Първи отзив за премиерата на „Турандот“

Не ходя често на опера, въпреки, че имам невероятната възможност да го правя. Не си спомням някога да съм излязъл от там без да съм безкрайно вдъхновен и впечатлен. Може би точно защото не го правя много често. След снощната премиера на ,,Турандот”, поставена на сцената на Старозагорската опера съвместно с артисти от Кукления театър на Стара Загора  обаче онемях. И видях, че не бях само аз. Бяха безкрайно впечатлени безкрайно много хора. Изправените на крака зрители и нестихващите овации говореха красноречиво. Не съм истински познавач на оперното изкуство. Но може би точно в това е силата на истинското изкуство. Да те грабне и да те направи част от себе си, въпреки, че не го познаваш  в детайли. Да те накара да онемееш и да полетиш на крилете му.

Истинското изкуство  просто те отнася, поема те със себе си и те прави част от своя свят. Свят на красотата, светлината, любовта. Предполагам както всички други в залата, и аз бях безапелационно отнесен от картината, от музиката, от обаянието и фантазията на артистите и музикантите на сцената.

След като зрителите напуснаха салона стоях и гледах празните зала и сцена, които сякаш още пееха. Още излъчваха някаква топлина и очарование.

Сцената на Държавна опера – Стара Загора, с хората, работещи на нея,  е безценен диамант в короната на този град.  Повод за  истинска гордост и заслужена радост!

Аплодисменти за всички, дали всичко от себе си за прекрасния спектакъл!

Христо Рашев