Най-представяният български драматург у нас и по света Христо Бойчев пред dolap.bg: ”Вярата е моралният регулатор на един народ“

68-годишният Христо Бойчев е роден в село Аглавец до Полски Тръмбеш. Когато е на 13 години, се премества с родителите си в града, където учи в техникум, а след това завършва машинно инженерство в Русе. Връща се в Полски Тръмбеш и 10 години работи като машинен инженер. През 1975 г. започва да учи във ВИТИЗ „театрална критика“, но така и не завършва.
Първата му пиеса „Онова нещо“ през 1980 г. става веднага хит и се играе почти във всички български театри. След 1989 г. издава вестник „Къде е най-евтино“. Заедно с Иван Кулеков се кандидатира в президентската кампания през 1996 г. и печели 100 000 гласа.
Пиесата му „Полковникът птица“ има над 20 превода и е играна и на петте континента. През 1997 г. печели Международната награда за драматургия на Британския съвет.
На 25 април 2018 г. в Стара Загора се състоя премиерата на  „Полковникът птица“ на Драматичен театър „Гео Милев“, на която присъства и авторът.

Господин Бойчев, коя поред беше премиерата на „Полковникът птица“ на Драматичен театър „Гео Милев“?

Никой не може да каже. Може да е към 150-ата или 160-ата. Играна е в почти всички държави на Европа. Играна е в Азия и Африка, в ЮАР, в САЩ и Канада. Може би в България са над 10 постановките. В Румъния са повече. Играна е в цяла бивша Югославия.

Къде, според Вас,  най-атрактивно е било представлението?

Едно от най-атрактивните е старозагорското, на което присъствах с голямо удоволствие. То е необичайно, такова шантаво. Много се забавлявах. Много ми беше интересно. Нов режисьорски и актьорски прочит. Режисьорът Дамян Тенев прави втора моя пиеса. Първата – „Оркестър Титаник“, също беше много сполучлива в Хасковския театър. Директорът на ДТ “Гео Милев“ Ивелин Керанов я е гледал, харесал е режисьорските решения и затова го е поканил. И не е сбъркал. Дамян Тенев е изместил малко посланията ми, защото това поколение няма да ги разбере. На заден план в пиесата беше войната в Югославия. Първата ми премиера зад граница беше в Белград. В една статия беше написано, че ако някой сърбин беше написал такава пиеса за войната, щяхме да го боготворим. Беше много сполучлива постановка в Югославското  федерално позорище. По време на бомбардировките всяка вечер се е играла „Полковникът птица“ в препълнен театър, за да не смеят да го бомбардират, защото ще стане световен скандал. Те бомбардираха достатъчно – и телевизията, и какво ли не…

Интересни постановки на „Полковникът“ е имало и на други места. Във Франция в Париж беше много любопитна, в Русия се играе много. По едно и също време, освен  в Стара Загора, се представи и в театър „Станиславски“. Ръководството на руския театър прояви желание да размени спектакъла си със старозагорския.

Създадена от автора, пиесата заживява собствен живот, нали? Но кой е поводът да напишете „Полковникът птица“?

Така е, различните постановки имат различни гледни точки, различна естетическа и идейна позиция  на всеки режисьор.

Поводът да я напиша беше една дописка, по време на войната в Югославия. Тогава бяха много бурни времена. На всичко отгоре на няколко пъти България фалира. Един приятел ми донесе изрезка от вестник, в която се казваше, че една лудница в България е получила помощи като топли дрехи – военни униформи. От там ми тръгна идеята.  През 1995 г. съм я почнал пиесата, 1996 г. беше готова; 1997 г. спечели световния конкурс за най-актуална пиеса и веднага започнаха първите премиери.

В пиесата хвърляте ръкавица на НАТО. Имали ли сте проблеми ?

С НАТО премеждия има целият свят. След като НАТО се намеси в Близкия изток, оттогава започна бежанският поток. Свалиха Садам Хюсеин от власт и се разклати цялата зона. Нямам високо мнение за пакта, но не съм имал конфликти с него. Даже си спомням, че на премиерата  на „Полковникът“ в Брюксел присъстваха натовски офицери.

Прочетох някъде, че заедно с още трима драматурзи Ясмина Реза от Франция,  Марк Рейвънхил от Англия и Василий Сигаров от Русия  Ви определят като основоположници на новата вълна в Европа от последните 20 години. Коя е тази вълна?

Критиците я водят като постабсурдизъм, защото изпитват желание да ни натикат в миши дупки. Ние сме съвсем различни автори. Особено с Язмина Реза нямам нищо общо. Тя е бюргерска писателка и пише за средния европейски гражданин, докато Сигаров е много повече от него. Той е поетичен и лиричен.

Но факт е, че Вие сте един от най-играните автори в Европа и в САЩ. Дори в Нюйоркския университет сте включен в учебната програма?

Така е. В щатите, освен Чехов и Шекспир от другите европейски драматурзи най-много поставят мои пиеси. В Нюйоркския университет изучават европейска драматургия. Там бяха поставени „Оркестър Титаник“ и „Полковникът птица“ и предполагам, че тях изучават.

Имате ли обяснение защо до 1989 г. Вашите пиеси се играят във всички български театри, а 10 години след това – съвсем инцидентно?

Защото дотогава пиесите ми бяха десидентски, носеха голям заряд и хуморът беше една ирония с властта.  Моите пиеси продължиха да се играят и след това.  Но има и обективни причини. Смениха се режисьорските поколения. Моята драматургия е по-философска, а започнаха да се играят повсеместно пиеси, които да носят приходи. Репертоарът се определя от доста принизения вкус на публиката. Започнаха да се поставят водевили с претенции за хумор. Падна нивото на театъра, който стана меркантилен. На съвременното ниво на театъра моите пиеси звучат твърде класически. Такива ми ти работи…!

Прочетох в чуждестранен отзив, че страдате от българската действителност и затова пишете такива пиеси. Така ли е?

Не! От българската действителност всеки страда, но тя не влияе върху творчеството ми. Пиша на общочовешки теми – за тези неща, които могат да се напишат с главна буква – любов и омраза, живот и смърт, красиво и грозно…

Защо българите сме все тъжни и все недоволни? И все правим опит да полетим, да се извисим, и все не успяваме? В много от пиесите Ви присъства темата за опит за летене, включително и в „Полковникът…“?

 Народопсихологията на българина е по-странна от тази на другите балкански народи. Той е по-затворен, по-интровертен. Гърците и македонците са с по-широки души. Като почнеш от танците ни – тропа, тропа, тропа ръченицата и аха, аха да тръгне, пък седне на земята и от там заиграва. Трудно му се отваря душата на нашенеца, все стиска зъби. Забравил е да се смее, да се радва. Но идват моменти, когато лудостта на един народ избива. Спомнете си Априлското въстание. По-различен е българинът.  Той не е свикнал на ред и дисциплина, защото няма кой да му даде пример. Тонът за една държава се дава от висшестоящите. Как българинът да има сериозно отношение към властта и към ценностите, като цели банки се обират и всичко се замита. Българинът се прави, че не вижда и не чува, че нищо не го интересува, но всичко е ясно.

Защо тогава не реагира?

Защото няма алтернативи. Нямаме изградена политическа класа, която да има инстинкт за държавност, а не да се добере до властта само за лична изгода. Да не споменавам факти и конкретни фигури. Това няма значение. Всеки народ си заслужава водачите и правителството.

Преди така наречените промени, Вие започнахте сериозни политически битки под флага на СДС. Какво се случи след това?

Така е, защото друга алтернатива нямаше. На комунизма алтернативата беше само и единствено СДС. Естествено, че бях за промените. Такива бяха и пиесите ми. Постепенно СДС се промени по ред причини. Най-вече заради лични сметки СДС се разпадна. Имаше и много заложени агенти от комунистите, които далновидно бяха планирали това предварително. Тогавашната олигархия искаше само държавната собственост да стане частна. Затова всичко мина безкръвно, безконфликтно. Енергията се изля по митинги и тропане и… пак затишие.

От началото на тази година Вие се включихте в така наречено „професорско движение“, организирано от проф. Божидар Димитров.

Всяка промяна е камък в блатото, но както се вижда – изход не се вижда. Никой не иска да смени статута. Все се говори за реформи, но  не се провеждат. Политическото гето няма интерес от това, защото си му е добре така. Ако се направят реформи в прокуратурата, току виж някой ги е подгонил за злоупотреби, пък сега – ограбваш една банка и толкоз.

Господин Бойчев, как ще коментирате перманентния конфликт между президентство и правителство?

Този конфликт не е конфликт. Президентът не може да бъде коректив.  Младото поколение не знае, но по времето на Жельо Желев, президентските функции ги орязаха много, защото се страхуваха Симеон Сакскобургготски  да не стане президент и да им обърка игрите. Спомням си, че по това време мнозинството в Народното събрание беше на БСП и си прокарваха каквато искат политика. И както се изказа наскоро Цветан Цветанов, задачата сега на президента е да стои мирно, когато се издига знамето. Други функции няма. Той няма никаква реална власт. Неговата власт е само представителна. Може би го дразнят някои неща от действителността ни, както и нас ни дразнят, и се опитва да ги изрече, но само толкова. Президентска република няма да станем, защото тогава ще има кой да носи отговорност, а сега я караме с колективна безотговорност.

Според Вас какво е бъдещето на България?

Не ми се говори по този въпрос. Трябва да се изживеят различните нива на развитие на всяко общество. Не може да дойде прогрес без еволюция и в политиката и във всички сфери. Ние няма да сме свидетели на тези неща, ако ни има като държава и като нация.

Какво най-много Ви ядосва?

Тромавата администрация, неработещите институти като прокуратура, полиция, да не говорим за културната сфера.  С „Полковникът птица“ кандидатствах за държавна субсидия за филмиране, но така наречената комисия, която одобрява проектите, се аргументира, че този проект не е достатъчно международно конвертируем. Има ли нужда от коментар?!

Сега върху какво работите?

Върху пиесата „Иглу“. Случи ми се и нещо интересно. Поканен съм за роля в игрален филм. Кой е – не мога да кажа, защото съм подписал документ за конфиденциалност.

С какво друго се занимавате извън писането на пиеси?

С нищо друго. Нямам хобита. Пътувам по света. Обичам да посещавам исторически центрове на европейски градове и да се радвам на живота.

На какво друго се радвате?

Като видя хубава постановка на моя пиеса. Снощи се радвах много на постановката на Старозагорския театър. Наскоро гледах друга пиеса на чужд автор, която ми достави голямо удоволствие.

Вие вярващ човек ли сте? В какво вярвате?

Сигурно съм вярващ по някакъв начин. Вяра трябва да има един народ и всеки човек. Тя неслучайно е създадена от политическа гледна точка. Вярата е моралният регулатор на един народ. Религията си е религия, църквата си е църква, но вярата е хлябът на душата.

Росица Ранчева