Хореографът Олеся Пантикина – за „Нестинарка“ на сцената на Държавна опера – Стара Загора
Премиерното представяне на балета „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов ще се състои на 23 и на 29 май на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Олеся Пантикина поставя култовата музикална драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Ана-Мария Токаджиева – по оригиналните идеи на Мария Трендафилова. В главните роли в двете премиерни представления ще танцуват Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Станко Танев и Ивайло Янев .
В „Нестинарка“ участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера – Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Тайван, Южна Корея, децата от ДЮСОБ „Маргаритки“, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“.
Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-годишнината от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.
Броени дни преди премиерата на „Нестинарка“ разговаряме с хореографа Олеся Пантикина – дъщерята на легендарната Маргарита Арнаудова.
Какво означава за Вас да поставяте по хореографията на Вашата майка?
Смятам, че това е мое задължение и често го правя, откакто нея я няма. Наложи се да довърша нейния последен спектакъл „Часът на кучето”, който остана в проект само с два готови номера. Оттам нататък поддържам нейните спектакли, тези които се играят в „Арабеск” – „Болеро”, „Нестинарка” и др. и в страната съм правила някои по-малки неща. Това е нормално, защото познавам стила на Маргарита Арнаудова много добре, танцувала съм в много от нейните спектакли, още повече спектакли съм наблюдавала и като балерина в трупата, и в детските си години. Така че всичко е както се казва „пред очите ми”, споменът е в мен за това как трябва да изглежда и какво трябва да излъчва да един неин спектакъл.
Възраждането на спектакъл като „Нестинарка” е много голям проект. Той е решен полифонично, участва огромен ансамбъл и изисква изключителни солисти. Възстановката му е много сложна работа, а и аз гледам на нея наистина като възстановка на оригинала, а не като възможност за собствена творческа изява. Свела съм моята намеса до абсолютния минимум. Помагат ми много записките на моята майка, които са изключително подробни. Това винаги е изумявало хората, които изследват творчеството й. Така както го е мислила, така го е изляла на листа. И така, както е излято на листа, така е осъществено от танцьорите и се вижда на видеозаписите.
Тъй като и аз съм хореограф, този начин на протичане на мисълта с тази нейна яснота, е поразителен. От друга страна са видеозаписите на изпълненията на водещите звезди на българския балет, които са участвали в първообраза на „Нестинарка” – това е базата, на която го възстановяваме. И тъй като записите са достатъчно много, това дава възможност да се отсее ясно авторският инвариант от интерпретацията, която всеки един от тези солисти е наложил върху своя образ. Това е необходимо, за да може съответно тук солистите, които също имат своя индивидуалност и свои качества, да създадат своя собствена интерпретация.
Какво ново внасяте в постановката и как ще изглежда този спектакъл днес?
Тъй като тук спектакълът ще е с музика на запис, съм решила да не правим антракт и вместо антракт съм вмъкнала като интермедия един кратък дует без музика. Този дует е една от най-красивите сцени в първата версия на „Нестинарка” от 1978 г. – сюитата „Нестинарка”, правена за Балет „Арабеск”. Там има много такива моменти без музика. Този малък дует без музика е един от моментите, които спират дъха и аз реших да го има. Освен това мястото му в сюжета е точно там, където го вмъквам. С него спектакълът стои по-компактно, все пак съвременният зрител 30 години по-късно е хубаво да не излиза от „настройката”, която е получил, гледайки голямата нестинарска сцена точно преди дуета.
Отказала съм се от едно-единствено встъпление на Маестро Марин Големинов преди 6-ата картина, защото когато свири жив оркестър, публиката може на затворена завеса спокойно да слуша, но когато е на запис – тогава се явява една дължина, която би разтегнала възприемането на спектакъла. Много малко е свит съставът на ансамбъла – дотолкова, доколкото да могат да се запазят композициите и да се чете ясно хореографското намерение. Стремежът ни заедно с художничката на костюмите Ана-Мария Токаджиева е да направим точна възстановка на оригиналните костюми на Мария Трендафилова, които считам за уникални. При сценографията е малко по-различен подходът. Иван Токаджиев прави жест към личността на Мария Трендафилова, създавайки декора по нейната първоначална концепция, която е свързана и с хореографския прочит. Има негов си авторски почерк, с който реализира декора. Моята основна цел е да запазя автентичния хореографски текст, духа на спектакъла, стилистиката му, защото тя е изключително характерна за спектаклите на Маргарита Арнаудова.
С какво балетът „Нестинарка“ е толкова специален. Смята се, че хореографията на Вашата майка в комбинация с феноменалната музика на Марин Големинов е връх, който трудно би могъл да бъде достигнат втори път – Вашият коментар?
Смятам, че този балет е рядък пример за творческо единомислие и е едно щастливо Голямо случване. Наистина такива спектакли се случват рядко. Такова единомислие на творците – създатели: композитор, хореограф и и сценограф! Всеки един от тях към онзи момент, пък и към днешна дата е един от най-добрите в професията си, а събирайки се, тези три различни индивидуалности, правят със своя прочит на темата и идеята един уникален по самобитността си естетически продукт. Това е вероятно една от причините, заради които Силвия Томова, артистичният директор на балетната трупа на Стара Загора, толкова отдавна иска да възстанови този спектакъл. Гледайки видео от нейното изпълнение в този балет, виждам и усещам, че тя е била изключително вдъхновен изпълнител в „Нестинарка”! Това е една от причините също да съм категорична, че този спектакъл трябва да се възстанови, да се реставрира във вида, в който е създаден, а не да се допълва, редактира, видоизменя и осъвременява. Много внимателно съм се взирала в някои детайли от танцувалната техника, която е била модерна за времето, и съм разсъждавала дали има нужда те да се осъвременят? Но абсолютно не съм ги докоснала. Просто в „Нестинарка” няма нито един случаен детайл.
Още се помнят превъплъщенията на титулярите в „голямата“ „Нестинарка“ на Софийската опера и балет. Какви са впечатленията Ви от младите артисти на старозагорския балет, Вие вече сте избрала солистите на премиерния състав?
За мен голямото щастливо откритие в този театър се казва Анелия Димитрова. Аз познавам Анелия като балерина, гледала съм я в други спектакли, знаех, че е добра. Но не съм подозирала каква емоционалност носи тя и какъв безпогрешен усет има за стила на този спектакъл. Просто за мен това беше невероятна изненада и щастие. Наистина стилът е труден и уникален и ако ти не постигнеш този стил – в общи линии се обезсмисля „заниманието”. Мисля, че в момента трупата на старозагорския балет е една от малкото в страната, която има капацитет да изиграе този спектакъл. От една страна има индивидуалностите, които да покрият персонажите, които не са малко. Първо трябва да се каже, че в ролята на Струна ще видим Веса Тонова, която за мен е една от най-великолепните балерини в историята на българския балет изобщо и задълбочен артист. Бих откроила чудесния, перспективен млад солист Фиорди Лоха, който ще е Найден. Станко Танев – страшно подходящ за образа на Стареца, който в оригиналния вариант се танцува от Бисер Деянов! От друга страна младият Ивайло Янев бе също в състава за тази роля и аз просто много дълго време се чудех, кой от тях трябва да играе Стареца, защото и двамата са прекрасни, макар и различни и абсолютно „покриват” този образ. Ивайло пък в ролята на Колю е прекрасен, млад красив българин, какъвто трябва да бъде приятелят на Найден. Но Станко, който също бе разпределен в тази роля и така я пълнеше с този красив жест на българския танц, с присъствие…, че аз трудно определих кой от двамата кого трябва да изиграе на премиерата, защото и в двете роли те стоят добре.
А балетните артисти от Азия, които са голяма група в трупата усетиха ли историята, музиката?
По-бавно, но аз го очаквах. Постепенно започнаха да усещат за какво става дума, макар че наистина е различен начинът, по който ме гледат българите, когато говоря за ритуала нестинарство. Чуждестранните танцьори в трупата са интелигентни и с напредването на времето ги усещам (защото те са ансамблов образ) все повече като една набираща сила лавина. Надявам, че на премиерата те ще ни „пометат” с изпълнението си. Образно казано, разбира се!
Трудността при чуждестранните балетисти беше първо с музиката. Тя им беше изключително сложна. Докато не свикнаха да я чуват наистина не беше лесно. От друга страна това, че те са класически танцьори също им създава трудност при тази експресивна боса техника и поведение на ръцете. Сцената на нестинарския огън е много силова и тежка за издържане и трябва да бъде заредена с много експресия. Но на този етап вече всички разбират за какво става дума и спектакълът расте с всеки ден.
Какво да очакват зрителите и защо не трябва да пропускат спектакъла на балета „Нестинарка“?
Защото това е рядък лукс, да се възроди този оригинал от 1986 г. Ние сме свикнали да говорим за големите си личности със суперлативи, които са се превърнали в клишета и това ни пречи да знаем, какво наистина стои зад клишетата. Тази възстановка е действително във всички отношения много сложна задача и голям лукс. Благодаря на директора на Старозагорска опера Огнян Драганов, че пое този риск и още веднъж изказвам благодарност на Силвия Томова! Този спектакъл така се е загнездил в съзнанието и сърцето й, че да, тя е двигателят „Нестинарка” да се случи тук. Благодатно е, че трупата на балета има капацитета да направи това заглавие. Зает е сто процента от изпълнителския състав. Участват и част от „Бага-Тур” и ДЮСОБ „Маргаритки”. Започнахме с едни хора, продължихме с други, завършваме с трети. Имаше щастливи бременности, имаше заминавания, имаше травми, в живота на трупата се случват страшно много неща, а ти във всеки един момент имаш нужда на сто процента от тези хора. Така че това сбъдване на „Нестинарка“ на сцената на Старозагорската опера е въпрос на щастлив момент и наистина не трябва да се пропуска. Хората си мислят, че могат да видят много пъти един спектакъл и отлагат за следващия път. Да, но животът е много сложен и утре може и да няма. Заслужава си да се чуе музиката на Марин Големинов, която е извън времето. И да се види точно този хореографски почерк, точно тази сценография.
Какво е оставила в съзнанието Ви Маргарита Арнаудова като съвет, като светоглед, като наръчник за танц? Какво от нейните завети се стремите винаги да следвате във Вашата работа?
Преди всичко тя беше изключителен естет, много фин човек, много лъчезарен, много добър човек, със заразителна усмивка. Няма човек, който да чуе името й и да не му се промени погледа и да не се отвори врата пред мен досега вече толкова години след смъртта и през 1994 г. Това говоря в чисто човешки план. А иначе като хореограф – малко са ни хореографите в историята на нашия, на българския балет с такъв замах и с такъв режисьорски усет, с такъв самобитен почерк. Уникалното на „Нестинарка” като имам предвид още първата „Нестинарка” (сюита от 1978 г.) е точно този автентичен авторски език на Маргарита Арнаудова, който досега, вече 40 години, „звучи” модерно. Защото не е просто мода на някакъв танцувален стил, който тогава е използван, а е абсолютно автентичен неин език. Мога да сравня „Нестинарка” сюита с графична творба, естетска, черно-бяла, строга и с изчистена линия. А тази „Нестинарка”, която възстановяваме е като голямо живописно платно, с много цветове, с много гласове в него. И неслучайно в отзивите след премиерата през 1986 г. в Софийска опера и балет сравняват тази „Нестинарка” с платната на Иван Милев. Като почерк, като стил, като визия Иван Милев е едно от вдъхновенията на Маргарита Арнаудова като хореограф.
Олеся Пантикина е хореограф и репетитор на балет „Арабеск”, преподавател по съвременни танцови техники. Завършва Държавното хореографско училище, специалност „Класически танц” през 1986 г. в класа на Любов Фоминих. Творческият й път над 30 години е свързан с балет „Арабеск“ – отначало като танцьор, впоследствие като хореограф и репетитор. Следва „Балетна режисура” в Нов Български университет – София, при Маргарита Арнаудова и Боряна Сечанова (1993-1996 г.). Дипломира се в специалност „Балетна педагогика” в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” през 2006 г. при академик Калина Богоева. Специализира съвременни танцови техники като Contemporary, Марта Греъм-техника, Модерен джаз и степ, Кънингам-техника, импровизация и композиция на танца, Лимон-техника, модерно партниране, Хортън-техника, Физически театър и контакт импровизация, Пилатес и др. на многобройни семинари, както и в Танцова академия, Кьолн, Германия, Международна лятна балетна академия – Варна и др. Наред с авторските си спектакли възстановява и поддържа някои от спектаклите на своята майка, големия български хореограф Маргарита Арнаудова, в балет „Арабеск“ и на различни сцени в страната. Дългогодишен преподавател по съвременен танц в НУТИ (2001-2015), както и в Американския университет в Благоевград и в Нов български университет.
Интервюто се публикува със съдействието на Държавна опера – Стара Загора
Снимки Рад Димитров и личен архив
