Невена Христова – внучката на поета Кирил Христов пред dolap.bg: ”Предстои да направя нови дарения за музея на моя дядо в неговото училище“

Дългогодишната режисьорка в Българска национална телевизия Невена Христова е изключителна личност и професионалист. Тя е една от създателките на предаването „Лека нощ, деца“. Години наред  е режисьор на  „Атлас” и „Театрални меридиани”.  Корените й я правят още по-интересна.  Дъщеря е на акад. Владимир Христов (1902-1978),  световноизвестен геодезист и астроном. Внучка е на големия български поет Кирил Христов (1875-1944). Правнучка е на Христо Генчев – Букурещлията, убит при опожаряването на  Стара Загора по време на Руско-турската война и на наследницата на богатия Хаджийоргов род Анна. От години работи упорито около паметта и делото на дядо си и на баща си. Обикаля България с интересното си представление „На чаша вино с Кирил Христов“, което се радва на голям успех. През 1992 г. създава в дома си литературен салон „Кирил Христов“, чийто патрон е поетът Йосиф Петров.  В него се събират значими български поети и писатели, артисти, художници, хора на духа. Тук е представена последната книга на големия ни поет Александър Геров. Има вечери на изтъкнати творци като Радой Ралин, Димитър Вълчев и др. Известният художник авангардист Иван Яхнаджиев прави изложба там.

Невена Христова подготвя и издава „Кирил Христов и 155 писма“  между поета, неговата съпруга Невенка Палашева и останалите роднини. Според нея на романите на Кирил Христов „Бели дяволи“, „Тъмни зори“, „Бездна“, „Ад в рая“ и др. трябва да се обърне истинско внимание, тъй като те са пророчески за онези години. Невена заявява, че е националистка като дядо си. Кирил Христов наистина често е критикувал слабостите на българския народ. Понякога е даже доста краен. „Но чуя ли другиго, особено чужденец, да се гаври, и благодушно макар, с шопа, бих бил способен да бъда жалък герой на най-отвратителен шовинистичен скандал“, признава поетът. И твърди, че българин, който не защитава националността си, е достоен за презрение.

Назад през годините Невена Христова е направила редица безценни дарения на  Дом „Литературна Стара Загора“. През последните години тя е ревностна приятелка и щедра дарителка на Основно училище „Кирил Христов“, което на 22 март 2018 г. откри музей на своя патрон.

На 14 юни 2018 г. Невена Христова организира премиера на новата си книга „Рими и формули“, посветена на Кирил Христов – поетът и Владимир Христов – ученият.

Госпожо Христова, откъде знаете толкова много за известния си дядо Кирил Христов?

Най-много подробности съм научила от втората му съпруга – чехкинята Ноеми Молнарова. Когато дядо почина, тя беше на 43 години и всяко лято идваше в България. После аз следвах режисура в Прага и така се сприятелихме. Тя ми разказваше как са се запознали, колко труден е бил животът им. Друг мой източник беше Радой Ралин, който заявяваше, че е „христовец“. Кирил Христов е бил редактор в „Литературен глас“, където Радой е пишел.

През 1972 г. направих филм на Аязмото за Кирил Христов и въобще не казах, че съм внучката на големия български поет. За първи път на екрана по Българска национална телевизия пуснахме „Стара Загора и Кирил Христов“. Бях стажантка и скрито го направих. – Обичам Стара Загора, но с две преплетени чувства – радост и мъка. Радост, защото градът има невероятно излъчване, наситен е с поезия, с дъх на липи, красиви прави улици, с голяма отколешна култура. Стара Загора си е Стара Загора – дума да няма. А с мъка, защото много е нещастно семейството на моя дядо. По време на Руско-турската война през 1877 г. единият ми прадядо е застрелян на портата на къщата си. Дядо ми от 2-3-годишен е пълен сирак… Малко след убийството на баща му – Христо Букурещлията, умира и майка му Анна. Най-страшният му спомен е, когато се е спуснал към трупа й, изложен в двора и пипнал мъртвата й ръка. Стресът е толкова голям, че Кирил е спрял да говори. Но таланта си наследил именно от нея. Тя измисляла и разказвала страхотни приказки, имала е усет за речта. Така на 18 години Кирил Христов написва невероятната поема „Русалка“. Нататък в рода всички са сираци. Жестока карма.

Домът  на Кирил Христов в Стара Загора, който от десетина и повече години е превърнат в Молитвен дом на арменската общност в града ни, наистина е в добри и грижовни ръце. Вие били ли сте там?

Не съм била. Приятно ми беше да посещавам Стара Загора, когато уредник на Дом „Литературна Стара Загора“ беше Стоян Стаев – Бог да го прости. Той пазеше като очите си всички дарения, свързани с дядо ми, които бях направила. След това изчезнаха много неща, включително и шубата на Кирил Христов. Затова сега моите намерения са, всичко което искам и мога да дам, да даря на училището, което единствено в България носи името на дядо ми. Освен това, в лицето на директора Господин Балъкчиев, виждам всеотдаен човек за каузата и грижовен стопанин.

Вие сте права, госпожо Христова. Музейната сбирка, посветена на патрона на училището, която официално се откри на 22 март 2018 г.  е подредена с вкус и мисъл, за което безспорно е и Ваша заслугата.

Музеят тепърва ще става такъв, какъвто и аз желая. Например големият портрет на дядо ми там трябва да отиде. Аз съм го завещала. Съвсем наскоро ще изпратя библиотеката на Кирил Христов с голяма част от негови книги. Наскоро дадох оригиналната му пишеща машина, стенния часовник, който е закупен от Германия, много снимки и пр.

При написване на новата Ви книга „Рими и формули“, какви са Вашите нови открития за големия българин Кирил Христов?

Нямам лични спомени от Кирил Христов и затова в книгата си го наричам „приказния дядо“. Като дете съм чувала, че той живее в Прага. И съм си мислила, че той живее на прага на вратата.

За дядо ми зная много и имам много неща, които може би няма да дам на никого. Когато пише дневника си „Време и съвременници“  той подчертава: „25 години след смъртта ми да се отвори!“ На 7 ноември 1944 г. Кирил Христов умира. 10 дни след това дневникът е отворен. И се отпечата в три тома. Някои неща от дневника съпругата му Ноеми, поради съобразителност, е предала на баща си и така са опазени.  Останаха и някои скрити за хорските очи текстове, които няма да дам никому.  Защото не може един човек да си направи завещание, да го изпрати навсякъде и да не се изпълни. Неслучайно той пише да се отвори след четвърт век, защото разкрива страшни политически истории и съдби на хора.

След като през 1938 г. Христов се прибира от Прага, отваря една тетрадка, в която изрязва и залепва  всички статии от вестници и списания, писани за него. Имам  негови бележки и коментарии към всичко писано, но също няма да обнародвам.

Прочетох негово изявление, че не е работа на поета да се занимава с политика. Остава ли през годините верен на тази максима?

Това се случва, когато Васил Радославов го кани да стане член на партията. Тогава Кирил Христов заявява: “Един поет не може да се занимава с политика!“ Обаче е ходил на балкона в Народното събрание  и е слушал внимателно. След това в книгата си „Бели дяволи“ създава образа на Борис Марковски, който като отива в Германия,  се възмущава от нашите депутати, как се ругаят, колко са невъзпитани и пр. Всичко това пише Кирил Христов. Но „Бели дяволи“ стои 18 години в бюрото му. След това Ноеми  67 години задържа романът му „Бедност“. На Радой Ралин най-любимият роман беше „Ад в рая“. Там вече Кирил Христов е много силен.

Госпожо Христова, носи се като легенда пословичното родолюбие на баща и син Христови…

Когато пътувал в чужбина, Кирил Христов винаги носел със себе си едно мраморно камъче от Стара планина и торбичка пръст от родната земя. Същото правел и баща ми. Живял дълги години в доброволна емиграция от 1922 до 1938, Кирил Христов никога не забравя своите корени, приятелите и роднините си.

Имам молба към Стара Загора да проучи родителите на  Христо Генчев – бащата на Кирил Христов. Той остава сирак и някакви роднини  го вземат в Букурещ, където учи. Затова е Букурещлията. За него се знае как е помагал, как е пренасял в свински черва патрони по време на Руско-турската война. По време на боевете за Стара Загора през лятото на 1877 г. е застрелян на пътната си врата от турците. Махалата се скрива в неговата къща… Трябва да се разбере защо тази сираческа вълна ги съпровожда.

Книгата Ви „Рими и формули“ предизвика при премиерата й в столицата много голям интерес. Бихте ли я представили и в Стара Загора?

Ако ме поканите – с най-голямо удоволствие ще дойда в родния град на дядо си в началото на есента.

Росица Ранчева