Уникалната българска реставраторка Нина Турлакова пред dolap.bg: ”Да върнеш за нов живот предмет на стотици години е несравнима радост и самочувствие“

Реставраторката Нина Турлакова е родена в град Пенза, на Средна Волга,  Русия.  Там завършва художествено училище, а по-късно и Московския институт по приложни изкуства, специалност „Стъкло“. В България пристига  със съпруга си – художникът Христо Турлаков. Работи в Стъкларския завод в Сливен, 8 години е художник по костюмите в Старозагорската опера, а от 2000 г. до сега, с няколко годишно прекъсване, е реставратор в Регионален исторически музей (РИМ) Стара Загора. Реставрирала е стотици предмети от Праистория, Античност, Средновековие, Турско робство и Възраждане, та до наши дни. 

По случай Международния ден на музеите на 19 май 2018 г. от 19:45 ч. на четвърто експозиционно ниво в РИМ под надслов „Преоткрито изящество“, ще бъде открита нейна самостоятелна изложба от реставрирани антични предмети от стъкло и бронз.

Госпожо Турлакова, споделете за читателите на dolap.bg Вашето житие и битие. Защо и кога напуснахте Русия и как започна реализацията Ви в България?

Родена съм в град Пенза на Средна Волга, на около 500 км от Москва, което за нашите представи е много близо. Близо сме и до Самара, градът побратим на Стара Загора. В Пенза имаме много известно художествено училище, в което след Втората световна война баща ми беше преподавател. По това време живеехме в сградата на школото, защото всичко наоколо беше разрушено. И сестра ми и аз завършихме това училище. Висше образование получих в Москва в Института за приложни изкуства, специалност „Стъкло“. Там се запознахме с моя съпруг Христо Турлаков и след като се дипломирахме през 1974 г., пристигнахме в България.

Като дойдохме в родната му Стара Загора, нямаше никаква работа – нито за него, нито за мене. Случайно разбрах, че в Сливен има стъкларски завод, веднага се отзовахме там. Беше интересно и хубаво. Участвахме с наши разработки в международни изложения, получавахме високи награди. Направихме заедно първа и единствена изложба на стъклени предмети в Стара Загора. Почти всички експонати бяха откупени за резиденцията на Людмила Живкова.

С какво Ви привлича работата със стъкло? С какво то е по-различно от другите приложни изкуства?

Обичам да докосвам стъклото и да му давам душа. То е ефирно, прозрачно, фино, много е красиво и крехко. С него трябва винаги да си изключително внимателен и гальовен като към малко дете. В България няма традиции, както например в Чехия. Опитвахме се да направим нещо по-модерно и изящно. Допада ми стъклото като материал.

В ателието Ви има Ваши акварели и творби с масло. Това друга Ваша страст ли е?

Обичам живопис, но за съжаление за него време нямам. Не може да се съвмести с реставрацията. Баща ми беше живописец. Завършил е Художествена академия  преди войната. Сестра ми се занимава с иконопис и е изключително добра. Още от института прояви интерес към религията и създаването на икони. Но аз съм отдадена на стъклото. То е моята любов, вероятно завинаги.

Как и кога попаднахте в Историческия музей на Стара Загора?

След Сливен бях поканена от тогавашния директор на операта Йовчо Йовчев да помогна за костюмите на една мега постановка на руската опера „Царска годеница“. Сценографът беше също  от Русия. Той изявил претенция костюмите да бъдат проектирани от човек, който познава особеностите на тоалетите от онова време. Направихме над 100 костюма. Използвах шаблони, които улесниха изработката. Станаха интересни. Харесаха ме и останах в операта като художник проектант на костюмите. За изминалите години направих костюмите на десетки оперни и балетни постановки. По това време Старозагорската опера беше във възход благодарение на маестро Димитър Димитров. Той наистина е епоха в биографията на нашата опера. Заради любовта ми към стъклото, пак се върнах в сливенския стъкларски завод до 2000 г. Тогава почина реставраторът на музея – много голям скулптор и човек Александър Козарев. Поканиха ме на неговото място и аз приех. Той реставрираше само керамика и аз трябваше да продължа пътя му, без да зная как точно. До тогава реставратор по метал и стъкло не е имало. Предстоеше ми работа, с каквато никога не съм се занимавала, дори през ум не ми е минавало, но беше огромно предизвикателство, което приех. Започнах да търся специалисти, които да ме насочат. Помогна ми най-напред Даниела Чернева от Националния исторически музей. Тя ми показа немска технология за реставрация на стъкло. Доста години след това започнах да реставрирам и метал. Обичам да се занимавам едновременно с различни дейности. Еднообразието не е за мене.

Кой беше първият съд, който сглобихте?

Първият съд беше керамика от разкопките на Петър Калчев от спасителните дейности на Автомагистрала „Тракия“ през 2000 г. Бяха праисторически съдове, които са най-сложни за изпълнение, тъй като не са правени върху колело. Беше голям стрес и още по-голям зор, чак съм ревала, нещо, което много рядко ми се случва. Не зная как, а трябва да го направя. Едни дебели парчета керамика – не мога и не мога да ги залепя. За да не падат пъхах в делвата възглавница… Ужас беше! На всичко отгоре за по-малко от два месеца трябваше да възстановя 50 съда, за да се открие с тях изложба в ОББ. С огромни усилия и денонощен труд – успях да се справя. Помня, че на церемонията по откриването, очаквах поне да се съобщи името ми, защото моята заслуга не беше по-малка от тази на археолозите, но в нашия музей няма практика  поне да се благодари за добре свършената работа. След това през ръцете ми са минали стотици, може би хиляди антични и средновековни керамични предмети. Мога да ги сглобя с вързани очи. Дори с тях вече ми е скучно.

Най-сложна е работата със стъкло, но колкото е по-сложно, толкова е по-интересно. Изсипва се на масата пликът със съдържащите се в него парчета, открити при разкопките и започваш да редиш пъзела. Ако има липсващи части, което се случва много често, се прави възстановка. При керамиката възстановката е с гипс, а при стъклото – със синтетична  прозрачна двукомпонентна смола. Създадена е преди 20 години в Германия. Когато я поставя на празните места, не може да се различи къде е възстановката, къде е оригиналът.  Първият предмет,  на който дадох нов живот, беше малка стъклена зеленикава каничка. Намира се в постоянната експозиция на музея.

Стъклото, което реновирам е по-тънко от лист хартия. Едновременно трябва да го държиш, да се лепят фрагментите със специални  кукички с точност до милиметър, дори години трябват, за да се научиш да работиш с тази материя. Огромно и прекрасно е античното стъклено богатство на РИМ. Имаме стотици  малки предмети – чаши, канички, вазички, бутилки, чинии, съдове за козметика и за украшения и пр. Бях вторият човек в страната, който реставрира стъкло, но при едно съкращение ме изшиткаха, без да се замислят. Много обидно ми беше. Не ми стигаше само месец за трудов стаж, за да се пенсионирам, но за благодарност така ми се отплатиха…

Както казва народът „Всяко зло – за добро“. Започнах да работя частно. Един от най-големите колекционери в България е Стефан Шоселов.  Много съм му благодарна, че ме принуди да реставрирам метални предмети, каквото дотогава не умеех. „Все някога трябва да има първи път“, каза той и ми възложи много и интересна реставраторска работа. Хареса ми. Няколко шлема съм възстановила, и се надявам някой ден да ги покажем, антични съдове и всякакви други предмети.

И ако сега някой специалист може да ми направи дребна забележка за нещо си при метала,  за реставрацията на стъкло и керамика съм абсолютно сигурна. Сега стъкло никой, освен мене не може да прави. Толкова много керамика съм възстановила, че буквално ми се е отщяло. По-скучно ми е с нея, докато стъклото е вълнуващо преживяване.

От всички музеи в България ме търсят да реставрирам стъкло. Сега очаквам от Благоевград. От три години реставрирам в Музея в Габрово. Те почти нямат античен фонд. Повечето са Средновековие и Възраждане – пафти, оръжия, украшения и предмети на бита, които основно почиствам и консервирам. Те са запазени като цяло, а не като античен предмет на фрагменти.

Какво работите в момента в Регионалния исторически музей – Стара Загора?

 Археоложката Мария Камишева започна да ми дава антични предмети от фонда си. Някои от тях са почти от създаването на музея. Стоят си в насипно състояние в пликчета. Завършила съм бронзови съдове, които са ме „чакали“ 40, 50, 60 години. Експонатите са уникални и великолепни: голяма амфора с дръжка и капаци, легени, ойнахое, балсамари, пиксиди, патери и какво ли още не.

На 19 май 2018 г. по случай Международния ден на музеите на четвърто експозиционно ниво ще се открие изложба „Преоткрито изящество“ с 40-50 реставрирани от мен бронзови и стъклени предмети. Казват, че реставраторите, също като иконописците, винаги са анонимни. Не съм чула друг реставратор да прави самостоятелна изложба. Дори допускам, че пак няма да се спомене името ми, въпреки, че ако за публиката това са само интересни предмети, във всеки един от тях съм оставила частица от себе си, от сърцето си, от мислите си, от живота си. Реставрацията е пълна отдаденост, мисия и в много голяма степен талант и изкуство. По мое предложение, при откриване на изложбата, ще се презентират предметите – най-напред в състоянието, в което са били преди реставрацията и след това в завършен вид.  Зрителите ще видят купчина смачкани и натрошени части и след това – абсолютно изящен съд.

Как разбирате какъв предмет ще се получи от натрошените части? Как подреждате пъзела?

По-сложно е от пъзел, защото подреждането не е механично, а трябва да мислиш. Частите на бъдещия съд са не само счупени, но и смачкани. При метала, за да се изправят, използвам чукчета, пили и пилички, както и различни други мои приспособления. При стъклото работя само с пипети и четчици, като точно се дозира смолата и втвърдителят. Има помощни кукички, които се лепят на стъклото, за да го задържат.

Госпожо Турлакова, говорите с нескриван възторг за античните предмети, на които давате нов живот. Какви, според Вас, за били майсторите им. С какви инструменти са ги изработвали преди 2000 години?

Учила съм технология на стъклото много подробно. На практика работехме в наши заводи, където правихме проекти и ги реализирахме. Т.е. наясно съм как се прави даден предмет. При античното стъкло не мога да разбера технологичния процес. Всички антични предмети са с изключително точни пропорции и са изумително красиви. Някои от тях изглеждат абсолютно съвременно. Но има и такива, които човешкият ум не може да възприеме, толкова невероятна е изработката и прелестта им. Наскоро трябваше да оправя  малко сребърно счупено пръстенче. Видях, че му е сложено камъче – гема, т.е. релеф, който е издълбан в камъка. Камъчето е високо около 5 мм. И виждам, че вътре в него има фигура. За да разбера каква е, помолих фотографа да го увеличи. И се оказа, че това е танцуваща женска фигура, която доста  елегантно си е прихванала  косата. Камъкът е рубин. Как са го работили и с какви инструменти – не мога да си представя. Каква точна ръка е направила танцуващата  фигура. И какъв е бил пръстенът – годежен ли, на любимата жена ли, семейна ценност ли…

Голямата амфора, която ще бъде в експозицията, също е уникално произведение на изкуството – със сложни лети дръжки, невероятно прецизно леене с човешки и животински глави… Вероятно всичко е било ръчна изработка… Всъщност РИМ – Стара Загора е на трето място по фонд с антично стъкло след София и Варна.

Колко време отнема възстановката на даден стъклен съд?

Зависи колко е фрагментиран. Работила съм съд с над 100 фрагмента. Понякога ми отнема месеци денонощен труд. Ако е на две-три части -става по-лесно, но ако е на 100… Най-хубавото в моята работа е, че се докосваш до история, до хора живели преди стотици, преди хиляди години. Неописуемо е чувството, когато от една купчинка различни парчета, от които нищо не става, създадеш изящен предмет.

Имате ли несбъдната мечта?

Не! Обичам работата си и очаквам с нетърпение нови предизвикателства.

Росица Ранчева

Снимките са предоставени с любезното съдействие на РИМ – Стара Загора