НЕСТИНАРКА на сцената на Държавна опера – Стара Загора на 23 и 29 май 2018 г.

Премиерното представяне на балета „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов  ще се състои на 23 (сряда) и на 29 (вторник) май на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Олеся Пантикина поставя култовата танцова драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Ана-Мария Токаджиева – по оригиналните идеи на Мария Трендафилова. В главните роли в двете премиерни представления ще танцуват Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Станко Танев и Ивайло Янев.

Заслугата легендарният спектакъл, поставен в тази т. нар. „голяма версия“ в Софийската опера от 1986 г.,  да се възстанови в Стара Загора е на Силвия Томова, артистичен директор на балетната трупа.

Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-годишнината от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

„Възраждането на спектакъл като „Нестинарка” е много голям проект. Той е решен полифонично, участва огромен ансамбъл и изисква изключителни солисти. Възстановката му е много сложна работа, а и аз гледам на нея наистина като възстановка на оригинала, а не като възможност за собствена творческа изява. Свела съм моята намеса до абсолютния минимум.“ – казва Олеся Пантикина, хореограф на спектакъла и дъщеря на Маргарита Арнаудова. „Моята основна цел е да запазя автентичния хореографски текст, духа на спектакъла, стилистиката му, защото тя е изключително характерна за спектаклите на Маргарита Арнаудова. Смятам, че този балет е рядък пример за творческо единомислие и е едно щастливо Голямо случване. Наистина такива спектакли се случват рядко. Такова единомислие на творците – създатели: композитор, хореограф и и сценограф! Всеки един от тях към онзи момент, пък и към днешна дата е един от най-добрите в професията си, а събирайки се, тези три различни индивидуалности, правят със своя прочит на темата и идеята един уникален по самобитността си естетически продукт.“ – споделя Олеся Пантикина.

Тя откроява като откритие работата на младата балерина Анелия Димитрова в образа на Демна и силните образи на балетистите Фиорди Лоха (Найден), Ивайло Янев (Кольо), Станко Танев (Старецът).

Иван Токаджиев: „Като замисъл идеята е на базата, разбира се, на един от шедьоврите на българското балетно сценично изкуство да съхраним постиженията на първосъздателя, който артефакт за мен лично много трудно може да се каже, че е в миналото като стара естетика. Напротив. Той е изключително модерен. Маргарита Арнаудова е постигнала нещо, което е изпреварило времето си. И все пак. Някои елементи биха могли да бъдат (и това се постарахме да направим) с малко по-осъвременена естетика като се запази, разбира се, от епохата уханието на българския (тогава) пластичен авангард – Иван Милев, Николай Райнов… Това сме се опитали да съхраним, но с един адрес, който все пак да носи и визията на новия създател на авторски проект, реализирал спектакъла. Костюмите са максимално близки до оригинала, докато при декора малко излизаме от рамката на класическото решение и ароматът е съвременен.“

Балетът „Нестинарка“ е първата творба на Марин Големинов, поставена на сцената на Старозагорска опера на 1967 г., хореография и постановка Нина Кираджиева – гост, диригент Веселин Ненов, художници Нева и Никола Тузсузови – гости. Следващата премиера е на 20 септември 2005 г. Хореография, постановка и режисура Петър Луканов – гост, художник Иван Савов – гост.

Маестро Марин Големинов е дългогодишен председател на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. Специално за Фестивала написва операта „Тракийски идоли“, представена през 1981 г.

„НЕСТИНАРКА“ – танцова драма

Сюжетът на Нестинарка е чудна смесица от староезически представи и по-нови християнски преживявания. Върху широката основа на народния обичай се развива личната драма на главната героиня Демна. Действието е в едно нестинарско село в Странджа и село в югозападна България.

Съдържание

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Пролог

Демна е изпълнена с трепетно очакване. Днес е денят на Св. св. Константин и Елена. Тя за първи път в живота си ще играе върху огъня в чест на Св. Константин, на когото се е обрекла.

Първа картина

Демна излиза сред нивите, опиянена от радостно чувство. Не забелязва приближилия се момък. Другоселецът Найден, който отива в нестинарското село да наблюдава игрите върху огъня, изненадващо застава на пътя й. Между тях пламват чувства. Разделят се след като Найден изтръгва от нея обещание да му пристане.

Втора картина

Светилището. Старейшините – Старецът нестинар и Струна изнасят иконата на Св. Константин от мястото, в което тя се е съхранявала в нощта преди празника и я понасят към оброчището. Демна в унес пристъпва след иконата.

Трета картина

Шествието. Шествие от нестинари съпровожда иконата до мястото на игрите, където ги чака разпалената жарава. Найден е ням свидетел на странното зрелище. Старецът обикаля огъня в молитва към Св. Константин за закрила от бедствие и плодородие. Струна раздухва тлеещите въглени.

Четвърта картина

Танц върху огъня. Струна като трескава нагазва в жаравата. След нея една по една са „прихванати“ другите нестинарки. Развихря се екзалтиран нестинарски танц върху огъня. Демна усеща в тялото си непознати сили и се хвърля в огнения харман. Смаян Найден мисли, че тя ще изгори, разбутва навалицата и я грабва от огъня.

Интермедия без музика

Любовта на Демна и Найден става все по-силна. Демна е пристанала на Найден и той я води вкъщи.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Пета картина

Жътва в селото на Найден. Найден води невестата си към родния си дом през житните ниви.

Шеста картина

Селото на Найден. Майката на Найден и цялото село се струпва да посрещне младоженците. Всички са любопитни да видят булката. Неочаквано се появява Струна, за да й напомни за обета й към Св. Константин, който тя е престъпила. Злите езици на клюката не закъсняват – булката е магьосница – нестинарка.

Седма картина

Домът на Найден и Демна. Демна е сама. Клюката е отровила сърцето на Найден. Когато се връща вкъщи той е пиян и гневен. Сляп е за страданията на Демна. Тя е отчаяна, и загубила всичките си надежди за семейство и щастие. Струна е тук, за да утеши кръщелницата си, но единствения път, който е в състояние да й посочи – е този към огъня.

Осма картина

Денят на Св. св. Константин и Елена в селото на Найден. Една година по-късно. На мегдана млади и стари играят хора. Най-добрият танцьор е Кольо, приятелят на Найден. Демна е тъжна и Кольо се мъчи да я разведри. Усетила радост от празника, за първи път от година насам, тя се хваща за хорото и дори се надиграва с Кольо. Жегнат от ревност Найден се нахвърля върху Кольо. Хорото се разтурва.

Епилог

Демна в умопомрачение се връща в дома си. Тя е убедена, че всички злини й се случват задето се е отметнала от обета си към Св. Константин. Вижда пламъците в огнището и се втурва към него, за да стъпи боса в огъня. Пред очите й се смесват различни образи. Демна изгаря в живия огън в ръцете на Найден.

Снимките на Рад Димитров са от първата репетиция на сцена на „Нестинарка“ (14 май)