На 31 март е Лазаровден

Тази година последният ден на месец март Православната християнска църква посвещава на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според Библията, на този ден Иисус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият Син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Иисус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.

Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Йоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които църквата ползва до ден днешен.
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Цветница и предпоследната събота преди Великден.
В народните вярвания Лазаровото възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден Цветница. Народът нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая, свързани с прехода към моминството, любовта и задомяването – лазаруване, кумичене и буенек. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете. Те пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Най-често песните са придружени и от танц наречен буенек.  Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.

Именици са Лазар, Лазарин, Лазарина. Да са живи, здрави, честити и обилно да почерпят гостите си!

Dolap.bg