„Нестинарка” на Марин Големинов и Маргарита Арнаудова в 21 век

„Нестинарка” на Марин Големинов и Маргарита Арнаудова в 21 век!
Пренасяме се 30 години след премиерата през 1986 г. в Софийска опера на танцовата драма „Нестинарка” КЪДЕ – в салона на Държавна опера – Стара Загора.
Не всички 600 места са заети. Това натъжава душата ми, защото очите ми виждат от януари месец насам колко репетиции са минали, трилиони повторения, нечовешка умора, удивление и свикване от чужденците с тази музика, с тези движения, с тази история…
Добре, хайде, все пак салонът е почти пълен… Как да е друго, когато: Масовият БГ зрител е по принцип предубеден към собственото си изкуство, нарича го „кахърно”… Когато е чул, че няма да се танцува на палци… Когато е подочул, че е нещо модернистично… Когато е подочул, че героинята умира (не му се гледат драми)… Когато няма записи в Интернет, че да ги види и да реши, дали му харесва… Когато… И той не знае точно, защо… но… Да кажем, решава да изчака да се чуят отзиви. Не рискува. Предпазлив е.
Написаното надолу е за тези, които пропуснаха шанса да са на сътворяването на нещо уникално. Защото първият път се сътворява. После вече се пресъздава.
Завесата се вдига!
„Нестинарка” на Държавна опера – Стара Загора в 21 век е забележително събитие – за града, за България, за света. Всяко движение и жест, изваяни от Маргарита Арнаудова преди 30 години са толкова модерни и днес. Този балет, тази танцова драма би имала огромен успех по цялото земно кълбо, където и да бъде поставена. Особено в 21 век. Той, казват е векът на духовността. Индустриалната революция е избухнала, техническата революция е победила.
Борбата?! Тя се води в човешката душа и когато изкуството разказва с най-категоричния език на света за тази борба, всички разбират за какво иде реч. Страстите в човешката душа! Мъката на сирачето Демна. Усещането й, че е предопределена, че е обещана на нещо по-висше, високо горе над човешкия ръст. Внезапната й любов със същество от Земята. Приемането на неговия живот, чужд за нея. Приемането на чуждите хора. Усещането за летене, което само Любовта може да даде. Излитането в Космоса със силата на неимоверното щастие да обичаш и да си обичан.
И после? Неприемането на Различната от еднаквите. Клюките. Клеветите. Отблъскването. Най-страшното – съмнението на любимия мъж. Превръщането му в един от всичките други еднакви наоколо. Смъртта заради отхвърлянето.
Силните страсти на Балканите, това „буре с барут” са заразителни. Силно заразни дори. Разбира се, че в хубавия смисъл. Тази история в танц би развълнувала сърцето и на лапландец, живеещ сред ледовете. Човешката душа е бездънен кладенец, от който често черпим вода само от най-високото. А надолу? Надолу ако слезем, ще открием Долната земя. Знаете приказката.
Забележителни солисти в „Нестинарка” на 21 век. Модерни млади хора. Тя – Анелия Димитрова от Стара Загора. Той – Фиорди Лоха от Албания. Анелия е светещо кълбо от нежност, любов, страдание. Изящни ръце, крака, глава, пълна отдаденост на образа, истинска Демна. Сякаш нея е зърнал Константин Петканов, преди да напише разказа си. Забележително постижение на младата балерина, която има невероятна дълбочина в състоянията, удивителна лекота в преминаването през тежките фигури, фино усещане за свързване с другите герои, много тънка сетивност.
А Фиорди Лоха като Найден до нея е лиричен, емоционален, верен и всеотдаен. Много младият артист (едва на 20 години) прави стабилна роля, показва вникване в героя и в цялата история. А все пак е чужденец за тази страна, макар и от Балканите. Хвърлен в дълбоки води, Фиорди се справя, плува и се носи уверено. Стабилен до Анелия, това е много нужно, тя е героинята, която преминава през най-тежкото.
Превъзходна Веса Тонова като Струна. Превъзходна! Лелята на сирачето Демна, която я отглежда и обучава за нестинарка. Самата тя нестинарка. Сурова и категорична. Смирена, когато трябва. Бясна и буйна в Нестинарското хоро. Първична, дива… Икона.
Поздравления за младия Ивайло Янев като Колю, за Станко Танев като Стареца – убедителни, красиви, мъжествени, духовни!
Масов героизъм от цялата чуждестранна група в много националния Балет на Операта в Стара Загора! Не е леко да схванеш суровата БГ история, бабите, клюкарките, движенията на жътварите – със сърп из нивата, хорото, прекръстването, целуването на ръка…
Това е да си артист!
„Нестинарка” на Държавна опера – Стара Загора е оживяла картина на Иван Милев, писа Мила Маринова от Радио Стара Загора.
А Гинка Михайлова, човек общественик, културен и познавач каза след спектакъла: В него имаше оная симбиоза, която българинът умее да омесва от мистичност, емоционалност и бурна обречена трагичност – както на битието си така и на мечтите си. И всичко това пресъздадено от музика, пластика, танц, цвят и дух… Преди години писах една дипломна работа на тема „Педагогогениите в българското народно творчество”. До този момент на фолклора гледах като на извор на красота, романтика, поезия и музика…, а след като погледнах нещата от този ъгъл видях колко реки от кръв се леят, бакъри с отрова и злоба се изливат… онемях. Не, разболях се. Как ти се струва: „Грозданка е гозби готвила: с люти ги клетви солеше, и с отровни сълзи – бъркаше…“ Ехаааа, не ти трябва цианкалий, за да хвърлиш топа от един черпак от тоя коктейл! Така, че „Нестинарка” като сюжет е в кръвта ни и в духа ни, ние сме закърмени с тази трагичност и този драматизъм… но артистите бяха много добри – Браво!”
Какво да кажа, какво да кажа повече? Гледайте спектакъла на 29 май отново. Радвайте се на сътвореното, възнаградете с овации тези талантливи артисти!
Честита „Нестинарка” на 21 век! Честито Олеся Пантикина, хореограф на постановката! Твоята велика майка Маргарита Арнаудова, съм убедена че е била в залата да гледа!

Уляна Кьосева
Снимки от премиерата – Рад Димитров