Още за операта „Турандот“, куклите и музиката на Пучини
На 29 март 2018 г. (четвъртък) в Стара Загора ще бъдем свидетели на реализирането на интересна, неочаквана и красива идея – оперен спектакъл „Турандот“ от Джакомо Пучини, но… в колаборация на Държавната опера и Държавния куклен театър. Проект уникален, труден, предизвикателен! За него dolap.bg вече писа https://dolap.bg/2018/03/24/ https://dolap.bg/2018/03/22/ Режисьори са Огнян Драганов и Дарин Петков – директорите! В работа са „впрегнати“ целите екипи на двата културни института – от портиера до директора (както казахме по-горе)! В ролите ще гостуват известни оперни гласове. Очаква се постановката да се превърне в събитието на годината и за града и за оперния свят. Сега да припомним нещо от историята на операта, композитора и постановката. Операта „Турандот“ е лирична драма в три действия – пет картини. Недовършената, последна опера от творчеството на Пучини. Говори се, че в Брюксел, преди фаталната операция на гърлото, моли да му дадат хартия и молив и пише: „Господа, дайте ми само 12 дни, за да довърша „Турандот“. Но… на 29 ноември 1924 г. умира на 64 години. Довършва я (завършващия дует и финала) през 1926 г. братовчед му (композитор и пианист) Франко Алфано (1875 – 1954). Така пожелава преди смъртта си самият Джакомо. Действието в операта се развива в Пекин, в Забранения град – пет века дворец на императора и неговото семейство, с 9999 стаи, отделен от външния свят с правоъгълна червена стена, висока 11 м, широка 8,62 м., 3400 м дълга. Заобиколен с 6 м дълбок ров с вода. Но… сюжетът за принцеса Турандот разказва Карло Гоци (1722 – 1806) през 1762 г. А после и Фридрих Шилер (1759 – 1805). По мнение на специалисти Турандот на Гоци по характер е много по-дълбока и сложна. Тя не е по природа жестока, а чрез своето поведение и действия – забележете колко съвременно звучи – протестира срещу неравностойното положение на жените и мъжете в тогавашния свят. Всъщност корените на историята са още по-назад – предполага се, че е персийска приказка, открита през 1675 г. в град Исфахан, Иран от френския ориенталист и преводач Франсоа Пети де ла Кроа. А още по-назад – в повестта на поета от ХII век Низами (1141 – 1209). Турандот е персийско име и означава „дъщеря на Туран“. Туран е област в Централна Азия, част от империята на персите. Пучини гледа постановка на пиесата на Гоци през 1919 г. в Берлин, в театъра на Макс Райнхард (1873 – 1943). Работи над операта четири години. Изучава китайската музика и китайските народни инструменти. Проучва ръкописи в Британския музей.
Премиерата на операта е на 25 април 1926 г. в театър „Ла Сала“ – Милано, дирижирана от дългогодишния приятел на маестрото – Артуро Тосканини. Операта е изпълнена дотам, докъдето е композирал Пучини. Вече на второто представление на другия ден – 26 април 1926 г., е изпълнен вариантът с края, написан от Франко Алфано. Още същата година е поставена на много места по света – Рим, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Дрезден, Виена, Берлин, Брюксел, Ню Йорк. А през 1927 г. – в Кайро, Берн, Лондон, Прага, Будапеща и Стокхолм. В България за първи път е реализирана през 1930 г. в Софийска народна опера, диригент Херман Щанге, режисьор Христо (или още Хитьо) Попов (1891 – 1968) – първият български оперен режисьор. Първото изпълнение на операта „Турандот” на сцената на Старозагорската опера е на 7 март 1990 г., режисьор Пламен Карталов, диригент Димитър Димитров.
Но известната ни версия на операта със завършващия край от Алфано не е единствената. Свои варианти представят композиторите: авангардистът Лучано Берио с премиера през 2002 г. на фестивала в Залцбург под диригентството на Валерий Гергиев и младият китаец Хао Вейя с добавяне на три нови персонажи и премиера в Националния театър в Пекин през март 2008 г.
Снежана Маринова
