Спектакълът „Животинската ферма“ – за Експеримента като част от живота

Един спектакъл показа Експеримента като част от живота. Възможно ли е един експеримент да зароди друг? А ако всички ние сме част от него?

Едно представление, съставено от множество накъсани епизоди, обединени от темата „Сега“. Може би думата провокативно не стига, но  най-близко може да опише това, на което аз бях свидетел. Представлението ме накара да се замисля отново за живота ми като част от „поколонието Z“. Главната тема през цялото шоу беше манипулацията. Ако трябва да съм честна, аз самата се почувствах манипулирана от играта. Във всеки следващ епизод разпознавах света около себе си и това никак не ми харесваше. Моето поколение сякаш е кодирано да иска повече от живота и е готово на всяка цена, дори и да продаде себе си. Дали ще са дългите часове в офиса или изпълнението на услуги на някого по-нагоре, всичко е само за да стигнем до „големите пачки“. В пиесата метафората за желанието е може би най-често срещаното олицетворение за грях – ябълката.

В спектакъла се казва, че ние сме свободното поколение. Безброй възможности са пред нас и чакат само да ги сграбчим, но тук е лъжата. Приковани сме и то повече от колкото искаме да си признаем. И ето го нашият първичен грях. Библейската история се повтаря. Ние можем, но не и наистина. Готови сме на всичко за всички ябълки на света. Ах, а те са милиони, а може би и милиарди. Очакваме да се чувстваме перфектно и пълноценно след като ги придобием алчно, но така пропускаме онзи малък, но узрял плод там на земята. Как бихме се задоволили с нещо толкова незначително?

Иронията в  масовата журналистиката се отличаваше ярко. „Говорителите на истината” са готови на всичко, за да  излъчат сензационна новина. Реалният проблем остава някъде забутан дълбоко в чекмедже, но заглавието свети с неонови букви и ефекти на всеки телевизор. Информацията е изгубила своята себестойност, останали са само парите и славата.  Силата на властта не беше пропусната. Никой не иска да бъде контролиран, а да си е шеф. Амбицията на някои не стига, а на други прелива. Искаме власт, и то от тази, която ни позволява да сграбчим нечий чужд живот и да го управляваме.  Върхът на пирамидата е най-желан.  По психология ни учат, че едва 1% от хората успяват да го покорят. Само че, в психологията на върха не стои най-властният, а онзи, който е открил себе си. Човекът, който е успял да открие милионите ябълки вътре в душата си. Той е готов да даде от ябълковата си градина дори и на непознат.

Замислих се за романа, по който актьорите играят – „Животинска ферма“ на Джордж Оруел. Струва ми се някак неуместно невинните животни да бъдат оприличавани на нас. Те не го заслужават. Авторът, обаче, сигурно е бил ясновидец или може би нищо не се е променило в обществото? Какво значение има кое поколение сме? Какво значение има дали е 1945г. или 2018г? Това са само едни незначителни цифри.

Има една много известна поговорка – „Гладна мечка хоро не играе”. „Сега“, „Тогава“ и в бъдещето тази мечка танцува и то се старае да танцува по-добре от всеки друг път. Със себе си повлича и своите малки.  В пиесата актьорите бяха готови не само да танцуват за всички ябълки на света, но и да умрат в името да ги получат. И тук психологията ми помогна да отгатна посланието. Не само животните могат да бъдат научени да донесат кокал или да стоят мирно. Хората също и то на базата на оперантното кондициониране.  Това е техника за манипулация на обект. Да кажем, че искате конкретно поведение от човек и то да се повтаря. Когато се получи желания резултат, обектът се поощрява с награда и то всеки път. Така той асоциира наградата с действието. Когато обаче не е на лице резултатът, обектът се наказва. Така е и в обществото. Гладни сме, но няма да изберем една ябълка, а множеството, защото някой ни е научил така.

Не искам да съм мечката,  не искам да съм и малкото , нито пък поколение „Z“. Искам да съм АЗ, която и да съм.

Някъде там сигурно съществува свободата, за която всички така хубаво говорят. Не знам за вас, но аз още я търся. И понеже не ми се свидят моите ябълки, мога да ви помогна и във вашето търсене.

Дея Аргирова – студент  по Журналистика  и Масова Комуникация и Психология в Американски университет в България

Фотографиите са на Яна Лозева за Държавен куклен театър – Стара Загора