Великден е! Православният свят празнува победата на духа над смъртта и тленността

Великден е! Христос Воскресе!

Великден е! Православният свят празнува победата на духа над смъртта и тленността.

Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Наричан е Празник на празниците. Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
В християнската религия на  този ден се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Това е денят, който дава смисъл на вярата. Вярващите християни се възрадват на чудото на Възкресението и победата на светлината, любовта и добродетелта.

Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот,  победата на пролетта над зимата, на доброто над злото.
Седмицата след Великия ден се нарича Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление и надежда за вечен живот за всички човеци. Според христианството идеята на Спасителя не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радва във вечността!

В църковния календар Великден продължава три дни – неделя, понеделник и вторник. Всеки от дните до следващата неделя е записан като Светъл. През всеки от тях се славят Божията майка и светите апостоли: На Светли понеделник – светите апостоли,  през Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.

Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Светли Петък (умни петък) – продължава да се слави Възкресението на Спасителя, и се възпява и Божията майка, като „живоприемен и живоносен Източник”.

Седмицата завършва с Томина неделя, по името на св. ап.  Тома, който единствен  от дванайсетте апостоли на Иисус не повярвал на Христовото възкресение.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.  Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Воскресе“.
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Имен ден празнуват днес  Велик, Велика, Велин и Велина, Велко, Величко, Възкресия.

Християните се поздравяват с „Христос воскресе“ 40 дни  до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

Росица Ранчева