Премиерата на „Любов и ревност“ – нова стъпка напред в съвременното оперно изкуство

На 15 май 2018 г.  Държавна опера – Стара Загора  представи за първи път в света българската камерна опера „Любов и ревност“ от Албена Врачанска. Произведението е написано  специално за Старозагорската опера. Режисьор е  Елена Стоянова. Сценографията  и костюмите са дело на  Кристиан Леков. Пластиката е на Ромина Славова.  Диригент е испанецът  Алекс Сансо. Участваха солистите Нели Нечева,  Елена Баръмова и Игнат Желев, Тереза Бракалова,  Николай Моцов и др., камерен  оркестър и артист-хористите Пролет Пенчева, Инна Андреева, Християна Христова, Валентина Георгиева, Ивона Иванова, Теодор Петков, Марин Русинов, Костадин Якшев, Никола Марулев.

В новооткритата „Сцена 234“ (в джоба на оперната сцена), пригодена специално за камерни и експериментални постановки, публиката горещо и искрено аплодира българската опера, създадена и поставена през XXI век. Сюжетите и на двете едноактни произведения – първото „Любовниците“ по либрето на Светла Георгиева и второто – „Ревност“, по либрето на Питър Табит Джоунс, са взети от живия живот. Става дума за самотата и отчуждението, за клетките, в които човек сам себе си поставя, за да се изолира от заобикалящата го действителност, за озлобеното общество, кастрирано от духовност, от радост и любов, за празния живот на младото поколение и пр. и пр.

Композиторката Албена Врачанска е „облякла“ в специална музика развитието на действията и в двете едноактни заглавия. Темата за самотата, тя е възложила на един саксофон, който буквално раздира душата сред хаоса и безумието на ежедневието на човека. Запомняща е арията на самотното момиче, в ролята прекрасната Нели Нечева, загубило всички надежди, избрало пътя на клошарите и приело за единствено удоволствие алкохола и наркотиците. На нея е противопоставена романтично-мелодичната ария на по-възрастната жена, в ролята  чудесната Елена Баръмова,  предана до последния миг на любовта и на любимия човек – в ролята Игнат Желев – любов мъдра, всеотдайна, жертвоготовна.

На покрива на жилищен блок се разкриват тези два свята – на самотата и на вечната човешка обич. И тук се случва обратът. Самотното момиче, което става  ням свидетел на прощалните мигове на възрастните и тяхната неизбежна смърт,  осъзнава, че „самотата не е за мен“. Има и друг свят, по-красив и примамлив, който тя непременно ще открие.

Пак високо на покрива  в „Ревност“, между мъж и жена изведнъж, от пръв поглед, пламва любов – искрена, истинска, неподвластна на писаните закони на „моралното“ общество. На това най-велико човешко чувство Албена Врачанска е посветила душа и талант. Музиката е нежна, ефирна, бликаща от романтика и добра надежда. За жалост, обществото си отмъщава на щастливите влюбени. Не е важно кой дръпва спусъка на пистолета и убива мъжа – дали ревнивият съпруг или някой друг от тълпата. Важното е, че в този жесток свят, няма място за различните, още по-малко за щастливите. Унифицирането на общността е много ясно показано с униформеното облекло и еднаквото поведение на  останалите персонажи.

И тук трябва да се подчертае  великолепната игра на двамата главни герои – Тереза Бракалова и Николай Моцов – органични, завладяващи, отдадени на чувствата си и на ролите си. И въпреки тъжния край на спектакъла, дълго време звучи като рефрен: “Любовта не е само дума, която поетите възпяват“. Тя е тук, край теб, огледай се, пожелай я и тя ще се появи, ще те окрили и ще осмисли живота ти – по-красив и по-добър.

Надали може да се иска по-добра работа от свършеното от режисьорката Елена Стоянова. Тази млада, темпераментна дама, е изваяла всеки детайл от либретата и музикалната драматургия. Тя перфектно е съумяла да даде най-добър израз на конфликтите, да изведе от  субективните факти глобални платна, да провокира, да внушава, да държи под напрежение и сцената и публиката.

Сценографското решение на Кристиан Леков е максимално функционално и също допринася за заложените послания.

Убедена съм, че въпреки консервативния подход на меломаните особено към новата българска оперна музика, „Любов и ревност“ ще има дълъг живот. Младата публика има потребност от подобен вид представления, от „бунтарско“ излизане от оперите на XVIII и XIX век. Все пак живеем в XXI, който има своите предпоставки и претенции за ново изкуство.

Повече от уважение заслужава разумният риск и последователност на директора на Старозагорската опера Огнян Драганов, да проправя пъртини и да подава ръка на младите таланти.

В афиша на камерните заглавия, реализирани на сцените на Старозагорската опера вече са записани „Седемте смъртни гряха“ и „Махагони“ – камерни опери от Курт Вайл, „Напред и назад“ – камерна опера от Паул Хиндемит (реж. Мортен Роесен),  „Слугинята господарка“ от Дж. Перголези (реж. Славчо Николов), „Пламъци в платната на нощта“ от Гиоргос Минас (реж. Пламен Бейков), „Стената“ от Енрико Травалионе и „Аукционът“ от малтийския композитор Карл Фиорини (реж. Мортен Роесен).

На 22 май 2018 г. на откритата сцена на лапидариума в Регионалния исторически музей – Стара Загора ще бъдат представени две камерни опери от Джан Карло Меноти „Телефонът“ и „ Медиумът“ – съвместна продукция на студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Държавна опера – Стара Загора. Режисьор е Огнян Драганов.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров