Таньо Клисуров е големият поет на своето време

„Таньо Клисуров е големият поет на своето време и на своята епоха!“ Това каза на 14 май 2018 г.  в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, проф. Светлозар Игов , който заедно с Марин Георгиев, директор на Издателство „Литературен форум“ представи новата стихосбирка  на Клисуров „Внезапно сърцебиене“.

„Написал съм предговора към „Внезапно сърцебиене“, където съм очертал главните  координати и измерения на неговото творчество“. Това заяви специално за dolap.bg литературният критик и историк, автор на романи и поезия проф. Светлозар Игов. „Той е запазил индивидуалната си поетика, която отдавна е оформена, но има и нови нюанси, нови теми, образи  и мотиви. Заедно с това е съхранил по-романтичната си лирическа същност и социално-критичното начало в поезията, която въпреки преобладаващо субективно-изповедния й характер, всъщност изразява по-обща болка на губещото мнозинство. Това е критично отношение към социалното неравенство, към моралния релативизъм, презрение към хората със силни лакти, устремени единствено към келепира, към гнева и презрението, онова, което Алеко Константинов нарича „жадната за облаги сволоч“. Във „Внезапно сърцебиене“ има доста стихотворения посветени на тези, на които не се е паднал печелившият билет, за хората с измамените надежди и пр. Отново акцентирам на факта, че въпреки своята изповедна същност като запазена лирическа условност, това е книга, която обобщава  тревогите и болките на една общност, на която има посветено специално стихотворение – на една умираща народностна общност. От всички съвременни български поети само при Клисуров намираме този тревожен поглед към бъдещето. Това всъщност е универсалния смисъл на неговата поезия като един глас и съвест на епохата“.

Пред препълнения с приятелска публика салон „виновникът“ за красивото събитие  благодари на присъстващите, които уважават неговото творчество в „…едно време, когато интересът към поезията е значително намалял. Приемам вашето внимание и отношение, както към мен самия, така и към моите талантливи колеги по перо, които извоюваха правото на Стара Загора да се нарича „Град на поетите“ и които за съжаление вече се преселиха в по-добрия свят“.

Таньо Клисуров сподели, че преди доста години, когато се завръща след студентството си във Велико Търново в Стара Загора, е бил най-младият от поетическата фаланга. Сега вече къдриците му са побелели, но се блазни от мисълта, че продължава по някакъв начин да поддържа живо захванатото дело.

Според него, поезията е преди всичко свобода. Свобода да изрази себе си, своята гражданска позиция, отношението си към родината и към човека, към близките си. Но с годините започва да си дава сметка, че не бива да нарушава свободата на читателите, тяхното право да четат неговите послания, да съпреживеят мислите и чувствата му, да се съгласят или не с тях. Затова поетът в никакъв случай не бива да изгражда Берлинска стена между себе си и своите читатели.

„Поезията, която ви предлагам, е със широко отворени прозорци, каза Клисуров. – Надявам се всеки от вас да открие по нещо вълнуващо и за себе си, което съдържа новата ми книга“.

По време на срещата проф. Игов говори за лирическата роля на малкия поет. Това ще рече не поет – глас и съвест на нацията, каквито са били Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов в  онова време, всички те са смятани за големите национални поети. Но настъпва период в литературата, при който тази необходима универсалност по време на националното ни възраждане, на етноцентричното самосъзнание на нацията ни и на литературата,  губят своята  сила и на тяхно място като значими поети се появяват точно тези „поети минорис“, т.е. малките поети. Това са поети, които нямат претенциите да пишат романи и драми, в които обхващат целия национален живот, да поучават или бичуват народа. Появяват се поети като Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов, които говорят със своя читател като равнопоставени.

„Таньо Клисуров е представител точно на този модел на малкия поет, който не поучава народа си, не го бичува, въпреки че понякога има и такива нотки, заяви проф. Игов. Това е модел не само в българската национална литература. Това е все повече моделът, който се налага на значимия поет, когато е минало времето на онези – големите от типа на Виктор Юго и Иван Вазов. И когато е дошло времето на тези поети, които говорят индивидуално на своя личен лирически глас с цялата тази публика. Таньо Клисуров в момента изразява  преобладаващата тревога на общността. В този смисъл именно този „малък поет“ се превръща в големия поет на своето време и своята епоха“, каза в заключение професорът.

Марин Георгиев говори за съвместните студентски години с Таньо Клисуров, за обичта му към Стара Загора, за поетите, като тях двамата, които „стоят винаги на втория ред“, за да отстояват позициите на съвестта си и почитта си към редовия българин.

Надарен с артистизъм, Клисуров прочете някои от социалните и от интимните нови стихотворения, съпроводени с продължителни аплаузи.

Дълго след края на срещата, той раздава автографи върху „Внезапно сърцебиене“.

Росица Ранчева