Литературен конкурс на името на Лъчезар Станчев

Община Вършец, със съдействието на „Фондация Лъчезар Станчев за поезия“, организира Всебългарски конкурс за „Награда Лъчезар Станчев за поезия в сонет“. Конкурсът е анонимен. За участие, авторът трябва до 11 юли 2018 на адрес електронна поща FundLachezarStanchev@gmail.com  да изпрати файл (.doc) съдържащ: един непубликуван сонет от свое име или чрез псевдоним. Приемат се творби в различни вариации на формата сонет, както и опити за модернизиране на формата.

Повече информация на www.slance.eu
Жури на конкурса: поетите Бойко Ламбовски – председател и Мартен Калеев и литераторката проф. дфн Румяна Л. Станчева.
Награди: Първа награда – 400 лв. с грамота. Предвидени са и още награди.

Конкурсът е подкрепен от „Фондация Лъчезар Станчев за поезия“ – съорганизатор, Национален литературен музей, Алманах „Огоста“, БНР „Радио Видин“, Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана и Вестник „Вършец“.

Награждаване – на 2 август 2018 г. – „Празник на Вършец“.

Председател на Фондация Лъчезар Станчев за поезия – Владимир Л. Станчев

Още информация – на 19 април 2018 г. от НДК започна националното турне на Митко Щерев и група „Диана Експрес“ с новия албум и песента „Усмивката“ по текст на Лъчезар Станчев

Лъчезар Дончев Станчев е български поет, писател, преводач, журналист. Роден на 12/25 септември 1908 г. в град Вършец (там родителите му са имали малък семеен хотел „Вила Незабравка“). През 1936 г. завършва романска филология в Софийския университет. От 1937 до 1939 г. специализира френски език и литература в Париж. След завръщането си в България е учител. Заедно с брат си Емил Дончев Станчев (Емил Коралов) издател и редактор на редица списания за деца. През 1941 г. се жени за Елена Бояджиева, филоложка от Охрид, с която имат две деца – Владимир и Румяна. На сватбата кум им е Елин Пелин. След 1944 г. главен редактор на сп. „Чавдарче” (1946-1948) и „Дружинка” (1949), началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953), редактор във в. „Литературен фронт” (1953-1954), главен редактор на сп. „Славейче” (1956-1967), завеждащ отдел „Литература и изкуство” в Държавното стопанско предприятие „Хемус” (1967-1969) и редакция „Литература и изкуство на чужди езици” в агенция „София-прес” (1969-1971). Член на Съюза на българските писатели. Заслужил деятел на културата (1976). Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му е много разнообразно като жанрове – стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки. Издава над 30 книги. От 30-те години на ХХ век член на Българския ПЕН-клуб. Умира на 13 март 1992 г. в София.

През 2008 г. по повод 100-годишнината от рождението на Лъчезар Станчев в София се провеждат редица събития – научна конференция, представяне на нови книги, рецитали, съпругата Елена разказва спомени.

СНЯГ В ПАРИЖ

Тази вечер – каква изненада –

тоя черен Париж побелял!

Бели, чисти са всички площади,

светъл сняг е навред навалял.

През огромния град ще премина,

покрай мене снегът да блести!

Светъл поздрав от мойта родина,

колко дълго ми липсваше ти!

Това бяло писмо ми донесе

светлината на родния край,

аз отново съм бодър и весел,

снежна топка държа във ръка.

Във градинката Монж, в сняг изсечен,

с бяла шапка ме среща Волтер.

Гледай, дишай ти снежната вечер,

утре пак тоя град ще е чер.

 

РАЗДЯЛА

Дъждът ръми, ръми. Един баща

с жена, с дете се връща през полето.

Детето на гърба му със ръце

с доверие през шия го прегръща.

Те имат дом, те имат своя къща,

там някъде във крайния квартал,

какво че дъжд ръми,

какво че има кал?

Аз заминавам, тръгвам скоро сам,

и ти сама оставаш тук, любима.

Дали ще се завърна, и дали

ще можем някога, да бъдем трима,

в такава нощ, когато дъжд ръми, –

и ласката на мъничка ръка

да пръска светлина по моя път?

Светът какво е без да се обича?

В широкото поле ръми дъждът

и по лицето ми студен се стича.