Започна Страстната седмица

Днес започна Страстната седмица. Така Православната църква нарича последната седмица от живота на Спасителя  Господ Иисус Христос – Неговите страдания, кръстна смърт и погребение. На старобългарски език “страст” означава страдание. Всеки ден от нея в богослужебните книги се отбелязва като “велик и свят”. В седмицата до Великден постът е особено строг. През това време се прекъсва всякакъв светски живот.

Всеки ден от седмицата се нарича велик – Велик понеделник, Велик вторник , Велика Сряда, Велики четвъртък и Велики петък. Седмицата е последна от Великденския пост. На всеки един ден от нея се извършват специални служби в църквата. Седмицата завършва с Великден.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син ги изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В проповедта си Христос проклел безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторникът е посветен на притчата за 10-те мъдри девици, които за разлика от своите неразумни сестри били готови за идването на Господ и го чакали със запалени светилници. Докато неподготвените отидат да купят масло за светилниците си, Бог дошъл, а те останали отвън, пред затворените врати на Царството. Светлината е символ на добрите дела, с които трябва да бъдем готови. В този ден Христос изказва пророчества за съдбата на град Йерусалим.

На Велика сряда службата връща към притчата за разкаялата се блудница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Същият ден си припомняме решението на Синедриона да осъди Иисус. Тогава Юда Искариотски отишъл при юдейските първенци и ги уговорил, че ще предаде Учителя си срещу 30 сребърника.

На Велики четвъртък се провежда Тайната вечерня. Христос е измил краката на апостолите, като е изрекъл:“Не дойдох да служа, а да послужа!“ Спасителят установил светото тайнство евхаристия – причастяване, като сам причастил своите апостоли. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос съобщил на учениците си, че ще бъде предаден. След вечерята Той отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.

Велики петък  или Разпети петък е денят на великите страдания на Иисус.  Той  приел смирено съдбата си да бъде унижаван и обруган, бичуван, накичен с трънен венец на главата, принуден сам да носи тежкия си кръст към Голгота, където ще бъде разпнат. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, той издъхнал.

В средата на църквата се поставя възвишение, най-често маса, символизираща “гроба”, украсен с цветя, а на престола се намира плащаницата – голямо парче плат, на което е нарисуван или бродиран образът на положения в гроба Спасител. Посетителите на храма оставят цветя върху символичното тяло на Спасителя,  минават под масата, излизат и целуват разпятието. Така те сякаш преповтарят събитията.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени и благовония и Го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала в близост до Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказанието, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Иисус, измолили от Пилат военна стража, която поставили до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като най-благословения седми ден , защото Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, а в същото време спасява света и отваря гробове. Положен в гроба духът на Иисус слиза в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята наречена Великден.

Възкресение Христовo

В последния ден от Страстната седмица наречен Великден е светлото Христово възкресение. Тогава приключват страданията Иисусови. Според църквата Христос възкръсва на третия ден след като е разпнат на кръст и погребан. Първи виждат празната гробница на Иисус жените мироносци. Според евангелските разкази, ангел им благовестява, че Иисус е възкръснал.  Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащеницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. Той изнася от олтара запалени свещи, от незалязващата Христова светлина и призовава миряните да вземат от нея и я отнесат в домовете си. В полунощ хората излизат от храма, обикалят го и се връщат към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: “Христос воскресе!”. И всеки път народът му отговаря: “Воистина воскресе!”

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали в семейството. На това яйце се приписва магическа сила. То се оставя до иконостаса, като подменя миналогодишното, което е донесло здраве и сполука на къщата и нейните обитатели.

На Велики петък се ходи на църква, носят се цветя и се минава под масата три пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Dolap.bg