250 ученици от 2 до 12 клас ще спорят за победата в националното състезание „Моята Родина”

На 28 и 29 април 2018 г. гр. Стара Загора за втора поредна година ще бъде домакин на финала на състезанието „Моята Родина”. То е за ученици от 2 до 12 клас и през учебната 2017/2018 г. и ще се проведе по основните теми „Видни възрожденци – будители и революционери” и  „Пътят към свободата” (борбата на българите за освобождение през 19 век).

В двата предварителни кръга, проведени в училищата – участници, през ноември 2017 г. и февруари 2018 г. участваха 1972 ученици. Излъчени бяха 250 финалистите от Айтос, Батак, Белене, Ботевград, Бургас, Варна, Върбина, Горна Оряховица, Горно Дряново, Димитровград, Димитровград, Добрич, Долно Осеново, Драгичево, Дряново, Златоград, Казанлък, Карнобат, Костенец, Крупник, Ловеч, Лозница, Лясковец, Мадан, Марково, Мартен, Монтана, Несебър, Перник, Плевен, Пловдив, Припек, Раднево, Разград, Русе, Самоков, Сандански, Св.Влас, Свиленград, Свищов, Силистра, Смолян, Созопол, София, Сталийска махала, Стара Загора, Тутракан, Търговище и Търън.

Финалното състезание ще се проведе под формата на тест с 20 въпроса, 10 от които с избираем отговор и 10 – със свободен отговор. Специалисти от Регионален исторически музей – Стара Загора са подготвили и по 5 въпроса за всяка възрастова група по текстове, свързани с „Пътят към Свободата”.

Класирането се извършва по възрастови групи и по точки. При равен брой точки по-напред в класирането е този ученик, който е изразходвал по-малко време за отговори на въпросите от теста.

Награди – заелите първите места от всеки клас във финалното състезание получават златен, сребърен и бронзов медал. Общото класиране се определя на базата на сбора от двата най-добри резултата от дистанционните състезания и удвоения резултат от финалното състезание.

Класиралите се от всеки клас на първо, на второ и на трето място получават купи.

Шампионът сред шампионите на финалното състезание „Моята Родина” ще получи специалната награда на кмета на община Стара Загора.

Учителят с най-много медалисти от финала ще получи също специална награда, която по традиция се връчва от кмета на община Стара Загора Живко Тодоров.

В предишните три финала, лауреати станаха:

през 2015 г.: Ася Трендафилова – учител от СУ „Свети Седмочисленици”, гр. Търговище;

през 2016 г.: Веселина Чавдарова – учител от 1 ОУ „Иван Вазов” в гр. Свиленград;

през 2017 г.: Юлия Тимова – учител от ППМГ „Св. Климент Охридски”, гр. Монтана.

На 29 април 2018 г. на Антична улица в Регионален исторически музей – Стара Загора, ще приветстваме победителите в това състезание.

Ето и текста с въпроси от историята на Стара Загора, по които ще се състезават финалистите.

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ И СТАРА ЗАГОРА

Кога Васил Иванов Кунчев живее в Стара Загора? От биографията на Васил Кунчев знаем, че след смъртта на баща му, грижата за неговото образование и бъдещо развитие поема неговият вуйчо хаджи Василий, архимандрит и монах от Хилендарския манастир. През 1855 г. той е пратен в метоха в Стара Загора и заедно с него като послушник тръгва племенникът му Васил. Те се настаняват в метоха и остават до пролетта на 1858 г., т. е. три години от живота на младия Васил протичат в Стара Загора. Тук послушникът на хаджи Василий се докосва и до големите събития от това време. Току що е приключила Кримската война (1853-1856 г.), която разтърси из основи Османската империя. Будните местни търговци и занаятчии, които пътуват до Цариград, са окуражени от новините за смелите искания на българите за църковна независимост, за повече просвета. Те носят със себе си и български вестници, книги, списания. Чрез тях младият Васил влиза в съприкосновение с духа на новото време. Затова Стоян Заимов – един от първите биографи на Левски, казва че именно в Стара Загора синът на Гина Кунчева получава „ първата душевна луча за правда и свобода…”.

С какво се занимава младият Васил в Стара Загора? Той учи в Светиниколското мъжко класно училище, което е един от центрове на българската просвета. В него послушникът на хаджи Василий изучава христоматия, катехизис, черковнославянски език, църковно пеене, числителница/смятане/, всеобща история и землеописание. Младият Васил разширява своя кръгозор и обогатява знанията си.

През 1856 г. старозагорският даскал Атанас Иванов организира курс за български свещеници, който е посещаван от Васил Кунчев. Това става главно по настояване на хаджи Василий, който вижда племенника си като служител в църквата. По същото време Васил Кунчев продължава да бъде певец в църковния хор. Онези старозагорци, които по-късно ще разберат кой е Левски, ще си спомнят за синеокото момче, което със сладкия си глас неведнъж ги е очаровало при църковните служби в църквата „ Св. Димитър”.

Защо Левски посещава отново Стара Загора?

От биографията му знаем, че през следващите години Васил Кунчев завинаги захвърля попрището на църковен служител и поема трудният път на революцията, за да стане неин първоапостол.

През лятото на 1869 г. Левски посещава Стара Загора и създава Старозагорския революционен комитет. Негови сподвижници са Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Михаил и Георги Жекови, Кольо Райнов, Георги Апостолов, които като него ще намерят смъртта си в борбата за свобода.

Председател на революционния комитет в Стара Загора е Кольо Ганчев. Благодарение на активната му дейност, градът става един от центровете на революционното движение. През есента на 1871 г., след като Левски изработва своята знаменита «Нареда», посещава отново Стара Загора, среща се с комитетските дейци, проверява работата им и се интересува от мнението им за изработения от него нов документ.

Революционното движение в национален мащаб все повече укрепва. През април 1872 г. в Букурещ се състои общо събрание с представители на вътрешните революционни комитети. То приема програмата и устава на комитета. Забележителен е фактът, че на това изключително важно събрание Левски е упълномощен да представлява три революционни комитета от Българско: в Карлово, Стара Загора и Сливен. През есента на 1872 г. Левски изгражда окръжни революционни центрове. Един от първите е Старозагорският, създаден през ноември 1872 г. Той обхваща Казанлъшко, Новозагорско и Чирпанско.

 Как се стига до залавянето на Апостола? Някои събития обаче оказават гибелно влияние върху развоя на революционната дейност. Обирът, извършен от Димитър Общи през септември 1872 г. и  някои авантюристични изяви на местни дейци смущават твърде рано хода на подготвяната революция. Разкритията и арестите на комитетски хора заплашват да разтърсят из основи организацията. Левски с присъщото си хладнокръвие прави опит да ограничи провала. В това време обаче Любен Каравелов, който не е запознат добре с обстановката вътре в българските земи, настоява да се обяви въстание. Левски се готви да отиде в Букурещ и да убеди комитетските хора, че е рано да се обявява въстание.

В края на ноември 1872 г. е последната среща на старозагорските комитетски хора с Апостола. Междувременно е получен сигнал от Каравелов за обявяване на въстание в Българско. Забележително е, че с прякото участие на Апостола дейците на комитета в Стара Загора пишат писмо до Българския революционен централен комитет в Букурещ, в което се прави анализ на съществуващото положение и се отхвърля предложението за въстание.

Какво се опитват да направят старозагорските революционери след ареста на Левски? За обаянието, авторитета и любовта, с която се ползва Левски сред старозагорските дейци говори фактът, че след неговото залавяне в Къкринското ханче, през зимата на 1873 г. тук се разработва план за освобождаването му. След откарването на Апостола първо в Търново, а после в София, в Стара Загора се свиква заседание на Окръжния комитет през януари 1873 г. Местните дейци предполагат, че Левски ще бъде отведен на съд в Цариград или Одрин. Планът за освобождаването му предвижда да се подготви и извърши нападение на влака, с който ще бъде тренспортиран, да се обезвреди стражата и се освободи Апостола. Подготвят се специални ключове за отвъртане на винтилите на ж.п. линията, разработва се план за засадите. Следственото дело срещу Левски се води в София и това проваля плана за освобождението му. Междувременно пратеникът на комитета Дончо Фесчията донася известието за обесването на Левски през февруари 1873 г.

Как старозагорските революционери продължават делото на Апостола? Въпреки тежкия удар, който понася революционната организация с гибелта на Апостола на свободата, старозагорци продължават да следват неговите идеи. Старозагорското въстание през 1875 г. е първият опит на дело да се приложи тактиката на Левски за общо въстание преди Априлската епопея от 1876 г.

Защо «Хилендарският метох» в Стара Загора е превърнат в музеен обект? Метохът е реставриран през 1979 г. В него е представена фотодокументална експозиция, която разказва за връзката на Васил Иванов Кунчев със Стара Загора: от живота му като послушник и ученик в града, през изграждането на вътрешната революционна организация и местното революционното движение, до желанието на старозагорци да организират освобождаването на Апостола. Най-голямата историческа стойност на „Хилендарския метох”, поради която той е превърнат в музеен обект, е връзката му с живота на великия син на България – Васил Левски.

ДА ЗАПОМНИМ НАЙ-ВАЖНОТО!

В продължение на три години (1855-58 г.) в Хилендарския метох в Стара Загора живее младият Васил Иванов Кунчев заедно с вуйчо си хаджи Василий.

• Той се обучава в Светиниколското класно училище.
• Посещава организирания от даскал Атанас Иванов курс за свещеници.
• През 1869 г. Левски посещава отново Стара Загора и създава революционен комитет.
• Негови сподвижници са старозагорците Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Михаил и Георги Жекови, Кольо Райнов, Георги Апостолов.
• През 1872 г. Старозагорският революционен комитет става окръжен.
• Обирът, извършен от Димитър Общи през септември 1872 г. и призивът на Любен Каравелов за незабавно обявяне на въстание разстройват комитетската мрежа.
• След залавянето на Апостола старозагорските революционери обмислят план за неговото освобождаване.
• Фотодокументалната изложба «Левски в Старозагорско» проследява основните моменти от живота на Апостола на свободата, връзката му със Стара Загора, където той получава «първата душевна луча за правда и свобода…» и неговата роля за изграждането на местната революционна организация.

II. СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ – 28 СЕПТЕМВРИ 1875 Г.

 Защо се издига идеята за въстание през 1875 г.? В средата на 70-те години на XIX век състоянието на Османската империя е нестабилно. Тромавият и корумпиран административен апарат, неуспешните реформаторски опити на Портата и традиционният консерватизъм спират нейното приобщаване към модерния свят. Хазната се изправя пред огромни икономически затруднения – дълговете към западноевропейските банки не могат да се обслужват, а бюджетният дефицит нараства. Правителството прибягва до увеличаване на преките и косвени данъци, събирани от подвластното християнско население. Расте напрежението между християни и мюсюлмани.

През лятото на 1875 г. Балканите заемат централно място в международните отношения. Причина за това е напрегнатата политическа обстановка в региона, известна като Източна криза. Тя е свързана с активизирането на националноосвободителните движения на балканските народи и финансовите проблеми на Османската империя. Въстанието в Херцеговина и Босна през юли-август 1875 г., подкрепено от Сърбия и Черна гора, изостря противоречията между европейските велики сили по Източния въпрос.

Кой инициира въстанието през 1875 г.? На 24.08.1875 г. в Букурещ се провежда “народното българско събрание”,  което поставя началото на нова политическа организация – Български революционен комитет–1875 г. (БРК).

На събранието освен дейци от Букурещ като Христо Ботев, Стефан Стамболов, Иван Драсов и Димитър Ценович присъстват и делегати на комитетите от Гюргево, Плоещ и Слатина. От Българско емигрантите имат подкрепата на Русенския и Шуменски комитет. Под председателството на Панайот Хитов се обсъжда подготвянето на въстание в българските земи, като се използва благоприятната обстановка на Балканите. Изработен е общ план за неговото провеждане, според който страната е разделена на революционни зони, във всяка от които e изпратен апостол да организира населението. Предвижда се емиграцията да сформира няколко големи чети, които организирано да навлязат в страната и да подпомогнат въоръжените отряди на комитетите и населението. “За добрия успех на въстанието” е създаден и неговият ръководен орган – “Български революционен комитет – 1875 г.”. Панайот Хитов е упълномощен за “пръв и главен деятел” и му се дава правото да обяви и ръководи въстанието чрез “всевъзможни начини, които той види за добри и успешни.” Заедно с въстанието в Българско се предвижда и подпалването на Цариград. „От лицата, които ще извършат тая работа, някои си ще бъдат изпроводени от тука, а други ще се определят в самия Цариград.”

Как протича подготовката на въстанието? В Стара Загора председателят на местния революционен комитет Кольо Ганчев съобщава на главните учители за пристигането на Стефан Стамболов в града и неговата мисия – повдигане на въстание. Атанас Илиев пише в спомените си, че тази новина предизвиква „тревожно състояние на духовете” сред учителското съсловие. Липсата на ентусиазъм у местната интелигенция към това така бързо планираното въстание е свързана с несгодното избраното време и липсата на оръжие.

Стара Загора през 70-те години на ХIХ век, графика на Н. Кожухаров

Младият и амбициозен Стамболов, след кратък престой в града, докладва обаче до центъра в Букурещ, че:“Всичка Тракия е във военно положение. Всеки си купува оръжие и припаси. По градовете, дето има да се продават револвери, пушки, куршуми – нищо не останало”. В подготовката се включват съратниците на Левски – Кольо Ганчев, братя Жекови и Христо Шиваров. В града пристигат Георги Икономов, Захари Стоянов, Никола Станчев и др., които се присъединяват към организацията на бунта. На 14 септември  1875 г. се провежда общо събрание на Старозагорския комитет. Изготвя се план, който предвижда въстаническите сили да бъдат организирани в няколко чети: Старозагорската, включваща въстаниците от града и четири чети за въстаналите от селищата от региона. Според плана, Стара Загора трябва да бъде превзета чрез синхронизирани действия от четирите посоки. Къщата на братя Жекови е превърната в щаб на въстаниците и там се извършват последните приготовления.. Андрей Момчев е изпратен в Търново, за да се съгласуват действията с тези на останалите революционни окръзи. В писмото, което той донася от там се казва, че въстанието трябва да избухне на 28 септември. Същото е цитирано от Захари Стоянов, но съществуването му е по-скоро плод на авторовото въображение.

Кога е обявено Старозагорското въстание? На 28 септември 1875 г., привечер,  Старозагорската чета се събира в къщата на Михаил и Георги Жекови в махалата Акарджа. Спомените на З. Стоянов описват образно настъпилото въодушевление: „Всички вече бяха на крак, облечени по хъшовски и въоръжени, а собствените ни дрехи бяха разхвърлени небрежно по земята, които всеки тъпчеше из краката си, като че в тях да се заключаваше робството. Нямаше вече “твое” и “мое”, всеки беше свободен да вземе онова, което му се харесваше без да му каже някой “нямаш право”…” За войвода е избран Георги Икономов, а за знаменосец Койчо Георгиев. Въстаниците тръгват към Чадър могила, развявайки знамето с цветове бял, зелен и червен и пеейки: “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”. Четата не получава нужното подкрепление, освен присъединилите се Кольо и Радука Райнови и Никола Станков. Последният съобщава, че останалите селски чети се връщат обратно, като не виждат пожар в града. На 29 септември 1875 г.четата потегля на север към Средна гора. Не намира подкрепа в селата по пътя. Ръководителите разбират, че продължаването към Търново е безсмислено. В местността “Татарска пътека” четата се разделя. На 30 септември 1875 г.Обруклийската чета попада при с.Елхово на турска засада, при която е убит воеводата Руси Кънев. Част от въстаниците успяват да се укрият, но други попадат в ръцете на турците. По това време братя Жекови са обсадени в една плевня около селото, където намират смъртта си. Георги Кюмюрев, укриващ се в тухларницата на Пиперови, е заловен.

Къде още правят опит за въстание българите през септември 1875 г.? Известно раздвижване има в Чирпанско и Новозагорско. Въстават още българите от Червена вода, Русенско, ръководени от Върбан Йорданов. Излиза и малка чета в Шуменско, оглавена от Атанас Стойков. Подпалването на Цариград не се осъществява. Опитът за въстание от 1875 г. има локален характер.

Какви са последиците от опита за въстание в Старозагорско през 1875 г.? В края на септември, началото на октомври в Стара Загора са арестувани над 600 души (участниците в Старозагорската чета са между 18 и 24 души според различните източници). Има изтезания, разследване. Започва освобождаването на част от затворниците. Други са изпратени в Одринската тъмница. От бунтовниците, участвали в Старозагорското въстание, османският апелативен съд налага смъртно наказание чрез обесване на Колю Ганчев, Господин Михайловски, Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов, всички от Стара Загора и Христо Кундурджията от Чирпан. Останалите са признати за невинни и се връщат в Стара Загора. Присъдите са изпълнени след избухването на Априлското въстание. На 31 май 1876 г., петък, на Акарджанския алан в Стара Загора са обесени двама от участниците в бунта – Колю Ганчев и Господин Михайловски „без да е присъствал никой българин при този печален акт”, пише хаджи Господин Славов в своите спомени. На следващия ден телата са предадени на роднините им за погребение и „едва тогава се поуспокоиха от тревогата българите в града ни; и ето тъй се свърши  старозагорското въстание”, заключава авторът.

ДА ЗАПОМНИМ НАЙ-ВАЖНОТО!

• Старозагорското въстание, обявено на 28 септември 1875 година, е първият опит за реализиране на идеята на Васил Левски за освобождение на българите чрез всеобщо въстание.
• То се инициира от Българския революционен комитет в Букурещ, който изпраща Стефан Стамболов като апостол в Старозагорско.
• Времето за подготовка е малко, оръжието е недостатъчно и поради това не всички българи подкрепят идеята за въстание.
• Малка чета, в която се включват Кольо Ганчев, братя Жекови, Захари Стоянов и още 20-тина души развява знамето на въстанието на историческия хълм Чадър могила, източно от Стара Загора на 28 септември 1875 г.
• Въстаниците не срещат подкрепа в града и околните села и се разделят на малки групи.
• Братя Жекови загиват в една плевня в с. Елхово, Старозагорско.
• Опит за въстание има в Червена вода, Русенско и в Шуменско.
• След опита са въстание в Стара Загора са арестувани около 600 души.
• Заради революционна дейност са осъдени на смърт Кольо Ганчев, председател на Старозагорския революционен комитет и Господин Михайловски. На лобното място е издигнат възпоменателен знак.

III. ЗНАМЕТО НА СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1875 Г. – ПЪРВООБРАЗ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ТРИКОЛЬОР

Как изглежда знамето на Старозагорското въстание? Знамето на Старозагорските въстаници (1875 г.) е еднокатно, съшито е от три хоризонтални ивици копринен плат – бяла, зелена и червена. В центъра, от лицевата страна, е монтирано парче от памучен плат с елипсовидна форма, върху което с молив е изобразен изправен лъв. Над елипсата са апликирани букви, които оформят надписа „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. От обратната страна е поставено допълнително копринено парче плат с пришит върху него кръст, а над него  – дъговидно парче хартия с печатен надпис. Лъвът, нарисуван от Христо Куртев, е изправен гордо върху бяла, зелена и червена хоризонтални ивици, пришивании тайно от баба Стоянка, майката на Михаил и Георги Жекови.

Каква е съдбата на знамето? През септември 1875 г. трибагреникът на старозагорските съзаклятници е понесен към Чадър могила от знаменосеца на четата Койчо Георгиев. Когато въстаниците тръгват от Чадър могила към Средна гора в нощта на 28 септември 1875 г., за да поемат пътя към Балкана при с. Елхово, са посрещнати от турска потеря. Стефан Стамболов, виждайки критичната ситуация, снема знамето от дръжката, взема го със себе си и го отнася в Търново. Оставя го на Михаил Сарафов. След освобождаването на старата българска столица, то е предадено на една от опълченските дружини, преименувана по-късно в Шеста Старозагорска и се покрива със слава в боевете при Шипка и Шейново. На обратната му страна е поставен допълнително в елипса осмоконечният кръст, обрамчен от надпис “Свобода или смърт”. Така „знамето, съшито от копринен трикольорен плат (бял, зелен и червен)” се превръща в мост между революционната борба на българите и Руско-турската освободителна война  (1877-1878 г.).

Кога постъпва знамето в Старозагорския музей? То е дарено на 8 ноември 1907 година на старозагорския окръжен управител Христо Милев от местния клон на българското опълченско дружество „с молба да го предаде на председателя на археологическото дружество за съхраняване в музея му, като скъпа народна светиня – за назидание на младото поколение”.

Къде се намира днес знамето на Старозагорското въстание? Знамето, национална реликва, е реставрирано за втори път през 2012 г. То е едно от най-ценните исторически свидетелства в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Стара Загора.

ДА ЗАПОМНИМ НАЙ-ВАЖНОТО!

• Знамето на Старозагорското въстание, ушито през 1875 г., е първообраз на българския национален трикольор.

• Върху него е поставено графично изображение на изправен лъв и надпис „Свобода или смърт”.

• То е развято на историческия хълм Чадър могила през септември 1875 г.

• По време на Руско-турската война(1877-1878 г.) под него се сражават българските опълченци.

• Предадено от членовете на Старозагорското опълченско дружество за съхранение в местния музей през 1907 г.

• Днес знамето на Старозагорските въстаници, въпреки избледнелите си цветове, е един от най-ценните експонати в Старозагорския музей.

ПЪТЯТ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Кои личности, кога и къде инициират изработването на Самарското знаме? През лятото на 1876 г. съветниците от Самарската градска дума (Самара – град в Русия) се ангажират да направят знаме, което да бъде връчено на българските въстаници, сражаващи се срещу турците. Счита се, че решението за знамето е взето на същия 17 юли, когато е създаден и благотворителният комитет в града. Идеята за знамето е предложена от съветника Пьотр Алабин (по-късно губернатор на Самара) и съпругата му Варвара, която ръководи Самарския женски комитет на руското Дружество за подкрепа на болните и ранените военни (руският Червен кръст). Активно участие в осъществяване на идеята за изготвяне на знаме за българските въстаници вземат също кметът на Самара (Русия) – Ефим Кожевников и губернаторът на Самарска губерния – Пьотр Билбасов. За цялостното изготвяне на знамето Пьотър Алабин изразходва 320 рубли и 50 копейки лични средства, като тази сума му е била възмездена от градския съвет на Самара. Трудно е да се определи събитието, с което конкретно е свързано изготвянето на Самарското знаме – Априлското въстание от 1876 г. или за българските доброволци, участващи в Сръбско-турската война от 1876 г. Няма точна информация и през кой месец на 1876 г. то е било готово.

Опишете Самарското знаме! Самарското знаме е изготвено в православната традицията с иконописни изображения от двете страни. Ушито е от тънък копринен плат и има почти квадратна форма. Размерите му са 185 х 190 см. Състои се от три хоризонтално разположени ивици с различен цвят. Отгоре ивицата е малиново-червена, в средата – бяла, долу – небесносиня. В средата на всяка страна на знамето е апликиран четириконечен кръст, изготвен от черна коприна. Рамената му са еднакви. Разположен е основно върху бялата ивица, а горната и долната част на вертикалното рамо навлизат в червената и синята ивица на знамето. В центъра на кръста е пришита шестоъгълна икона, а краищата му са украсени с декоративни арабески, извезани със сърма и пет вида пайети от позлатен метал. Знамето е ушито и кръстовете извезани от монахините на Иверския женски манастир в град Самара под ръководството на игуменката Антонина. Иконите са поставени от двете страни: с изображенията на славянските просветители, светите братя равноапостоли Кирил и Методий (от едната страна на знамето) и чудотворната Иверска икона на света Богородица с младенеца (от другата страна). Рисунките са изпълнени с маслени бои върху платно от художника Николай Симаков. За удобство при транспортиране на знамето дръжката му първоначално е направена от две части, съединени с панта и ключалка. Изработена е от ясен. Пиката на знамето (копиевидният връх) е сребърна с позлата, Изпълнена е във византийски стил с богата декорация във фабриката на Павел Овчинников в Москва по ескиз на известния руски инженер и архитект граф Николай де Рошфор.

 Защо е изработена нова сребърна скоба за дръжката на Самарското знаме и по какъв повод то е удостоено с орден”За храброст”? По време на боя при Стара Загора, станал на 31 юли 1877 г., загива подполковник Павел Калитин – командир на 3-та дружина, която е определена за знаменна на Българското опълчение. Самото знаме е доста повредено. Върхът му е улучен от куршум и изкривен, а дръжката – счупена. Узнавайки за това, през август 1879 г. съветниците на Думата на Самара решават да бъде изработена сребърна скоба с възпоменателен надпис, с която да се укрепи пречупената дръжка. Отлята е в Москва и в чест на третата годишнина на битката при Стара Загора през май 1880 г. е изпратена в България. Текстът върху скобата гласи: „Това свещено знаме, подарено от град Самара на българския народ в началото на войната за неговото освобождение, предвожда 3-та дружина на Българското опълчение в славния бой с превъзхождащите по сила турци при Стара Загора, при който е счупена дръжката на знамето, на мястото, където е сегашната скоба – с това знаме в ръка падна геройски командирът на 3-та дружина руският подполковник Калитин.” На 31 юли 1880 г. се чества годишнината от бойното кръщение при Стара Загора на бившата 3-та дружина на Българското опълчение, преименувана след Освобождението на Радомирска пеша дружина. Присъстващият на празника княз на България Александър I, собственоръчно приковава към дръжката на знамето скобата, изпратена от Самара. Князът поставя на знамето и преправения връх с военния орден „За храброст”, I ст. и това е единственото българско бойно знаме, удостоено с този орден.. Със заповед на военния министър на Княжество България името на бившия командир на 3-та опълченска дружина подполковник Павел Калитин е записано за вечни времена в списъка на 1-ва рота на Радомирската пеша дружина.

Кога и къде се извършва освещаването и връчването на Самарското знаме на Българското опълчение? Съгласно разпореждане от 17 май 1877 г. на 18 май 1877 г. Самарското знаме трябва да се връчи на 3-а опълченска дружина и да се отслужи молебен. За тази цел всички дружини в пълен състав с оръжие и сумки, със скатани платнища трябва да се съберат пред лагера на 4-та дружина край Плоещ. Разпореждането изисква офицерите да бъдат в походна форма и с ордените си. На командирът на 3-та дружина се възлагала задачата да избере най-достойния от унтерофицерите, който да изпълнява високите задължения на знаменосец. Същия ден главнокомандващият Николай Николаевич изпраща телеграма до император Александър Втори, с която го уведомява, че е получил от самарската делегация (Кожевников и. Алабин) знаме за българските дружини и че на следващия ден то ще им бъде предадено. Времето на 18 май е „начумерено“. Но както пишат очевидците, дори и природните стихии са изтълкувани от опълченците като поличба за успех. На тържеството в лагера на българските опълченци, намиращ се на около 2-3 км от Плоещ, присъстват много българи от различни селища. На разсъмване на мястото започват да пристигат жителите на града със своите гости. От тълпата зрители извеждат стар българин в красив боен национален костюм: с извезана куртка и широк пояс, от който внушително стърчат ръкохватките на пищови и ятаган със златна украса. Това е известният български войвода дядо Цеко Петков, който приковава първия гвоздей на знамето. Гвоздеи забиват по един опълченец от всяка от шестте дружини, а последният пирон бил поставен от определения за знаменосец Антон Марчин. След това е извършен тържествен молебен и освещаване на знамето. На следващия ден опълченците полагат клетва под него.

Какво знаете за Самарското знаме и боя при Стара Загора на 31 юли 1877 г.? На 23 юли 1877 г. в Стара Загора пристига Предният отряд на руската армия, в който влизат 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружина от Българското опълчение. Посрещането им става много тържествено. В църквата „Свети Димитър” е отслужен молебен от цялото духовенство на града, след което Петко Р. Славейков произнася на тържествена реч по повод освобождението. На 31 юли 1877 г.при Стара Загора Самарското знаме получава бойното си кръщение в жестокия бой, воден от четири опълченски дружини и три конни руски полка със слаба артилерийска подкрепа срещу неколкократно превъзхождащите ги сили от армията на Сюлейман паша. В сражението при Стара Загора в защита на Самарското знаме са ранени трима знаменосци – унтерофицерите Марчин, Булаич и Цимбалюк, а двама убити – ефрейтор Минков и подполковник Калитин. По време на боя е счупена дръжката на знамето, а върхът му е бил засегнат от куршум и се е прегънал. Сражението е загубено, но знамето е спасено.

 Кои паметник в Стара Загора е свързан със Самарското знаме? Събитията от героичното и трагично сражение в Стара Загора на 19 юли 1877 г. са претворени след едно столетие във величествен мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.”, наричан с обич от старозагорци „Самарското знаме”. В парк „Българско опълчение” на вечна стража под разветия флаг стоят шестима български опълченци и руски офицер, символ на непреодолимата преграда на 6-те български дружини, които под командването на руските офицери за пръв път влизат в бой при Стара Загора. Към монумента отвеждат 100 стъпала, провокиращи към размисъл, а в неговите основи се намира костница, в която тленните останки на жертвите намират покой. Вечният огън в памет на загиналите гори в конструкция с формата на щикове. Пресътворено в мемориален комплекс, Самарското знаме се превръща в символ на неразривната връзка на побратимените градове Стара Загора и Самара, в мост от миналото към бъдещето, по който винаги ще преминава днешният път към свободата. Паметникът е посветен на Старозагорския бой (19 юли 1877 г.), в който съдбата на първото българско бойно знаме, поело своя път от град Самара, се преплита с историята на град Стара Загора.

 ДА ЗАПОМНИМ НАЙ- ВАЖНОТО!

• Самарското знаме се нарича така по името руския град Самара, в който е изработено по идея на Пьотр Алабин и съпругата му Варвара през 1876 г.
• То е ушито от монахините от Иверския манастир.
• Състои се от три хоризонтално разположени ивици: отгоре ивицата е малиново-червена, в средата – бяла, долу – небесносиня.
• От двете страни на знамето в кръстове са пришити икони с изображенията на славянските просветители, светите братя равноапостоли Кирил и Методий (от едната страна на знамето) и чудотворната Иверска икона на света Богородица с младенеца.
• Връчено е Трета дружина от Българското опълчение на специална церемония в Плоещ на 18 май 1877 г. Първият знаменосец е Антон Марчин.
• Самарското знаме получава бойното си кръщение в битката за Стара Загора на 31 юли 1877 г. За го спаси от настъпващата армия на Сюлейман паша, загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.
• Това е единственото българско бойно знаме отличено с орден „За храброст”, който е вграден в пиката му.
• В Стара Загора е издигнат мемориален паметник, който изобразява развятото Самарско знаме под което на стража стоят фигурите на шестима опълченци и руски офицер.

Любомир Любенов