Гьоте – Вървящата камбана
В навечерието на светлото Възкресение (вероятна съвсем неслучайно!) търсих по едно запитване от читател издание на Гьоте. Намерих това, което ми трябваше („Западно-източен Диван“, Гьоте издава лирическия сборник през 1819 г. в 12 тома) в том първи на българското издание на „Избрани творби в осем тома”, издателство „Народна култура”, 1980 г. Зачетох се. Признавам си, не ми е толкова познато творчеството му. Е, разбира се, „Фауст”. Направи ми впечатление едно стихотворение. Споделям го с вас. И колко общочовешки и мъдро звучи…
Вървящата камбана
Живееше в света един хлапак,
все нямаше за черква време:
неделя дойде ли, ще гледа как
по-скоро в къра да поеме.
Гълчеше майка му: „Чуй, в утринта
камбаната те призовава
и щом не тръгваш ти, ще дойде тя
и ще те отвлече тогава.”
Момчето си помисли: „Горе там
стои си старата камбана.”
И от училищния двор едвам
излязло, пак полето хвана.
Камбаната не бие. Тишина.
Лъжа е майчината дума.
Но що е туй? Камбаната сама
след него идеше по друма.
Тя се клатушка бързо и без звън.
Сърцето детско тупа-тупа.
Момчето тича, тя като насън
след него – ха да го захлупи.
Но път избрало правилен завчас,
стремително се то пониса
през трапища, межда, поле и храст
към черквата, към параклиса.
И всеки празник спомняше си то
премеждието свое странно
и с първия камбанен звън само
на черква тръгваше отрано.
Превод: Атанас Далчев и Ч. Шишманов
Светли празници!
Снежана Маринова
