Инж. Йордан Кусев пред dolap.bg:”Към ХV век се откриват родословните корени на Митрополит Методий Кусев“

Инж. Йордан Кусев е роден през 1942 г. в Трявна, където завършва гимназия. Висше образование получава в Минно-геоложкия институт. Работил  е хидро и инженерна геология в Либия, Ирак, Етиопия и у нас.  Занимава се с дърворезба и дървопластика. Живее в София. Той е четвърто поколение родственик по бащина линия със Старозагорския  митрополит Методий Кусев, на когото тази година ще се честват 180 г. от рождението.

Господин Кусев, кой по ред сте в родословното дърво на Старозагорския митрополит Методий Кусев?

Казвам се Йордан Александров Кусев. Син съм на Александър Йорданов Кусев, който е син на Йордан Георгиев Кусев. Той пък е син на Георги, брат на митрополит Методий Кусев. Т.е. аз съм четвърто поколение Кусеви.

Какво знаете за дядо Методий?

Почти всичко, което зная за дядо Методий, ми е разказано от леля ми Олга Кусева, която беше сестра на баща ми. Онова, което ме е интересувало е легендата за произхода на рода. От нея зная, че двама млади българи от албанското селище Корча, без да имат роднинска връзка, бягат от чума. В Прилеп, където били спрели, някакъв богат търговец Кусето ги осиновява. По онези времена изглежда не е било рядкост да остане сам човек единствен от някакъв род. Осиновява ги, оженва ги и от тях нататък тръгва Кусевият род.

Реших да се поровя малко в историята да разбера кога там е имало чума. Оказва се, че чума е имало  през 14, 15 и 16 век. Епидемията тръгва от Италия, завладява Албания, целия район на Адриатика и идва към нашите земи. Те са били бегълци, което намирам за доста странно, но не и неправдоподобно. Това, което се проследява е едно-две поколения преди дядо Методий.

Имаме родословно дърво, където това е добре и в пълнота представено.

Знаете ли каква е етимологията на името Кусев?

„Кусе“ значи нисък, къс, набит  човек. Търговецът е бил точно такъв.

Леля ми Олга имаше доста снимки, но изглежда ги подари на Народната библиотека „Св. св.Кирил и Методий“ в София по повод годишнина на дядо ми Йордан Георгиев Кусев, който е бил доста активен в образованието. Бил е учител в Солунската гимназия. Завършил е Роберт колеж. По всяка вероятност ученето му там е било подпомогнато от дядо Методий. След това учителствува в Хасково, в Солун и другаде. Когато почина, Библиотеката се сети и ордени, дневници, снимки и друго каквото имаше, е предадено там.

Имаше една снимка, на която дядо ми, баба ми и Митрополитът са седнали, а  баща ми в ранно детство е на коляното му.

Друго, което зная със сигурност е, че Митрополит Методий е прототип на Лазар Глаушев в романа на Димитър Талев „Железният светилник“.

Леля ми Олга ми е разказвала за дейността на Митрополита. Например с Кузман Шапкаров  са имали голям спор, къде да бъде Българската мъжка гимназия – в Солун или Прилеп. Шапкарев е държал да бъде в Солун, а дядо ми – в Прилеп, тъй като прилепчани си държат на родния град. Знае се, че на младини Тодор или Тоде Кусев е бил доста буен, доста премеждия има с турците. Кузман Шапкарев надделява, въпреки че сега няма никакъв резултат от тази дейност.

В нашето семейство се е коментирало за споровете на Митрополита с цар Фердинанд за Парк Аязмото.  Фердинанд е настоявал да му бъде подарен за резиденция. Дядо Методий отказва категорично няколко пъти. Това е причина да му бъдат отнети административните права от Светия синод и едва две години преди кончината му на 1 ноември 1922 година е напълно реабилитиран. Въпреки това с Фердинанд, особено по време на войните, поддържат кореспонденция, в която дядото дава акъл на царя, какво да предприеме, но за съжаление  Фердинанд не го е послушал. И всички знаем за катастрофите, които постигат държавата ни.

Имате ли някаква семейна реликва, свързана с именития Ви пра-пра дядо?

Имало е доста неща, но всичко е съхранявано от леля ми Олга и след това – предадено в Народната библиотека. При една от дъщерите на дядо ми и баба ми Катарина – Люба е имало някои неща, но не зная съдбата им. Най-много са снимките. Други предмети няма.

Имаше един Трайчо Кусев, който притежаваше архива на Методий Кусев. Това, което ми е казала и леля ми,  този архив е бил подарен на Патриарх Кирил. Доста от материалите са послужили за основа на труд в два големи тома, посветени на Македония. Става дума за македонското движение за политическа, икономическа и духовна свобода. Много вероятно е този архив все още да е в Светия синод и може да послужи при подготовка на предстоящите чествания за 180-годишнината от рождението на Митрополита.

Зная още, че след като е бил архимандрит в Пловдив, Митрополитът пише писмо до граф Игнатиев за оказване на съдействие за обединяване на българите от Македония с майката родина България. Писмото е доста интересно. В него той няколко пъти споменава за турското робство, турското иго, турския гнет и т.н., а не за „турско присъствие“, както през последните години у нас се тиражира.

Поддържате ли контакти с други родственици Кусеви?

Майката на баща ми се е казвала Катерина. По нейна линия в Скопие имаме роднина. Роднините ни в Македония държат много на рода Кусеви. Те са по-патриархални, въпреки че с владиката нямат особена връзка. Преди година време случайно установих връзка с тях по интернет. Една публикация на снимки на дядо Методий от различни събори в Македония и гледам човек на име Ценич, който се оказва женен за дъщеря  на брат на баба ми. Познавам ги отпреди, но ги зная с други фамилии. Ходили сме си на гости и т.н.

Като се откри интернетът започнах да търся имена с нашата фамилия и открих Кусева. Оказа се, че е женена за син на някой, който при промените в България заминава в чужбина. Жени се за Джон Кусев. Започнахме кореспонденция и тя поиска снимка на Митрополита. Пратих й и тя ми писа, че той много прилича на съпруга й.  Поиска и моя снимка. Бях брадясал и тя констатира, че и тримата много си приличаме по носовете. Леля ми Олга беше копие на Митрополит Методий  на стари години.  Носът ни  е като фамилен белег. Баща ми имаше същия нос – по-едър, леко гърбав и месест, но вече когато беше на възраст.

В интервю през 1952 г. писателят Димитър Талев казва, че „Митрополит Методий Кусев е най-великият българин, когото е родила македонската земя“. Считате ли, че сме в огромен дълг към живота и делото на този, както сам се определя, „болезнен българофил“?

Вероятно е така. Със сигурност зная, че в Стара Загора всеки знае, кой е Митрополит Методий. Аязмото носи неговото име. В подхода му върху гранитна триумфална арка е изписано: “Слава Митрополиту Методийу“. Тук се издига и великолепен паметник, дело на проф. Валентин Старчев. Гробът му до църквата „Св. Теодор Тирон“, която той издига, се поддържа изрядно и се посещава често от старозагорци. Най-хубавият булевард се нарича „Митрополит Методий Кусев“. В началото на новия век той беше посочен от съгражданите си за най- влиятелната личност през ХХ в. Също така е обявен и за Почетен гражданин на Стара Загора. Може  би с предстоящите чествания, удивителният му живот и отдаденост на църквата и на България, ще станат достояние на повече хора. Може би ще се издадат някои от неговите книги, които заслужават внимание.

В София има една малка улица, която се казва „Методий Кусев“. Не пише митрополит, защото по онова време такива църковни титли не се позволяваха. Улицата е отпреди 50-60 години. В Плевен има улица „Майор Александър Кусев“, което е точното име на баща ми. Оказва се, че е именувана на някакъв руски офицер. Може би някакво клонче или листенце  от рода ни е заминало за Русия.

Господин Кусев, какво е усещането да имате родова връзка с този изключителен човек?

Всеки би се гордял с такава извисена личност в рода си.

Росица Ранчева