Проф. Минко Балкански пред dolap.bg: ”В благожеланието, благоволието и благодействието е ключът към успеха навсякъде и във всичко“
Проф. Минко Минев Балкански е френски учен физик, професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж. Роден е на 24 юни 1927 г. в старозагорското село Оряховица. Още в началното училище малкият Минко се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и едва на 15 години става студент в Софийски университет. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на Луи Пастьор и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитният Екол нормал сюпериор в Париж. Успява да замине за столицата на Франция, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно и най-младият в света професор по физика.
Проф. Балкански е представял свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по физика. Работи по-късно и в Масачузетския технически университет, преди да стане професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в Калифорнийския университет, с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките (и награден от президента Раджив Ганди с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия), с непрекъснато научно сътрудничество с Полша и командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша), с дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни, доктор хонорис кауза е на Софийски университет. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България. Почетен гражданин е на Стара Загора.
С цел да подпомага културния живот в родния си край проф. Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици.
Проф. Балкански създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г. Той се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии, както и по други научни области.
Както вече dolap.bg ви уведоми, на 14 април 2018 г. в Оряховица се състоя честване на 25-годишнината от създаването на Фондацията „Миню Балкански“. На форума отново се припомни дейността на Фондацията за развитие на образованието, науката и културата на България.
Професор Балкански, как се роди идеята да създадете Фондация „Миню Балкански“?
Всичко започна от първия посланик на България в Париж след промените Симеон Ангелов. Помоли да се видим. Приех с удоволствие. На срещата ни изневиделица той ми връчи паспорт и билет до София. Но аз не съм български гражданин. Народното събрание ми беше отнело гражданството, защото съм бил дезертьор и ме очакваше смъртна присъда. Той обаче се зае да ме убеждава, че след 54 години трябва да се върна в тази забравена от мене страна. От уважение към г-н посланика, реших да дойда да получа титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Аргументът на Ангелов беше, че последният който е получил това звание е Митеран. Аз му възразих „Още повече!“ Но железният аргумент на посланика ме впечатли, защото награденият последен физик е Люи дьо Брайл… Каква чест е моето име да стои до неговото.
След повече от 50 години не беше лесно да направя речта си на български език. Мина церемонията, имаше няколко срещи, които ми бяха безинтересни. Поисках да отида в училище „Ла Мартин“, където се учи френски език. Децата започнаха да ме питат какво е образованието във Франция и най-вече за конкурса Женерал дьо Франс. Във всички френски училища, по всички предмети се дава възможност учениците да се явят на конкурс и който спечели да има по-нататъшни преференции. Попитах децата: “Искате ли да играем на конкурс?“ – „Да, да, да!“ Е, това беше ангажимент. Едно дете ме попита как може да отиде да учи във Франция. Казах му: “Пиши ми! Ще видя какво мога да направя.“ Написа ми писмо от което стана ясно, че има два златни медала от международни състезания по математика. Показах писмото от Младен Димитров в едно от най-елитните висши училища Луи льо Гранд и те поискаха момчето непременно – без проверка и без комисии. На първия тур, за да проверят на какво ниво са най-силните ученици на Франция, Младен се оказа първи по математика. Първите две години са много трудни, но нашите лауреати са упорити, трудолюбиви и талантливи…
Това беше една от първите важни стъпки на Фондацията ни.
Не съм съгласен с повсеместното мнение, че умовете на България я напускат. Не, те отиват да се подготвят в чужбина, за да допринесат за цивилизацията на нашето време. Къде един голям математик ще работи – в Пекин, Москва, Париж или София, ако е голям, ако допринася за науката, той дава на човечеството. Не съжалявайте, че млади българи учат в чуждестранните университети, че има български професори във всички големи институти и университети по света. Не съжалявайте, а се гордейте, че България дава на човечеството способни млади учени и специалисти.
Когато дойдох за първи път в България един мой докторант от Стара Загора Таньо Танев настоятелно ми предложи с неговия автомобил да ме заведе в родното ми село Оряховица и същия ден да ме върне в София отново.
Пристигаме в селото, а на площада препълнено с народ. Тук се бяха сбрали цялата ми рода – лели, вуйчовци, техните деца и внуци. Всички ме посрещат, радват ми се. Един мой братовчед пожела да ми покаже родната къща и дюкяна на баща ми. Като че ли току що бяха затворени. Нищо не им се беше случило. Къщата беше както съм я напуснал преди повече от половин век. Дюкянът на баща ми беше празен, но рафтовете и шкафовете бяха си там. Веднага поисках да ги откупя, но се оказа че са собственост на двете кооперации в Дълбоки и Оряховица. Моят роднина предложи да ги скараме, да стане собственик само Оряховица и ще се договорят за поносима цена. И наистина Георги откупи къщата на баща ми. Пита ме защо ни е тази къща? Казвам да се събират хората, да празнуват Коледа, Бабинден, Зарезан…Така родната ми къща се превърна най-напред в битова зала. Дюкянът на баща ми превърнахме в база на Фондацията.
Като започнах да се връщам, чувствам, че в България трябва нещо да се направи. Казвам си, че Оряховица е точно в центъра на страната. Ако се направи нещо, то ще е за цяла България, така ще е най-лесно да идват хора от всякъде.
Започнахме да мислим че първото полезно нещо е да внесем компютри. Създадохме комитет от учители и директори, определихме училищата в които да направим компютърни лаборатории като предизвикателство към учителите да дойдат на курсове по информатика. Доц. Ангел Ангелов създаде три нива на курсове и започнахме разговори с директорите на училищата компютърните кабинети да бъдат за учениците, за всички учители и за гражданството. Първо 14, после 130 училища имат компютърни лаборатории организирани от нашата фондация.
След това направихме предложение „Младежта и науката“. До 16 години образованието е задължително навсякъде в света, децата трябва да знаят да четат и пишат. Но извънкласните допълнителни занятия са нещо много важно за изграждане на човек. Във Франция има закон за това. Решихме да създадем такъв и за България. Няколко големи педагози цяла седмица умувахме как да създадем метода по която българските учители да провеждат извънкласни занятия. Заключението на тази високопоставена комисия беше, че не знаем и не можем. Тогава предложих да направим практическо упражнение и да видим как един предмет, например физика, да стане желан и интересен . Създадохме 12 такива екипа с най-подходящите преподаватели. Забележителното е, че всички те са доброволци. Направихме го за българския учител да дойде и да види как става и всяка година настояваме да идват и да се научат.
Другият голям проблем е липсата на учебен предмет по морал, етика и гражданско образование. Създадохме дружество със същото наименование. Издадохме 7 книжки. Липсват ни 2, които не можахме да направим – правосъдието. Никой в България не може да напише една книжка по тази тема. Един ден ще издадем и такъв учебник, за да кажем на децата какво е правосъдие
Професор Балкански, кое според Вас е най-важното, което се случи през изминалите 25 години?
Най-важното е, че се създаде дух на благожелание, благоволие и благодействие. Много забележителен факт е, че в нашите училища всички учители са доброволци. И се надявам, че това ще бъде заразително. От Франция учителите идваха като доброволци и българските учители последваха примера им. Децата чувстват когато един учител идва с амбиция, с желание и отдаденост и се настанява в нашата база при тях. Те знаят, че не е нито платен, нито задължен. Идва по волята на сърцето си. Това е много важно. Малко алтруизъм е постоянно нужен. Малко! Да погледнеш за другия, да направиш нещо добро, да дадеш от времето си, от ума си, от енергията си. Дори една усмивка е от значение. Тогава хората ще се уважават. Би било желателно да се обичат, но това ще стане в годините напред. Алтруизъм е нужен за обществото.
Имате ли представа колко души са минали за 25 години през различните форми на дейност – ученици, учители, гости, Ваши приятели?
Много. На пръв поглед изглежда малко, че има 50 деца в едно училище. Но като се сметне, че имаме 12 школи, стават 600 деца. Като се има предвид 10 или 20 курса – стават 1000 учители. Пресметнете за 25 години – резултатите са изключителни!
Професоре, наистина дейността на Фондация „Миню Балкански“ за изминалите 25 години е иновативна за България. Но Вие не спирате да предлагате все нови и нови идеи. Върху какво работите сега?
Обмисляме създаването на целогодишен регионален център по математика. Този институт е абсолютно нужен за децата, защото нашите лауреати, които вече се обучават във Франция са намерили своите най-добри учители. Повечето от тях са деца от София и те намират специалисти от Академията, които се занимават с тях, разбира се на частни начала. Теодоси Теодосиев създаде такава институция по физика в Казанлък, която посещават деца от цяла България. Само че те трябва да спят на хотел. А ние им предлагаме пълен пансион. Като дойде едно дете ще работи два дни – в събота и неделя с най-добри преподаватели. Идеята ми е много български математици да минат от тук. Не един и същи преподавател да преподава през цялата година, а различни. Така децата ще се запознаят с различни подходи и методи. Това е много важно. В Русия има една огромна сграда, която е специализирана да се работи само с талантливи деца. Така стоят нещата и в Китай. Русия и Китай са първенци в световните олимпиади по математика, но и България се намесва между тях. Това е забележително! За да стабилизираме положението на България, трябва да създадем такъв институт.
Аз апелирам родителите да имат съзнанието, че е полезно децата им да дойдат при нас на лятно училище. За съжаление нямаме медии – телевизия, радио, вестници и пр. да го кажем и покажем. Не зная защо учителите имат информация, но не я предават на учениците си. Трудно ни е децата да се научат и да дойдат при нас. Често ми се случва майка да пише „видях случайно в интернет“. Не трябва да е случайно. Хората трябва да споделят, че летните ни училища са изключително полезна форма не само за иновативни знания, но и за добиване на самочувствие.
Много години водихте битки на всички нива за въвеждане като учебен предмет на Морал, Етика и Гражданско Образование (МЕГО). Какъв е резултатът?
Резултатът е забележителен! Когато създадох дружеството „Морал, етика и гражданско образование“, всички ми казваха, че съм много голям идеалист. Мислиха, че в България като дойде демокрацията ще има гражданско общество и гражданско образование. Нашата цел беше да внушим, да заложим и наложим в Министерство на образованието и науката да има закон за въвеждане на редовен предмет в българското училище „Гражданско образование“. Това днес е факт. През месец юни тази година ще проведем конференция, на която ще разискваме програмите, преподавателите и начина на преподаване на материята.
Росица Ранчева