Нова книга „Рими и формули“ връща за нов живот Кирил Христов – поетът и Владимир Христов – ученият

На 14 юни 2018 г., в столичния Дом на науката и техниката, се състоя премиера на книгата „Рими и формули“ с автор Невена Христова. Внушителното издание, наситено с богат снимков материал, се състои от две части, озаглавени „Кирил Христов Бащата“ и „Владимир Христов Синът“. Посветени са на признатия поет – дядо на авторката и на единствения академик сред българските геодезисти – баща й.

Над 200 души – учени, професори от БАН, геодезисти, студенти,  писатели и поети  присъстваха на  събитието, организирано от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България със съдействието на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Сред тях беше и представителна група от 50 учители, ученици и родителите им от Основно училище „Кирил Христов“ Стара Загора, водени от директора Господин Балъкчиев.

Мултимедийната презентация, също в две части, нагледно представи духовното обаяние на баща и син Христови – лирикът мечтател и геодезистът учен. За да разкрие в пълнота образът на дядо си авторката Невена Христова  предложи извадки от дневника му „Време и съвременници“,  приятелството му с колоси в българската литература като Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, акад. Михаил Арнаудов, спомени на бележити негови  събратя по перо и съвременници, поглед върху творчеството му и  др. Значителна част е отделена и на елитното  старозагорско основно училище, което гордо носи името на Кирил Христов. Тук е поместена снимка на четвъртокласника Лъчезар Стоянов и неговото авторско стихотворение „Кирил Христов“.

Във втората част на мултимедията авторката отговаря на въпроса „Кой беше баща ми“.

Владимир Кирилов Христов е роден на 5 декември 1902 г. в София в семейството на известния български поет Кирил Христов и Невена Палашева. Учи астрономия, математика и физика в Лайпцигския университет, където се дипломира през 1925 г., като защитава докторат по астрономия. От 1925 до 1948 година е началник на Астрономическото отделение на Държавния географски институт при Министерството на войната. Възложено му е да организира и проведе необходимите астрономически измервания в изграждащата се вече първоредна триангулация, да мотивира изборът на референтен елипсоид, да създаде работни формули и проведе редукционните задачи за привеждане на измерванията върху елипсоида, да извърши ориентирането на мрежата, да мотивира предложение за избор на плановите координати и за избор на картната проекция на топографската карта. При работата си, академик Христов се обръща към богатата библиотека на Лайпцигския университет и трудовете на Хелмерт. Той усвоява теорията на Хелмерт, като дава по-рационални решения и разработва собствен метод. Трансформационните решения по метода на Христов лесно се поддават на табулиране и чрез изготвени за целта таблици бързо навлизат в световната геодезическа практика. През 1948 г. започва да преподава висша геодезия в Държавната политехника, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия, където работи и до пенсионирането си през 1970 г. Именно академик Владимир Христов поставя основите, създава програмите и издава първите български учебници по специалността. Пак през 1948 г. той става член-кореспондент, а през 1958 г. – академик на Българската академия на науките (БАН). От 1948 г. завежда секцията по геодезия в Техническия институт на БАН, а от 1956 г. до 1970 г. оглавява Централната лаборатория по висша геодезия. През 1959 г. успява да възстанови Българския национален комитет по геодезия и геофизика и членството на България в Международния съюз по геодезия и геофизика, което датира от 1932 г., но е прекратено през време на Втората световна война. Академик Христов е удостоен с всички научни и почетни звания, носител е на най-високите държавни отличия. През 1969 г. е избран за почетен член на Унгарската академия на науките. Умира на 28 февруари 1979 г.

„Винаги баща ми са го приемали като строг човек, много взискателен, много безкомпромисен към студентите, но всъщност не е точно така, разказа г-жа Христова. – Когато при него са се явявали на изпит е било голяма радост, щом студентите получавали тройка. Но когато е трябвало да пише двойка – баща ми връщал студента. Спомням си, когато бях ученичка в гимназията, веднъж като се връщам в къщи, виждам в хола баща ми да говори с една госпожа, която плаче и го моли: „Но той седемнадесет пъти се явява на изпит при вас!” Оказва се, че синът е връщан 17 пъти, а баща ми отговаря: „По-добре да се явява на изпит, отколкото да му пиша двойка, така той все пак нещо ще научи.” За баща ми се разправят и много анекдоти за великата му разсеяност, но едно от най-важните неща в живота, което е било като струна, опъната винаги, е неговата абсолютна честност, почтеност – той ненавиждаше лъжата. Обичаше студентите си, които израснаха в науката, даваше всичко от себе си. Домът ни винаги е бил отворен за хората, с които работеше в академия на науките, в университета. Той имаше уникална геодезическа библиотека. Купуваше книги, ноти, защото майка ми беше много добра пианистка и той свиреше на цигулка“.

Щрихи към литературния образ добавиха студенти на академика и възпитаници на института: „За съжаление аз съм от поколението, което не завари Доктора – акад. Христов. Благодаря на съдбата, че го е имало, тъй като неговият принос към нашата наука и практика е безспорен, каза зам.-министърът на МРРБ Валентин Йовев. – Поздравявам дъщерята на великия учен и внучката на поета с издадената книга, защото само така заслужилите световни учени не се забравят“.

„И до днес усещаме силата на тази обаятелна личност чрез това, което е създал и оставил на българската и световната наука, каза един от неговите възпитаници и наследници в науката. –  В кабинета на катедрата, която години наред е ръководил стои неговият портрет до  тези на Гаус, Айнщайн и Кеплер. И това не е случайно. Винаги, когато влезем в кабинета, да обсъждаме някакви въпроси от портрета си Владимир Христов ни гледа строго. Личности като него имат значението като връх, към който цял живот се стремиш и след десетки години труд, разбираш че си още в подножието му. Личности като акад. Христов са гарант за нашата национална и професионална единтичност. Той е световно известна личност, човекът, който е създал геодезията в България“.

Поздравителен адрес беше прочетен от името на зам.-председателя на Народното събрание на Република България  Емил Христов:

„Като гражданин на Стара Загора се радвам, че потомък на един от най-изявените наши съграждани издава книга посветена на поета Кирил Христов и на академик Владимир Христов – единственият академик сред българските геодезисти. Вярвам, че тя ще предизвика интерес не само сред нашите съграждани, но и сред цялата българска професионална геодезична общност и литературната критика. Моля приемете моята, а вярвам и на други Ваши читатели, искрена благодарност за труда, енергията и таланта, които сте вложили в „Рими и формули“. Убеден съм, че книгата е достоен начин да почетем живота и делото на акад. Владимир Христов и неговия баща“.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров също уважи с поздравителен адрес авторката  на книгата Невена Христова: „Името на Вашия дядо е част от впечатляващата литературна история на града ни. Гордост за нас е да пазим богатото наследство  на нашия виден поет, белетрист, драматург и преводач. С Вашата книга градите мост между миналото и бъдещето, запазвате жива историята и предавате опит, знание и вяра на бъдещите поколения.

Делото на именития Ви баща акад. Владимир Христов за развитието на геодезическата наука става достояние на широката общественост и се превръща в достоен пример за младите учени. С книгата си Вие представяте вълнуващ прочит на една семейна история, достойно вплетена в българската духовна летопис и напомняте да ценим и пазим род и родина, за да има България своето заслужено място на картата на Европа. Желая успех на родолюбивата Ви идея и още много вдъхновяващи посоки и проекти“.

Директорът Господин Балакчиев припомни, че „училище „Кирил Христов“ е единственото в България, което носи неговото име . Неслучайно това  става през далечната 1938 г. Тогава  поетът пребивава в Стара Загора и заедно с прекрасната си дъщеря Анна са посрещнати от елита на града по особено тържествен начин във Военния клуб – със специална вечеря, а в театъра – с представление и среща с гражданството. На следващия ден  едно от най-добрите училища „Разсадна градина“ се именува на неговото име…

Много е важно името ти да се носи от училище, в което сега се учат 870 ученици. Всяка година издаваме документи с името на Кирил Христов. Това е памет и Стара Загора се прекланя пред живота и творчеството му. И на 24 май, когато тръгва голямото шествие, пред учителите и учениците ни „крачи“ Кирил Христов.

Моите колеги, учениците ни и аз се прекланяме пред Вас, уважаема госпожо Христова, че написахте тази книга. Искам да Ви уверя, че родът Христови е част от голямата история на България“, каза г-н Балъчкиев.

Ученици от ОУ „Кирил Христов“ поздравиха присъстващите с художествена програма. Авторски стихотворения рецитираха петокласникът Лъчезар Стоянов „Кирил Христов“ и второкласникът Николай Недялков – “Молитва“. Мария Добрева от четвърти клас изпълни народна песен. Симеон Симеонов декламира „Аз съм българче“, а Александра Димитрова и Мартин Петров“ изиграха народния танц „Рума мома“.

Накрая гостите от Стара Загора си направиха снимка за спомен с Невена Христова и екипа й.

Росица Ранчева