч. червено вино,100 г моркови, 100 г гъби,70 г мазнина, 2-3 скилидки чесън, 2 домата, 1 глава лук, магданоз, 100 мл вода, 2 с.л. брашно, сол, черен пипер

Петелът се нарязва на порции и се задушава в мазнината. Изважда се и в същата мазнина се задушават нарязаните на ситно моркови, лук и чесън, прибавя се брашното и внимателно се размива с вода. Месото се връща в тенджерата и се налива виното. Слагат се подправките и на много бавен огън ври 1 час и половина. Десетина минути преди да се свали от огъня се поръсва с магданоза.

ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ Петър, Петрана, Петя, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Преслава, Патриция, Павел, Павлина, Полина и производните на тях имена.