Преди премиерата на балета „Нестинарка“ – Композиторът Марин Големинов

Премиерното представяне на възстановката на култовия за историята на българския балет спектакъл „Нестинарка“ (1986 г.) по музика на Марин Големинов  ще се състои на 23 май (сряда) и на 29 май (вторник) 2018 г. на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-годишнината от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

 От Долап.бг ви  представяме в няколко материала интересни истории за обичая нестинарство, за литературната първооснова на балета „Нестинарка”, за музиката на Марин Големинов, за огромния талант на една жена, изпреварила времето си – хореографът Маргарита Арнаудова.

 Марин Големинов на българска сцена

Огнян Стамболиев

След Парашкев Хаджиев, най- плодовитият български автор на музикално- сценични творби, най- поставяният наш композитор е  Марин Големинов (1908 – 2000).  От 1942 година, премиерата на неговия, вече станал класика, балет „Нестинарка” досега единадесет заглавия от богатото му   творческо наследство са поставени в София и в страната.

Марин Големинов създава своята „Нестинарка” през 1940, като две години след това, на 4 януари 1942, тя е представена за първи на сцената на Софийската народна опера. Постановката е дело на именитата хореографка Мария  Димова (1901- 1944), с диригент Асен Найденов. Декорите и костюмите, приети изключително добре тогава, са дело на Никола и Нева Тузсузови.  В ролите на Демна и Найден се превъплъщават първите солисти на националния балет Нина Кираджиева и Живко Бисеров. Както е известно, сюжетът на „Нестинарка” е вдъхновен от древен български обичай, наследен вероятно от нашите прадеди, траките. Мария Димова като последователка на прочутата  хореографка Мери Вигман,  построява своите пластични и танцови форми върху основите на родния фолклор, като движенията, и особено телесния и детайлно разработения  мимичен израз са типично национални, определено български.

„Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.

А у нас е поставян пет пъти на столична сцена  от бележити хореографи ката Нина Кираджиева, Петър Луканов и незабравимата Маргарита Арнаудова, също във Варна, Плевен, Пловдив, Бургас, Стара Загора.

Из дневника на Големинов

„Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта…“

За Марин Големинов и „Нестинарка“ разказа внучката му Лили Големинова за Сайт Българска история: Неговото име е в галерията на най-изявените студенти на Скола Канторум в Париж, където учи композиция при Венсан Д’Енди, Пол Дюка, Ги дьо Лионкур, а след това специализира в Мюнхен. Академикът е между най-добрите оркестратори в историята на българската музика.

Освен композитор, Големинов е също критик, диригент и професор в музикалната академия. Сред неговите ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Сам казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е „Зад кулисите на творческия процес“ – уникално издание на български и френски, изследващо процеса на създаване и интерпретация по наистина иновативен начин.

Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба. „Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.

Широко скроен, енциклопедична личност, истински европеец, Марин Големинов далеч преди да влезе страната ни в ЕС казва, че културата ни отдавна е в Европа. За разлика от много други композитори от своята генерация, творецът винаги подкрепя младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене.

Известен е със специфичното си чувство за хумор, със способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко, изключително добре подбрани думи. Неговият ученик Стефан Драгостинов е категоричен, че името му казва всичко – ГОЛЕМ и НОВ.

Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г., след като дочаква новото хилядолетие. Живял 91 г., той е свидетел на всички паметни и повратни събития на ХХ в. Една от последните му творби се нарича „Възкресение за живите“.

IN MEMORIAM, публикувано на 24 февруари 2000 г. във в.“Сега“ след кончината на Маестро Марин Големинов от Деси Тодорова

Нестинарката на Марин Големинов остава на сцената и след него

Маестро Марин Големинов напусна житейската сцена преди броени дни. Последният български композитор от поколението от началото на ХХ век си отиде огорчен от своята родина. По ирония на съдбата той издъхна далеч от България – в Португалия, където гостуваше на сина си. Приживе, година преди смъртта, той допусна в своя дом единствено в. „Сега“. И тогава бе тъжен, въпреки че имаше повод за радост – за първи път издадоха негов компактдиск. „Някои пускат по два на година. Как го правят?“, недоумяваше тогава композиторът.

Пионерите на българската симфонична музика Панайот Пипков, Добри Христов, Георги Атанасов прокараха пътеката за поколението на Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров. Самият маестро Големинов е ученик на Добри Христов, Венсан д’Енди, Ги дьо Лионкур, проф. Масон, Пол Дюка, проф. Хаас – все известни хора.

Марин Големинов бе искрено огорчен от пошлостта, превзела напоследък българската музика. „Музиката е език! Композиторът трябва да умее да говори. Ако знае малко думи, какво ще каже? Ненаучили азбуката, а искат да пишат. Музиката не е просто изкуство, има сложен писмен израз, който трябва да владееш. Не разбирам тази естрадна гигантомания, която тресе някои хора. Музиката не е само емоция, тя е и мисъл. Иска се много учене. Някой написал мелодия, чул нещо отнякъде и веднага се обявява за композитор. Това не може да бъде изкуство! Лошото е, че по този начин истинската музика ерозира“, гневеше се маестро Големинов.

Той не криеше пристрастията си към българския фолклор. Всъщност точно с това и остана в историята. Със своята „Нестинарка“, която видял да танцува върху жарта в странджанското село Ургари (днешното Българи). После тя отново се появила пред него, но като видение, изплувало от облаците и окъпано в неземна светлина.

Роден в далечната 1908 г., Марин Големинов успя, макар и за кратко, да види света в началото на 2000 г. Времената се менят, но надали ще успеят да заличат магията на неговата музика. „Моята нестинарка е вече стара мома, но още ходи по сцената“, каза преди година композиторът. И беше прав.

Произведения на Марин Големинов, поставени на сцената на Старозагорска опера:

„Нестинарка“ балет – 9.о3.1967 г., хореография и постановка Нина Кираджиева-гост, диригент Веселин Ненов, художници Нева и Никола Тузсузови-гости

„Ивайло“ – опера, 21.11.1977 г., режисьор Георги Петров

„Златната птица“ – музикална приказка,7.07.1979 г., режисьор Георги Петров, балетмайстор Петър Луканов-гост

„Тракийски идоли“ опера – 18.11.1981 г., режисьор Георги Петров, художници Петър Русков и Мария Трендафилова-гост, хореографията е на Асен Гаврилов-гост

„Нощта срещу Еньовден“ балет– 5.02.1983 г., художник Мария Трендафилова-гост

„Нестинарка“ –балет, премиера 20.09.2005 г., хореография, постановка и режисура Петър Луканов-гост, художник Иван Савов-гост

Постановки на „Нестинарка“ в Държавна опера – Стара Загора:

Премиера на 9.о3.1967 г., хореография и постановка Нина Кираджиева-гост, диригент Веселин Ненов, художници Нева и Никола Тузсузови-гости

Премиера 20.09.2005 г., хореография, постановка и режисура Петър Луканов-гост, художник Иван Савов-гост

Долап.бг