Сантиментални автографи от Санкт Петербург!
Предлагам ви частици от моите спомени. Те са свързани с музиката и с имена, които са почти легенди. Някои от тях тогава, през 80-те, бяха в началото на творческия си път. Сега вече една част са някъде по света – концертират и преподават. Изборът е произволен, а поводът да се поразровя е традиционната годишна среща на възпитаниците на ВПШК, която тази година беше във Враца. Не можах да отида… И за да се разсея се върнах назад в годините. Учих в Ленинград (сега Санкт Петербург) от 1980 до 1984 г. И тогава възрастните жители си го наричаха Питер! Наред с ученето обикалях като луда заедно с приятели и колеги музеи, театри, концерт… и библиотеки. Бях зашеметена от мащабите, възможностите, красотата! Стоях с часове на опашка за билети. За концерта на Емил Чакъров например, трябваше да отида в 3 часа сутринта и то, за да успея да се сдобия само с правостоящи! Е, често с приятелите правехме шашми, като показвахме българския паспорт и така се сдобивахме със заветните билети без чакане. Помня един подобен случай в Кировския театър (Мариинский е сега отново), за да попаднем на балетен спектакъл.
Споделям колекцията си от автографи. Бяха повече, но една част дадох на друг колекционер, уж временно… Специално съм оставила да се вижда и програмата на концертите. Покрай всеки има история. Но най-важното са много вълнения, хубави емоции, забавни спомени. Сега, когато погледна назад – щастлива съм! И все пак съжалявам за десетките други пропуснати възможности! Боже, колко е било интересно и хубаво! Благодарна съм на Съдбата! Помня, че не пропускахме да споменем, че сме българи. Отсреща получавахме много добро отношение и обикновено се завързваше разговор за техни познати българи или пътувания в България.
Владимир Спиваков, 17 ноември 1983 г. – цигулар, тогава диригент на Камерния оркестър „Московски виртуози“. Сега е още по-популярен и търсен професионалист. Обаятелен и харизматичен на сцената и в общуването.
Павел Коган, 31 март 1984 г. – цигулар, тогава още 32-годишен. Концертът изнесе със своята сестра Нина Коган – пианистка.
Арвид Янсонс, 26 февруари 1984 г. – диригент на Симфоническия оркестър на филхармонията. Много хубава беше програмата. Няколко месеца след този концерт, през ноември 1984 г. почина!
Николай Калинин, 2 май 1984 г. – художествен ръководител и диригент на Руския народен оркестър „Н. П. Осипов“. Виртуози!
Ежи Максимюк, 20 април 1984 г. – диригент и основател през 1972 г. на Полски камерен оркестър. Концертът беше по повод Дните на полската култура.
Сергей Стадлер – цигулар и Питър Донохоу – пианист, 1 юни 1984 г. – Всички бяхме влюбени в този млад и талантлив цигулар Сергей Стадлер, роден през 1962 г. в семейство на музиканти, ленинградчанин. Често имаше концерти. Понякога заедно със сестра си Юлия Стадлер – пианистка. А британският пианист Питър Донохоу вече беше лауреат на редица конкурси, вкл. и през 1982 г. на конкурса Чайковский. И двамата музиканти, както разказват хрониките, развиват впечатляваща кариера. Участват и в жури на престижни световни конкурси.
Квартет „Алегри“ (струнен квартет), Великобритания, 8 април 1984 г. – историята на този автограф има и забавен елемент. Концертът беше през деня. По наша си традиция след удоволствието от музиката тръгнахме да пием кафе в „Европейская“ (известен хотел в центъра на Ленинград, едно от любимите ни места). И пред хотела виждаме музикантите. Хапват си сладолед, „пломбир“. Този вкусен, изкушаващ руски сладолед! Ние веднага извадихме програмките и започнахме да обясняваме, че сме били на концерта и да молим за автограф. Хората отначало се смутиха, а после през смях ни раздадоха автографи.
Генадий Рождественский, 11 април 1984 г. – диригент на Държавния симфоничен оркестър на Министерството на културата на СССР. Легендарен музикант – пианист, композитор, педагог!
Андрей Писарев, 15 декември 1983 г. – пианист. Тогава още студент беше спечелил първа награда в конкурса „Рахманинов“. Във връзка с това беше и турнето от концерти. Сега вече е декан в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковский“, професор. Носител на много награди, призьор в редица конкурси!
Вадим Репин и Захар Брон, 24 април 1984 г. – цигулари, ученик и учител. Захар Нухимович Брон освен виртуозен музикант е и прекрасен педагог. Негови ученици са още Максим Венгеров и българката Зорница Иларионова. За неговия клас всяка година кандидатстват над 40 млади изпълнители. Вадим Репин тогава беше само на 13 години (роден на 31 август 1971 г.). Музиката много ме развълнува, и изпълнението! Сега Вадим Репин е световно име, познато на меломаните в цял свят, с много концерти, награди, любов и признание.
Виктор Федотов, 1984 г. – главен диригент в Мариинския театър (тогава театър „Киров“). Там много обичах да гледам балет. След един спектакъл отидох за автограф. Репетиционната на оркестъра се намираше някъде в подземията на театъра. Човекът беше изненадан, но много приветлив. След години театърът гостува в България с две балетни постановки. Гледах ги отново в София и се видяхме с Виктор Андреевич. Със съжаление разбрах, че си е отишъл от този свят твърде млад, през 2001 г. на 68 години. Неговите деца също са музиканти и преподаватели. Синът – цигулар и диригент, дъщерята – пианистка.
Едуард Серов, 21 март 1984 г. – художествен ръководител и главен диригент на Ленинградския камерен оркестър за старинна и съвременна музика. Много често слушах изпълнения на този оркестър с разнообразен репертоар.
За всички тези музиканти може да бъде намерена подробна информация в сайтове, в статии и книги. Срещата с всеки един от тях за мен е незабравима. Благодарна съм за изкуството! Всяка нота, всеки акорд са изградили у мен любов към музиката, красотата и живота!
Снежана Маринова
