За 8 години над 2 000 български традиционни ястия са представени на фестивала в Пряпорец

Близо 400 участници от 30 колектива на възраст от 6 до 85-години пяха и танцуваха от сърце и душа на откритата сцена в почивната база на старозагорското село Пряпорец в слънчевия 9 юни 2018 г. Над 40 кулинарни шедьоври по изпитани уникални рецепти подредиха в апетитна изложба 17 от колективите, участващи в осмото издание на Националния фестивал на българския фолклор и българските традиционни ястия.

Още в ранни зори мястото се изпъстри от шарените народни носии на най-нетърпеливите участници и се огласи от жизнерадостното жужене на десетките гласове на дошлите от близо и далеч, които развълнувано разговаряха, споделяха и се смееха. Насядалите по тревата гости на фолклорния празник бяха заели стратегически сенчести позиции и с интерес наблюдаваха сцената, други се бяха струпали около изкушаващата сетивата изложба, като внимателно слушаха рецептите и грижливо водеха записки, документирани с фотографии на невероятните експонати – подбрани с носталгия от поомачкания и пожълтял бележник с рецепти на баба, приготвени с желание и любов, и подредени с естетика и отношение.

От читалището в Малка Верея представиха „Караверлерска бухча“, с уточнението, че е „за специални гости“. До тях гордо бяха подредили своята „Яхния от свинско месо със сливи“ сръчни домакини от НЧ „Благоразумие 1927“ с. Калитиново, а усмихнати дами от с. Рупки канеха гостите да опитат от истинско домашно козе сирене по вековна рецепта. Върху битовите покривки с полагащото им се самочувствие се бяха разположили вкусните постни сарми и пълнени чушки от с. Сулица, а достойна компания им правеше сулишкият рачел от тикви, чиято тайна се криела в специалния варов разтвор, в който се потапяла тиквата. Читалището в кв. „Железник“ представи ястие от варено жито „кишкек“, което имало магическото свойство да лекува бездетни… „Варио“ от бакла и бял боб от Варненско, „Млин“,  „Такъми с ориз и охлюви по Габровски“, сладки и солени чувани и нечувани, виждани и невиждани ястия и десерти се бяха натъкмили върху строените маси в очакване на журито, председателствано от доц. д-р Евгения Иванова, етнограф в Регионалния исторически музей Стара Загора.

Тук за пръв път беше дошъл и Илия, малчуган на 1 година, облечен подобаващо за случая – в бяла ризка с фолклорни мотиви и кърпа на главата. Очевидно празничната фолклорна атмосфера му допадна, защото с ококорени черни очи зорко следеше ставащото наоколо.

За осемте години от провеждането на фестивала оттук са представени над 2 000 чисто български ястия, подчертавам чисто български, защото такова е условието на конкурса – да се покажат и популяризират родните уникални гозби, рецептите за които сме наследили от нашите майки и баби, сподели Емилия Петкова, секретар на НЧ „Пробуда 1928“ с. Змейово, инициатор и основен двигател на събитието от създаването му до сега.

При отлична организация и голям интерес премина включеното в културния календар на Община Стара Загора събитие, което традиционно се организира от читалищата и кметствата на селата Змейово, Пряпорец и Борилово.

КЛАСИРАНЕ Национален фестивал на българския фолклори българските традиционни ястия Пряпорец 2018

  • Най-добра етно рецепта – Такъми с ориз по габровски, с. Жълтеш, общ. Габрово
  • Най-стара рецепта – Домашно козе сирене, с. Рупките, общ. Чирпан
  • За най -уникална рецепта – Заешка капама, с. Горски извор, общ. Димитровград
  • За най-добър десерт – Сладка сливова каша, с. Ягнило, общ. Ветрино, обл. Варна
  • За вкус – Майнаслийска пита – с. Събраново, общ. Нова Загора
  • За най-автентична рецепта – Нахут със сланина, с. Пъстрен, общ. Опан
  • За най-добра визия – Пълнена зелка, с. Голямо Дряново, общ. Казанлък

Традиционни ястия представени за първи път на фестивала 

  1. Бакла с кисели сливи, с. Юлиево, общ. Чирпан
  2. Караверлерска бухча, с. Малка Верея, общ. Стара Загора
  3. Голо зеле, кв. Кольо Ганчев, общ. Стара Загора
  4. Корава баклава, с. Голямо Дряново, общ. Казанлък                                                                                                                                                          Автор и снимки Анелия Овчарова