Победа! След близо 70 г. храм „Св. Иван Рилски“ в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“, превърнат в морга, се върна на Митрополията!

След 28 години битки, от днес 8 юни 2018 г. с решение на Общото събрание на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ Стара Загора, сградата на църквата „Св. Иван Рилски“ в двора на болницата, превърната от 1949 г. в морга, отново се връща на Митрополията. Това съобщи за dolap.bg  д-р отец Йордан Карагеоргиев, който беше основен двигател за възстановяване на Божия дом. За дългоочакваното радостно събитие огромен е приносът на зам.-председателя на Народното събрание Емил Христов, който многократно подпомага внасянето на предложението за решение и осъществяваше връзката със Здравното министерство.  Всички митрополити – Панкратий и Галактион, а сега и  Киприан, са отправяли десетки молби за предоставяне на църквата на Митрополията по предназначението й. В сагата за възстановяване на справедливостта са участвали няколко областни управители, кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров, общественици, учени, лекари, миряни и др.

С днешното решение Общото събрание предоставя сградата за ползване за срок от 10 (десет)  години срещу заплащане на наем.

Отец Йордан уточни, че с Божията помощ и със съдействието на миряните, в най-близко време сградата ще се превърне в духовен център, в който ще се изпълняват всички църковни обреди, служби и ритуали.

През 1932 г. в Старозагорската държавна болница е изграден болничен храм. По това време болницата разполага с 400 легла, 83 души персонал, от които 13 лекари. Църквата е под небесното покровителство на Св. Йоан Рилски. Осветена е от тогавашния Старозагорски митрополит Павел, който управлява епархията в периода от 23 март 1923 г. до 5 октомври 1940 година. Първоначално енорийски свещеници от Стара Загора обгрижват храма. Духовниците са дежурели в болницата, като са се редували, в зависимост от ангажиментите, които са имали пряко в своите енории.
След кончината на митрополит Павел,  за Старозагорски митрополит е избран епископ Климент.  С благословението му за предстоятел на болничния храм е назначен отец Симеон Евлогиев Попов. Той е роден на 31 януари 1906 година в село Дебели лаг, Радомирско. Завършва специално мисионерско училище в Австрия, след което  и Пловдивската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник на 6 януари 1933 г. от Софийски митрополит Стефан в храм „Св. Николай (Стари)“ в София. Първата му енория е в с. Стражник, Радомирско. По-късно идва в Старозагорска епархия. Възложено му е да служи в храм “Св. Архангел Михаил” на Старозагорския затвор и болничния храм “Св. Йоан Рилски”, което той приема с радост. Започва ежедневно служение в болницата, посещава болничните стаи, разговаря с тежко заболелите. Отец Симеон създава традиция навръх Бъдни вечер и Нова година да поздравява всеки болен, минавайки от стая в стая.
Малко след 9 септември 1944 година новите администрации на затвора и болницата променят коренно отношението си към него. То става грубо и пренебрежително. Вратите на затворническия параклис се затварят за свещеника. Стените му са разрушени. По-късно там е известният “Г-салон”, в който осъдените на смърт изчакват изпълнение на присъдите си. Отец Симеон разбира, че така ще стане и с болничния храм, затова и през малко оставащото време, започва ежедневно да служи в него. В синхрон с националната атеистична политика, ръководните държавни органи в старозагорско забраняват достъпа на епархийските духовници за служение във всички здравни заведения на епархията. Превръщането на болничния храм в морга е част от тази целенасочена политика. Замисълът е не само да се отблъснат вярващите, които са се черкували в него, но и да не се допуска сградата  да се използва за религиозни нужди.  Отец Симеон Евлогиев, е прогонен в края на 1944 г. За да се заличи съвсем споменът за него, параклисът е превърнат назидателно в морга, припомня отец Йордан Карагеоргиев.

През 1991 година начело на Държавната  болница застава д-р Димитър Тренчев. Заедно с група старозагорски лекари, той прави Инициативен комитет за възстановяване на бившия болничен храм. По това време сградата на църквата, след като дълги години е била използвана за морга, е преустроена в аптека. Независимо от новите реалности, инициативата им среща спънки. Немалко местни ръководители не приветстват идеята за завръщане на духовниците в болницата. Старозагорският митрополит Панкратий организира няколко срещи с ръководството на болницата. Постигната е принципна договореност – в храма отново да започнат богослужения. Дядо Панкратий благославя проекта за изработка на иконостас, както и реставрационните мероприятия за сградата на болничния храм. Тези начинания са прекъснати след неговата кончина на 14 юли 1998 година.
Идеята за възстановяването на храма замира до избора на мирополит Галактион през февруари 2000 година. Новото ръководство на болницата, с директор д-р Катя Бекярова, започва своята работа през 1999 година. Неговата визия за съдбата на сградата на болничния храм, преминала през метаморфозите на морга и аптека, е отново да се превърне в морга. И това се става. Митрополит Галактион многократно отправя писма до болницата и Община Стара Загора за възстановяване на църковните служби в здравното заведение. Резултат няма. Независимо от тези спънки, духовното обгрижване в болницата, макар и бавно, започва да се възстановява. Все по-често болни в отделенията търсят духовници, за да бъдат изповядани. Много лекари, по своя инициатива или тази на близки на заболелите, канят свещеници за молебени и освещавания. Започва да се налага практиката свещенослужители да влизат в болничните стаи, за да причастяват желаещите.
През 2006 г. до Психодиспансера е открит малък параклис „Св. св. Козма и Дамян“. Към него започва да функционира и Дневен център „Св. св. Козма и Дамян“. Отначало там се черкуват само болни от Дневния център, но не след дълго той става притегателен център за всички отделения. Тук идват болни да се помолят и да запалят свещи. Търсят духовник, за да бъдат отслужени молебени за здраве, елеосвещения и индивидуални молитви. Църковното настоятелство, отговаряйки на нуждите на християните, създава график за съборните служби. Всяка седмица има молитвени последования за онкологично болни, за страдащи от зависимости, както и изповеди и причастия. Има определено време и за индивидуални разговори със свещеника. На храмовия празник – 1 юли – се извършва съборна молитва за здраве, на която присъстват и много граждани от града.
След първата година параклисът далеч не може да приюти всички желаещи да присъстват, особено по време на Света литургия. Това подтиква християните от града и района да подемат още по-ярко изразена кампания за възстановяването на стария болничен храм. Обнародвана е подписка, в която се настоява за връщане на болничния храм на Старозагорска митрополия.
Подписката е доказателство за позитивна оценка на обществеността за духовната дейност на Българската православна църква в болниците и здравните заведения, за явната нужда от такова служение. Подкрепена е от над 2500 души от града и общината. Петиция със същото искане е публикувана в интернет. Подписана е от 291 души, от 277 различни IP адреса. Централни и местни медии също подкрепят инициативата. В края на 2013 г., след като Областната управа и Община Стара Загора, твърдо застават зад идеята за възстановяване на болничния храм, започва изнасянето на моргата от сградата.

Следват десетки срещи, обещания, вземане на решения и отхвърляне на решения като нецелесъобразни.

След толкова терзания и битки, с Божията помощ, най-сетне правдата възтържествува! Дай Боже с това да приключат и трудностите на най-голямото болнично заведение в Старозагорска област!

Росица Ранчева