Да посрещнем Цветница с радост и добра надежда

Без шега, на 1 април 2018 г. е  Цветница – голям християнски и всенароден празник. Той се почита както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Възкресение Христово, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден или Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на  Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а  ликуващи от радост, вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус  тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селището ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го била изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Виждайки в Иисус Христос Спасителя, народът възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило от височината на Елеонското възвишение до Храма.  Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден у нас в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Върбинките

се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. С тях окичват вратите си, сплитат ги на  венче, което поставят до иконата или иконостаса, където остава до другата Цветница. За дечицата се прави венче и се слага на главичките им за здраве. Ако някой има болен кръст или главоболие, също се сплита венец и се поставя на болното място.  Вярва се, че тази върба има силата да пази къщата и хората от зли очи и болести. С осветеното клонче или върбово венче жените баят срещу уруки и болести. Често, когато през лятото загърми и завали град, те изнасят върбовите клонки на двора и изричат магически думи гледат през тях облага, за да се разнесе надалече.

Традицията на Цветница повелява да се отиде на празничната служба в църква с цветя и върбови клонки. Младите невести с малки деца – да се пречистят.  След църква всеки  взема осветеното клонче и няколко цветчета и ги отнася в дома си за здраве.

Миналогодишните върбинки не се изхвърлят на боклука, защото е грехота. Те или се пускат в течаща вода – река, море, канал, или с тях се закичват дръвчетата, или се запалват и изгарят.

Народът тачи този ден на радостта, надеждата и красотата. Цветница е ден на цветята, младостта и зараждането на живота в природата. Затова бъдете цветни и в дрехите и в мислите. Усмихнете се! Пуснете светлината в домовете си и в най-тъмните кътчета на съзнанието си. Завършете старото и започнете новото. Излишно е да се припомня, че не се върши никаква домакинска и трудова дейност, а се празнува със семействата и приятелите. Именници – бол.  Според родната статистика на Цветница празнува 1/5 от българите. Жените,  наречени на цветя, макар и с някои изменения в името са около 10 % от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име е Маргарита, следвано от Цветана, дублирано с Цветелина.  Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челните места и са властвали над десетки мъже.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

• Аблен(а) („аблена“ означава планински божур; Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга)
• Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
• Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка)
• Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а
• Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка
• Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
• Жасмин(а)
• Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
• Ива (име на върба), Иглика
• Кала, Калин, Калина, Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка
• Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна
• Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
• Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
• Орхидея
• Петуния
• Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа
• Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефани(я) (от гръцки – „венец”)
• Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
• Фидан(ка)
• Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко
• Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Росица Ранчева