Елегантна заключителна изложба на Пленер по живопис „Дружба“

За 23-ти път Стара Загора бе домакин на традиционния пленер по живопис „Дружба“.  За тези години са се родили, израсли и изучили едно поколение художници. Сега би трябвало да са точно на 23 годишни и завършили Художествената академия млади хора. Какво ли е било в началото? И преди и сега…Едно е сигурното – имало е, има и ще има възторзи и вдъхновение в липовото време на Града на поетите с правите улици.

„За Община Стара Загора е чест че подкрепя този културен форум вече толкова години. Единственото ни условие е, да се канят талантливи автори, които да представят накрая продукт с висока стойност” – каза в откриването на заключителната изложба от пленера Иванка Сотирова, заместник-кмет на Община Стара Загора. Тя връчи на всеки от деветимата участници в културното събитие  Почетен плакет на Общината, изработен специално за пленера.

За деветимата майстори на четката, които твориха под небето на Стара Загора ,  Долап.бг писа предната седмица, когато беше дадено началото на „Дружба“.

Какво показват те в заключителната изложба? Много! Поздравления за избора на участниците и организацията на Пленера на Съюза на българските художници-Стара Загора и председателя му Злати Златев.

Още от пръв поглед експозицията е много елегантна,  много стилна, много ефирна. Повечето от художниците разкриват своето вдъхновение  от Града на липите.

В „Среднощна разходка на музиканта” на Георги Динев няма да откриете сградата на Операта, но ще се пренесете веднага в много романтичен свят. Платната на Георги Динев са вляво от входа на Галерия „Байер”. Именно с тях започва обиколката на изложба – по часовниковата стрелка. И има защо. Много нежни, много лирични картини. Веднага ми стана любим художник. Красиво е дори сивото, което използва, което е всъщност гълъбово, а има и розово. Художникът, вдъхновен от Стара Загора е нарисувал и „Малък Сечко” (в това знойно лято), нарисувал е един чуден „Хамелеон на прозореца” и е изразил своя „Спомен от едно пътуване”.

Петър Петров от домакините, чието изкуство отдавна харесвам, не изневерява на себе си но търси и се променя. Сега картините му са в по-малък формат, с изящни рамки. „Песен” 1 и 2, „Воин”, „Трон”, „Надпяване”. За него Стара Загора е категоричен избор с хората, знаците, песните, миналото. За Петър Петров Стара Загора е осъзната и преживявана всеки ден красота.

Милко Божков е в Стара Загора, а четката му пътува към Никополис Ад Иструм и Карлово. Явно Стара Загора го вдъхновява да си спомня места, които харесва, които иска да нарисува, макар че е другаде. Че защо не? Изкуството е пътуване в различни светове, времена и места. Има някаква сурова лиричност в картините му. Тук няма противопоставяне. Това ми хрумна, това написах – сурова лиричност. Има и такъв вид.

Росица Попчева, красивото цвете на Стара Загора! Самата нежност е Росица. Тя е толкова много В този град, толкова силно е ОТ този град, така е свързана С този град, тя е потомка, дете е на художник, цялата е тук, всецяло. Картините й са прекрасни, както винаги, каквато е Роси – „Докосване до древното”, „Моста на въображението” и една, станала моя любима, но е без име.

Минчо Панайотов с „Лято” 1 и 2 е оригинален. Видял е Стара Загора или лятото в нея, или изобщо лятото в много цветове…Преживял ги е в геометрични форми и цветове. Като рисувани с линийка са чертите в картините му.  Гледаш картините и броиш, колко са, какви са – формите на лятото.

Валентина Лапчева! Ех, тази Валентина. Много ефирна. Толкова красиви картини. Оригинални. Женски. От тях сякаш ухае на скъп, аристократичен, нежен парфюм. Аромат на висока класа жена. Такава, каквато искаш да имаш, но същевременно не смееш да доближиш. За да не развалиш симетрията и съвършенството. За да си имаш Мечтата!

Стефан Алтъков и Лаура Димитрова – поединично и в съвместното си пано те „ приласкават” Стара Загора. Прикоткват я. Вграждат в картините си символите от историческото и минало. Много оригинално. Черно-бяло, но не графика, не. Изчистено. 21 век. Без съмнение. Без сантименти, но с нежност. Да, нежно.

Румен Петков. Тези негови цветове! Фойерверк от багри. Избухвания. Конфети. Цветовете влизат през очите директно в сърцето. Топлят. Радват. Усмихват. Красив „финал” на изложбата. Картините на Румен Петков са най-вдясно от входа.

Честно, бих искала да имам всички картини от изложбата. Разгледайте я в зала „Байер”, само до 30 юни ще е там.

Макар и в мащабен ремонт сега, Стара Загора си е вдъхновение. Да, не се усмихвайте скептично. Не е лирично отклонение. Нито авторката на материала (моя милост) е чак такъв наив и сантимент.

Стара Загора е вдъхновение. Погледайте как ви обясняват това художниците от пленер „Дружба”. Повярвайте им! Вярвайте на Изкуството!

Уляна Кьосева