Легендата за прекрасната, но жестока принцеса Турандот, разказват в грандиозна постановка Държавна опера и Държавен куклен театър – Стара Загора

На 29 март 2018 г. ще се състои очаквано за меломаните на Стара Загора и България уникално културно събитие – премиера на операта на Джакомо Пучини „Турандот“ в изпълнение на обединените усилия на Операта и Кукления театър. Според директорите на институтите, които са и режисьори на постановката Огнян Драганов и Дарин Петков,  за първи път в България се обединяват двете изкуства, за да се създаде „продукт“, достоен за високото ниво на двата театъра. Освен това, в подготовката на огромната материална база освен целите състави на институциите, участват и професионалисти от Русе и София, художници и приложници от Стара Загора, привлечени са бойците в Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, Музикалната школа при операта „Маргаритки“ и др.

Грандиозната задача е възложена на изключителен международен творчески екип, състоящ се от доказани творци в двете изкуства – операта и кукления театър. Сценографията и костюмите са на Каталин Йонеску – Арборе от Румъния, Васил Рокоманов и Силва Бъчварова; художественото осветление е на Васко Лисичов от Македония; пластиката е на тайванката Хзе Фу Чен ; хормайстор е Младен Станев; диригент е Владимир Бошнаков. На проведения брифинг маестрото заяви, че музикалната реализация ще се придържа към класическия вариант. Премиерата „трябва да бъде наситена със заложения в партитурата музикален драматизъм“.

Премиерният спектакъл е с участието на звезден многонационален солистичен състав:Драгана Радакович от Сърбия ще се превъплъти в ролята на  Принцеса Турандот; италианският тенор Дарио ди Виетри ще бъде Калаф; Цветелина Василева е Лиу; Юлиан Константинов – Тимур. На 12 април 2018 г. в ролята на Турандот ще гостува Таня Иванова, Калаф ще бъде Камен Чанев, Лиу – Русалина Мочукова, на диригентския пулт ще застане Найден Тодоров. Участват още солисти, хор, оркестър, балет на операта, куклените артисти от Държавен куклен театър Стара Загора, които освен кукловоди, ще имат и пластични задачи.

Творческият екип залага на класическото представяне на приказната история в операта „Турандот“. В основата на режисьорската концепция е превръщането на китайската принцеса Турандот от дете в жена. Тази трансформация става пред очите на зрителя: Турандот, която подхожда към света около себе си като с игра на кукли, изведнъж се сблъсква с реалността и няма сили повече да се противопоставя. Тя е завладяна от любовта.

Цялата жестока и красива история ще бъде представена с много пластика, танци, театрални изразни средства и ефектна сценична визия. Художникът Каталин Арборе разгръща безграничния си талант в картини, илюстриращи автентичния китайски колорит. Маски, кимона, традиционни китайски костюми, перуки и украшения допълват пищната зрелищност на спектакъла. Впечатляващо куклено присъствие се предвижда и в сценографията, в която основни персонажи ще бъдат изобразени с раздвижени механизирани фигури и ярки художествени платна, с кукли, които оживяват.

„Куклената част“ – глави, конструкции, маски, костюми на куклите са проектирани от именитите български майстори художници Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, а изпълнени от ателиетата на операта и Кукления театър и техни колеги в страната.

„Турандот е мащабна холивудска продукция, каквато в Стара Загора никога никъде не е правена“, категоричен беше дългогодишният художник на Кукления театър Николай Демеров. Той, заедно с Радислав Тодоров – Палаза и  Живко Кънев, не само изработват голяма част от куклите и останалия реквизит, но и събират отделните части – глави, ръце, костюми и пр. направени в ателиета на куклените театри в София и Русе, майсторят конструкциите и механизмите към тях. Тъй като размерите на някои от куклите са огромни и не се побират в ателието, те ги работят в репетиционни, хангари, подсценични и неподозирани пространства на операта и театъра. Най-голямата кукла е главата на Императора. Теглото й е 300 кг; висока е 6 м. – (3 м. е самата глава и 3 м. – короната) и е широка 3 м. Ще бъде закачена на 10 м. височина на чига. Дело е на младия скулптор Радислав и негов колега, а механизацията в нея – да се отварят очите и устата е на Живко Кънев. Сега  Радо довършва главата на Мандарина. Изработена е от фибран, отгоре с кашировка. Ще може да отваря само уста.  Той е майстор и на матрицата за маските, които са изпълнени в столицата. Живко пък се оказа специалист по механизациите. Във всяка маска вътре вкарва конструкция за укрепването й. Тъй като   през тези маски ще се пее, към тях са направени предпазни каски, за главите на артистите.  Това също се прави за първи път. Цялата сложна конструкция на механизацията на главата на Императора също е на Живко. На тримата пък е маската на министрите Пинг, Панг и Понг – обединени в една конструкция. Тя ще се управлява от 8 артисти, а отделно пред нея солистите на операта ще изпълняват партиите си.

Изцяло дело на Николай Демеров е куклата Калаф. Тя е тип явайка, висока 3 м. През ръцете на художника минават ръцете на 18 кукли, а всички заедно създават конструкциите и детайлите. На бойна нога са и шивачките Веска Неделчева, Стефанка Димитрова и Михаела Динева, които едва смогват да измайсторят тоалетите на толкова много гигантски персонажи. В процеса на работа се решават десетки инженерни проблеми, търсят се и бързо се намират най-оптималните варианти. Реално се работи денонощно, без почивни дни, защото работата наистина е много.

Художниците на операта Тодор Демеров и Теодора Джамбазова изработват от почти 5 кубика стиропор огромна глава, цялата покрита с малки стъкълца.

В шивашко ателие на операта са конструирани от Мария Христова и изработени 138 костюми, от които за солистите – 22, за хора – 86 , за детския хор – 10, за миманс и участници от  „Бага-Тур“ – 20 костюма. Изразходван е 1300 м основен плат (дантела, коприна, жакард). Изработени са още кринолини, фусти, хастари и т.н. Това съобщи Антоанета Марулева, ръководител постановъчна част. За първи път е използван и 50 м печатан текстил с източни мотиви, тъй като не е намерен такъв плат.

Уникални шапки и диадеми прави в своето ателие  перукиерката и коафьорката на операта  Дора Георгиева. Тя изработва шапките на 3-мата министри, три от короните на Турандот с особено сложна конструкция, още бради и мустаци. Шапките на хористите се  правят в ателиетата на Кукления театър, а чалмите на участниците – в шивашкото ателие на Минка Анастасова.

Масторът на реквизита Мариана Бочева е направила куклата на Турандот, 10 кукли за детския  състав и… една отрязана глава.

От почти 3 тона желязо  и други материали в художественото,  железарското и дърводелско ателиета на операта са изпълнени светещи кулиси със светещи маски, основната кутия за сцената с врати, огромна луна, площадка, допълнителен под със символите Ин и Ян – информира Радостина Донева, заместник-директор на операта по техническата част. За сценографията и декорите са изразходвани още 650 кв .м еталбонд, над 100 кв. м. полистирен и огледални плоскости (сребро и злато), над 180 кв.м. поликарбонат.

Целият този мощен екип работи наистина денонощно, за да представи в пълен блясък лиричната драма „Турандот“.

„Турандот“ е древна азиатка много известна приказка. В нея се разказва, че бабата на Турандот, (някъде е посочена като майка, другаде като сестра) като млада жена е отвлечена и похитена от татарите. За да си отмъсти, прекрасната, но жестока  Принцеса Турандот, решава да убие възможно най-много мъже от високите касти. За да „узакони“ решението си, тя задава на кандидатите си за женитба три въпроса и ако те не могат да отговорят ги чака неизбежна смърт…

По тази приказка Карло Гоци  създава пиесата „Турандот“, която Пучини гледа в Берлин през 1919 г. Развълнуван от сюжета, той възлага написването на либретото на Джузепе Адами и Ренато Симони. В края на 1920 г. Пучини получава първо действие. Работи четири години върху партитурата. Проучва записи на китайска музика в Британския музей, запознава се с оригинални китайски музикални инструменти. Пучини не успява да завърши „Турандот“. Преди смъртта си пожелава това да направи Франко Алфано.

Първото изпълнение на „Турандот“ е на 25 април 1926 г. в „Ла Скала“ под диригентството на Артуро Тосканини.  На премиерата операта е изпълнена дотам, докъдето я е написал Пучини. Тосканини оставя палката, обръща се към публиката и казва: „Тук свършва произведението на Маестрото“. Осветлението на сцената угасва и публиката остава в мъртва тишина. След малко започват възгласи: „Слава на Пучини!“

Действието на операта се развива в Забранения град в Пекин. Принцеса Турандот, дъщеря на китайския император Алтум, обявява, че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Ако не успее, ще загуби главата си. На обезглавяването на един персийски принц при изгрева на луната, Калаф открива сред тълпата своя баща – сваления от престола си татарски цар Тимур и робинята Лиу. Независимо от жестоката сцена на екзекуцията, Калаф се влюбва в Турандот и решава да изпита силите си в отгатване на гатанките.

Във второ действие, докато тримата придворни (тримата министри Пинг, Панг и Понг) мечтаят за родните си места, оповестяването на началото на изпитанията ги връща към жестоката действителност в Пекин. Пинг предлага на Калаф да се откаже от отгатването и в замяна да получи сто жени. Калаф отговаря правилно на трите гатанки: „Какво изпълва постоянно сърцето на човека?“ – „Надеждата“ – отговаря той. „Кое гори като пламък, замръзва като смъртта, блести като звезда, а за да осъществи мечтите си, отново пламва?“ – Верният отговор е „кръвта“. „Какво е това, което замръзнало гори и може същевременно да те направи цар и слуга?“ – Калаф отговаря и на този въпрос – „Това си ти, Турандот“. Виждайки обзетата от паника принцеса, Калаф се решава на смърт, но при едно условие – до сутринта Турандот да открие името му.

В градината на императорския дворец. Турандот е издала заповед никой да не спи, докато не бъде открито името на незнайния принц.
Калаф броди из града. Среща тримата придворни Пинг, Панг и Понг. Те го молят да напусне това място, тъй като принцесата не знае пощада. Водят Тимур и Лиу. Младата робиня отказва да издаде Калаф, в когото е влюбена. Лиу предпочита смъртта, пред предателството. Започва да зазорява. Калаф предлага ръката си на Турандот, но тя грубо го отблъсква. Тогава младият мъж страстно целува принцесата. Обзет от щастие, Калаф й казва името си. Двамата тръгват към императорския дворец. Площадът бързо се изпълва с народ. Турандот, уловила Калаф за ръка застава пред баща си с думите: „Зная неговото име. То е любов!“

Зрителите на премиерата на старозагорската  „Турандот“ ще бъдат провокирани от необичайния финал на операта. Според Огнян Драганов, тъй като произведението не е завършено от композитора, позволява свободна интерпретация от творческия екип. Каква е тя, ще разберат щастливците, които ще присъстват на паметното събитие.

Проектът „Турандот“ разчупва традиционните представи за оперен спектакъл. Не защото е настъпило времето, когато режисьорската фантазия е приключила с обичайните изразни средства и търси всевъзможни начини  да се заяви „по-революционно“ на оперната сцена. Това е само посоката, в която търсенето продължава. Търсене на различното, без да наруши истинския замисъл на композитор и драматург, но пък да предизвика любопитството на публиката, на малки и големи към новия „оперен артист“ – куклата. Стремежът е публиката да повярва, че може и така. Че куклата е онзи неписан в оперната партитура образ, който може да подсили основната тема, да я нюансира още повече.

Операта с кукли „Турандот“ ще бъде представена на ХІV издание на Международния музикален фестивал „Моцартови дни“ в Правец, но амбицията на проекта не се ограничава единствено и само до там. Целта е този оперен спектакъл да има дълъг сценичен живот, да се превърне във водещо репертоарно заглавие на Старозагорската опера и да бъде представен на различни престижни сцени у нас и в чужбина.

Росица Ранчева

Снимки Росица Ранчева, Татяна Калчева, Рад Димитров