България в обединена Европа преди… Европейския съюз!
От 11 април 2018 г. във фоайе, първи етаж на Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора е подредена фотоизложба „Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа (Из художествено-документалното наследство на БАН)“ – във връзка с обявената 2018 – Европейска година на културното наследство и по повод годишнината на Българската академия на науките (началото е като Българско книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г., пръв председател – историкът Марин Дринов, род. 1838 г. – поч. 1906 г.). Експозицията е дело на Научния архив на БАН и включва 22 постера, всеки със самостоятелно заглавие, характеризиращ съдържанието и представящи различни документални свидетелства за дейността на българските художници и просветители, автобиографични и биографични документи, ръкописи на трудове, дневници, мемоари и спомени на наши учени, държавни, обществени, културни и военни дейци – Тодор Г. Влайков, Петко Стайнов, Иван Буреш, Христина Морфова, Добри Христов, Николай Лилиев, Йосип Щросмайер и други. Акцент в изложбата е идеята за обединена Европа, нагледно показана с документи и фотографии от архива на основателя и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз – акад. Иван Шишманов (1862 – 1928). И други свидетелства, свързани с имената на изтъкнати интелектуалци, политици и общественици, някои от които членовe на БАН. Документите говорят, че България поема по пътя на идеите на паневропеизма за сближаване на европейските народи на културна, икономическа и политическа основа още през 30-те години на XX век. Научният архив на БАН е първият национален архив. Специално място е отделено на художественото и документално наследство (моливни скици, рисувани от натура, включени по-късно в тритомното издание „Дунавска България и Балканът” публикувано през 1875, 1882 г. ) на австро-унгарския пътешественик и художник Феликс Филип Каниц (1829 – 1904), подарено на БАН през 1929 и 1936 г. Още едно от безспорните богатства на Академията са славянските и старобългарски ръкописи от ХI до ХIХ век (ранни преписи на „История славянобългарская”, взаимоучителни таблици, църковнославянски граматики), някои от които върху пергамент. Представени са документи със стопански характер: търговските тефтери от архива на братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви; копирните книги на Найден Геров, Михаил Сарафов митрополит Симеон Варненски и Преславски; кореспонденция по научни, културни и държавни въпроси. Експозицията е допълнена с портретни фотографии на личности и снимки от важни събития в културния, научния, политическия, обществения живот у нас и в чужбина. Снимки на селища, етнографски, архитектурни, археологически и други обекти, някои от които вече не съществуват. Документалните свидетелства са изработени в едни от най-старите ателиета в Европа и в съседни балкански държави. Във фондовете на БАН се съхраняват някои документи за собственост, свързани с нейната история – крепостен акт за дареното от Софийска община място за построяването на сградата; Акт за полагане на основния камък; скици и планове на сградата от 1890 и 1926 г.
В изложбата присъстват и имена, свързани със Стара Загора: художниците Антон Митов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, оперната певица Христина Морфова, поетът и публицист Димитър Подвързачов и, разбира се, поетът Пейо Яворов.
Експозиция „Българският принос в културно-историческото многообразие на Обединена Европа“ съдържа ценна информация за всеки българин. Представянето й е в периода, съвпадащ с българското председателство на ЕС.
Изложбата е реализирана със съдействието на Регионалния академичен център (РАЦ) – Стара Загора и ще остане до 30 април.
Темата България, културно наследство и обединена Европа ще продължи със следваща мащабна изложба „Културно наследство на българите в миграция”, през месец май, отново в библиотеката. Но за нея и нейните създатели – по-късно!
Снежана Маринова
