Полковникът птица атакува Стара Загора

На 25 и 26 април 2018 г. Драматичен театър „Гео Милев“ ще представи поредната си за сезона премиера „Полковникът птица“ от Христо Бойчев. Постановката е дело на младия режисьор Дамян Танев, а сценографията е на  Радостина Тодорова. Ролите изпълняват артистите Георги Райчев, Димитър Митев, Елена Азалова, Илчо Димитров, Кольо Стайков, Велин Величков и Цветомир Черкезов. На читателите на dolap.bg предлагаме предпремиерно интервю с режисьора Дамян Танев.

Господин Танев, защо избрахте да поставите „Полковникът птица“? С какво това заглавие ще привлече любопитството на почитателите на Мелпомена?

Авторът на пиесата „Полковникът птица“ Христо Бойчев е особено комуникативен. Занимава се с теми, които и на мене като млад човек, са интересни. Това е театър на абсурда, но наш си, български. Засяга интересни теми на разбираем език и които касаят по-голям спектър от публика.

„Полковникът птица“ е най-известната и най-атрактивна негова пиеса. Тя е най-превежданата българска драма. През 1997 г. е удостоена от Харолд Пинтер  с наградата „Световен победител“ в Международния конкурс за нова драма на Британския съвет. От тогава пиесата е преведена на 20 езика и има над 50 продукции в Европа, Америка и Азия. Христо Бойчев е може би един от най-големите живи автори, които по някаква причина не се прави в България.

Какъв жанр е „Полковникът птица“?

Това е абсурдна комедия, която може да се нарече и трагикомедия. Интересно е и това, че в пиесата има голямо разнообразие. Комедията не изключва дори трагедия в края, т.е. не е от началото до края само смешно или само тегаво или трагично. Това разнообразие прави възможно артистите да изминат по-голям път в представлението.

„Полковникът птица“ не е ли метафора на времето, в което живеем?

Може да се разглежда по много начини. Според мене основната линия е мечтата, която много трудно се реализира, т.е. – разпадането на мечтата. Птицата е като символ на извисяването, на полета, извисяването на духа, но материята винаги я дърпа обратно. И срещата им е ужасно болезнена. Това е своеобразен опит за летене, който отново достига само до опита, а не до самото излитане. Ако има излитане, то е само за една секунда, докато земното ускорение не върне тялото и то отново не се размаже в земята. Т.е. материята не допуска полетът да продължи дълго. По този начин мечтата не може да бъде осъществена. Това не може да стане.

Героите от пиесата живеят в психиатрия, нали? Т.е. психично болните ли само правят опит за летене?

Това е метафора на нашето общество. Пиесата се развива в един съборен манастир в планината, който е превърнат в лудница.  Манастирът е символ на вярата, но той се е превърнал в руини, в свят, където няма Бог. Онези, които живеят в него са хора, които са изгубили посоката си и един, който донякъде се опитва да върне вярата. Полковникът е част от тях, но вкарва някаква идея да насочи и оправдае съществуването им. Той им връща надеждата в живота, но само за секунда.

Другата тема, която разгръщаме е за страха. Интересна е тази граница, която човек сам си поставя- доколко е мечтата му и как може да се ограничи сам. Считам, че героите от пиесата не успяват, защото не вярват достатъчно в това, което искат да направят, не вярват в собствените си сили и възможности, стъписват се пред решетката в самите тях, която сами издигат.

На планетата има много велики открития, които са в резултат на това, че човек не знае, че може да ги направи. Това са двете основни теми – мечтата и страхът. Едната  води напред, другата дърпа назад. „Полковникът птица” с усмивка, внимание и съчувствие разказва една история, толкова абсурдна, че човек се замисля – ами ако наистина се е случило?

Към кого е адресирана  новата  театрална премиера?

Надявам се към всички, но най-вече към младата публика, тъй като говоря от своя гледна точка. Пиесата е много хуманна.  Тя е за човекът, който  стои под едно пусто небе и чака от там нещо да се случи. От пустошта. Това е обречеността на този модерен човек, която главно е причинена от липсата на любов, на милост, на Бог. Човек, който е останал само в материята си. Това, което искам да кажа е, ако можем по някакъв начин да се извисим,  ако може поне за една секунда да полетим  напред и нагоре, би било добре. Т.е. посланието ми е не оставяйте надеждата, следвайте мечтите си.

Усмихната ли е пиесата или  е кахърна?

По-скоро е усмихната. Абсурдът е трагичен за тези, които са в него. На тези, които са отстрани  е смешно. Както това е в живота.

30-годишният млад режисьор Дамян Тенев е от Поморие. В НАТФИЗ „Кръсто Сарафов“, в класа на проф. Красимир Спасов, завършва първо „актьорско майсторство“, а после и режисура.  „Полковникът птица“ от Христо Бойчев в Драматичен театър „Гео Милев“ , чиито премиерни спектакли са на 25 и 26 април 2018 г.,е четвъртата му постановка. Преди това е правил отново на Христо Бойчев „Титаник“ в Хасковския театър, за която има номинация „Икар“. В Сливенския театър е поставил „Една торба барут“ по разкази на Йордан Йовков. В Бургаския театър е поставил „Краят на играта“ на Бекет.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров