„Турандот“ покори Еверест на оперното изкуство

Премиерата на последната, недовършена опера „Турандот“ на великия Джакомо Пучини на 29 март 2018 г. изстреля Старозагорската опера на Еверест-а на оперното изкуство. Това не са суперлативи, а честна оценка за събитие, за което тепърва ще се говори и пише у нас и по света. Постановката отгърна нова страница за създаване на продукт от две синкретични изкуства – оперното и кукленото, който не само отговаря, но и изпреварва в много отношения постигнатото на големите световни оперни сцени. Публиката, препълнила салона, стана свидетел на  завладяващо изкуство на 21 век, от каквото точно сега обществото има потребност: висока естетика, използвани максимално технически и изразни средства, изключителни солистични гласове, пълно детайлно сработване на огромния творчески и изпълнителски екип, нов прочит на древната азиатска легенда, облечена с изящна музика отпреди 90 години. Всичко това, без грам компромис, го имаше на старозагорската „Турандот“. Директорът на Кукления театър  Дарин Петков и  Директорът на Операта Огнян Драганов  са не само съмишленици и партньори, но и всеотдайни харизматични ръководители, артисти и вдъхновители. Към старозагорския тандем казаха своето „да“ известният румънски сценограф и костюмограф Каталин Йонеску-Арборе и водещите  сценографи в българското куклено изкуство Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Македонецът Васко Лисичов  пристигна с концепцията си за художественото осветление. Пластиката беше поверена на младата тайванска балерина  Хзе Фу-Чен. Музикалното ръководство поеха неуморимият хормайстор Младен Станев и перфектният диригент Владимир Бошнаков. В каузата „Турандот“ се включиха като на живот и смърт целите състави на операта и театъра – от портиера до директорите, децата от ДЮСОБ „Маргаритки“ при операта и юнаци от Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. Последният месец денонощията се сливаха в едно, за да се успее в сложната творческа амалгама.

Допълнителен катализатор на процеса, нова енергия и предизвикателство  беше обявяването на звездния многонационален  солистичен състав: сръбкинята Драгана Радакович в ролята на Принцеса Турандот, младият италиански тенор Дарио ди Виетри като  Калаф, който е имал вече своя голям успех на Арена ди Верона, прекрасната Цветелина Василева като Лиу и Юлиан Константинов като Тимур.

Щастливците, които успяха да си купят билети за премиерата, бяха стъписани от грандиозността на постановката, решена блестящо във всяко отношение.

От двете страни на сцената Каталин Йонеско  беше поставил статично и през трите действия хора, който и в този спектакъл доказа, че е най-добрият в България. Решението му имитира Теракотената китайска армия. Облечени в черни костюми и с черни шлемове, когато трябваше да се подчинят на заповедите на „непорочната“ Турандот, те налагаха маски.

Изграждането на Теракотената армия  от 8 103 бойци се свързва с първия китайски император Цин Шъхуан. Тя е била замислена като неговата собствена гробница, за която не е жалил нито финансови ресурси, нито потта на народа си. Цин е бил могъщ  владетел, но също така е известен с това, че е бил много жесток човек. В желанието си да построи един съвършен бездушен свят от теракот, в който да обитава след смъртта си, Цин започва това велико строителство почти веднага след като получава трона – 240 г. пр.н.е. Построяването на гробницата се превръща в една от основните цели на цялата династия. Гробницата се намира в подножието на планината Лишан и е уникална археологическа находка, открита през 1974 г. Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е една от най-известните забележителности в Китай.

Логиката за двойствения начин на живот, за да избегнат наказанията и смъртта, продължава както при народа, така и при тримата министри – Пинг, Панг и Понг, при Мандарина, Палача, принц Калаф и пр.

19 са огромните кукли, управлявани от артистите от Кукления театър. Зад тримата министри Пинг, Панг и Понг стоят общо 10 души – тримата солисти, други трима кукловоди, които управляват главите на министрите и още 4, които носят корпуса и  координират движението. 5 метра е висока куклата на  Мандарина. Още толкова е и на Калаф. Рекордът е при Великия император. Главата му, заедно с короната е 6 м. Само дланите му са от по 3 м. Очите му са колкото човешки глави и пр. И той с цялата си сила, мощ и безпощадност се е надвесил върху народа,  който е принуден да го възпява.  Далеч от двореца, тримата министри мечтаят за родните си места, за горите, реките и поляните. Тогава са истински, без кукли и маски. Александър Крунев, Георги Динев и Ивайло Йовчев бяха последователни в извайване на образите на героите си и без никакъв проблем в гласовото им интерпретиране.

Използвайки максимално възможностите на въртящата се сцена, постановчиците пренасят зрителя в двореца, на пиедестала на Принцесата, сред природата… В средата на сцената неизменно са поставени Ин и Ян – символите на доброто и злото, на възхода и падението, на положителната и отрицателната енергии.

„Малко певици по света могат да изпеят така добре Турандот, както направи Драгана Радакович“, коментираха след спектакъла специалисти. Младата, красива и гласовита певица се справи много добре с изключително трудната роля. Турандот прави света около себе си  куклен, защото иска да се съхрани, да запази своя измислен зловещ свят на отмъщението, жестокостта и смъртта. Пред очите на публиката, докосната от любовта, тя много ясно представи преобразяването си във влюбена жена. Но в същото време гордостта й, не й позволи да остане победена в прегръдките на любимия Калаф. Пред него тя предпочита смъртта и се самоубива. Това е новосъздаден финал от Огнян Драганов. Аргументите му са, че Пучини пише „Турандот“ до смъртта на Лиу, т.е. финалът е отворен. Тъй като всичките героини от оперите му „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“ и пр. умират, режисьорът е сигурен, че композиторът би избрал и за Турандот такъв край.

С красив, мек, обемен теноров глас двуметровият италианец Дарио ди Ветри се превъплъти в Калаф. Разкъсван между синовен дълг, благодарност към робинята Лиу, която съпровожда слепия му баща Тимур, за да го открият и връхлетялата го неустоима любов към жестоката Турандот, с риск за живота си, той се подчинява на страстта. Отдавна такъв тенор не е извисявал глас  в операта. След любимата ария „Nеssun dorma” публиката възхитено дълго го аплодира.

Прекрасна беше Лиу на Цветелина Василева – високо певческо и актьорско майсторство, запомнящ се образ на влюбената робиня, която се самоубива, за да възтържествува любовта на любимия й принц, който някога в двореца, й е подарил усмивка. Плътен, цялостен и затрогващ беше Тимур на Юлиан Константинов, който показа отлична певческа форма.  Красив бял и чист миг на отдих от емоционалното напрежение беше изпълнението на детския хор на „Маргаритките“.

Под диригентската палка на Владимир Бошнаков оркестърът беше пълноценен партньор във великата магия на оперно-кукленото изкуство.

Публиката усети енергията на сцената, която я завладя и покори. И не само това. „Турандот“ ни помага да погледнем в себе си и да подредим чувствата си, да преоткрием силата на любовта, да осъзнаем и се освободим от гордостта и безсмислената човешка амбиция да се считаме за богоизбрани.

15 минути след последната нота на спектакъла  публиката скандира и аплодира феноменалния успех на артистите. Стара Загора трябва да се гордее, че има два творчески института, които представят продукцията си на високо европейско ниво.

На 12 април 2018 г. заглавието, под диригентството на Найден Тодоров ще бъде представено отново. В ролята на Турандот ще видим Таня Иванова, Калаф ще бъде Камен Чанев, Лиу – Русалина Мочукова,  Тимур – Пламен Кумпиков.

Операта с кукли „Турандот“ ще бъде представена това лято  на ХІV издание на Международния музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец. Амбицията е проектът да има дълъг живот и да бъде реализиран на различни престижни сцени у нас и в чужбина.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров