Преди премиерата на балета „Нестинарка“ – за древния обичай нестинарство

Премиерното представяне на възстановката на култовия за историята на българския балет спектакъл „Нестинарка“ (1986 г.)по музика на Марин Големинов  ще се състои на 23 и на 29 май 2018 г. на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-годишнината от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

От Долап.бг ще ви представим в няколко материала интересни истории за обичая нестинарство, за литературната първооснова на балета „Нестинарка”, за музиката на Марин Големинов, за огромния талант на една жена, изпреварила времето си – хореографът Маргарита Арнаудова.

 Нестинарството днес

Днес Българи е единственото нестинарско селище в планината Странджа в България. В него всяка година се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обряд и танца в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. св. Константин и Елена. Нестинарските игри в Българи са вписани в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г. Празникът започва на 3 юни още рано сутринта, когато в църквата „Св. св. Константин и Елена“ се отслужва празнична литургия за освещаване на иконите и за здраве. По традиция, иконите на светците се изнасят от храма и се обличат в Конака. Обикновено в  10:30 часа тръгва шествие до Аязмото, което се намира край селото. Нестинарският огън се пали малко след 14:30 часа в центъра на селото. Празникът продължава с народни борби, кулинарна изложба със странджански деликатеси и фолклорен концерт. Кулминацията настъпва около 21:30 часа, когато иконите се изнасят от Конака и започват нестинарските игри в тлеещата жарава.

Ниските ридове на Странджа и необятният лес на планината от векове крият китни селца, в които легендите и сказанията се сливат с историята като в красива приказка. Тук през османско време хората са успявали да укрият от турците най-хубавите си моми. Една от тях била Нуна. Харесал я обаче турски военачалник, който по случайност минал през селото на път за Малко Търново. Той я пожелал и решил да я отведе в харема си. Нуна не се съгласила и го подложила на изпитание: ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла. Ако се провали, ще остави нея и селото на мира. Запленен от красотата й, военачалникът се съгласил. Нуна събрала мъжете от селото, наклали огън и пръснали жаравата, а момата минала през нея. Турчинът се опитал, но не успял. Въпреки това удържал на думата си и оставил девойката и селото на мира. Легендата за Нуна се разказва в село Българи. Сгушено между лъките на река Велека, то и до днес е съхранило мистичния танц на нестинарите. Самият ритуал пък преди няколко години беше обявен за част от нематериалното културно наследство на България от Юнеско. Селото е съхранило и спомена за баба Злата – внучката на Нуна. Баба Злата Даскалова (починала през 1970 г.) била последната истинска нестинарка от селото.

Обичаят

Нестинарството е един от най-древните български обичаи, възникнал още преди хилядолетия. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, а други с траките и техния култ към слънцето. Особено разпространен е този обичай в началото на 20-и век в български и гръцки села в Източна Тракия, част от които след 1913 г. попадат в България, а останалите в Турция. Гръцкото население, останало в Турция, се преселва в Гърция и така пренася със себе си този ритуал.

Според произхода на думата „анастенария” от гръцки това означава „въздишане, пъшкане”, с което се свързва поведението на нестинарите по време на транс. Друго обяснение води към гръцката дума „хестия” – огън.

В момента в България автентичният нестинарски обичай е съхранен само в едно село в Странджа – с. Българи. В миналото обичаят се е практикувал и в други села в България и Гърция – Бродилово, Кости, Граматиково, Сливарово, Кондолово. Днес нестинарството се практикува на много места в страната като туристическа атракция.

Според някои историци ритуалът е чисто езически, но носенето на християнските икони, опровергава това твърдение. Нестинарите си били подложени на големи гонения през 1913 г. Много нестинари в гръцкото село Кости се отказват от ритуала. През 40-те години на 20-ти век нестинарските танци са съхранени само в три села – Кости, Граматиково и Българи, където се запазва и до днес. По време на комунистическия режим нестинарите отново са подложени на гонения. Чак в началото на 90-те години на миналия век ритуалът се възстановява. Макар да се счита за чисто български, подобен танц се среща и сред други народи. На Балканите съществува от хилядолетия. Преодолява гоненията от страна на християнството, така и от страна на комунизма.

Как протича ритуалът

Сутрин рано в деня на Св. св. Константин и Елена започва процесия от нестинари. Трима младежи носят иконите до най-близкия свещен извор, наричан аязмо. Всички жители на селото участват в процесията. На аязмото иконите се освещават и се играе хоро с гайда и тъпан, водата от извора се счита за лековита през цялата година. На площада на селото се пали голям огън, който се поддържа през целия ден от най-старата нестинарка или нестинар, които вече не танцуват. Вечерта се разстила жаравата с диаметър около 2 метра и дебела 5-6 см. Най-напред най-възрастните нестинари обикалят 3 пъти жаравата, минават я веднъж на кръст и започват да танцуват. По време на танца нестинарите издават пронизителни викове, държат иконите на светците и нерядко правят предсказания.

Чудото

Състоянието, в което изпада нестинарката се нарича „прихващане”. След като получи „прихващането” нестинарката все едно изгубва изцяло контакт с околния свят. В този пристъп тя танцува възбудена, обхваната от халюцинации, произнасяйки непрестанни въхкания. С нарастване на напрежението, „прихващането” й засяга и останалите, а първите влезли в жаравата нестинарки, постепенно излизат от това състояние и прекратяват танца. Самият ритуал отстрани погледнат представлява непрекъснато прехвърляне на възбудата от една на друга или повече нестинарки, което създава впечатление за някаква свръхестествена сила, която се вселява в „избраниците“, прави ги неуморими в странната игра върху парещата жарава.

Интересен факт е, че след танца нестинарите нямат никакви наранявания по краката. Това е една от най-големите загадки и в това се крие магията на този ритуал. След направени медицински изследвания на нестинарите се установява, че кожата на краката им е нежна, без следи от изгарания. Любопитно още е, че паднали в огъня предмети, като кърпи например, не изгарят. Свидетели твърдят, че дори има случаи, в които нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Нестинарите не могат да обяснят своята дарба и я определят като дар от светците.

Силата на вярата

Според жителите на село Българи разковничето е в силата на вярата. Те смятат, че човек не може да се научи да танцува, ако не е роден да бъде нестинар. Те вярват, че Господ ще ги опази, защото са добри и на никого не желаят злото. За успешния танц спомагат духовната подготовка, студените крака и монотонната музика на тъпана и гайдата, които им помагат да изпаднат в транс. Има научни доказателства, че в състояние на транс нестинарите предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол описва в своя книга пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 г., който предрича войните в бивша Югославия.

Нестинарството се предава по наследство. Именно заради това „наследственото предаване” може да се счита като наследствено предаване на определен тип нервна система.

Танцът върху огъня се счита и като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести. Според едно вярване, огънят е в състояние да унищожи и изчисти всички злини, както от човека, така и от земята. Все още не се знае със сигурност дали нестинарството е магически танц и нестинарите крият своята тайна, или наистина силата на вярата им помага да преодолеят физическата болка. Именно това го прави уникално и неповторимо явление и до ден днешен.

В следващата статия ще ви разкажем за „Нестинарка” – разказът от Константин Петканов, който е послужил за основа на балета „Нестинарка”