За Атлантида, Дядо Коледа и „Центъра на Вселената”
Ако трябва да сложа ръка на сърцето си, трябва да призная, че съм един от първите, които се изкикотиха при обявяването на Стара Загора за „Център на Вселената”. Вече ми беше писнало от изцепките, че Еней е отвел бягащите троянци в България, основавайки град Троян и празника Еньовден, че конкистадорът Алонсо де Охеда всъщност е българският комита Драган Охридски. Скоро пък прочетох смайващата новина, че унищожителят на Римската империя Одоакър е помотък на славния Авитохол, а името му произхожда от автентичната българска фраза „Оди по къра”!!! Реакцията ми беше съвсем естествена – че кой не би набрал номера на лудницата, ако кварталният бакалин се обяви за поредния Наполеон?!
За да изпитам съмнение в първоначалната си позиция ме накара – колкото и идиотско да ви се струва – един Коледен празник. И малки, и големи се радвахме на подаръците под празнично украсената елха, и на червената мантия на Добрия старец. Защо, защо на никого не му хрумна да обясни на всички, че Дядо Коледа всъщност не съществува, че това е рекламна измислица на компанията Кока-Кола и че дайте най-сетне да погледнем истината в очите! Защо забравяме, че хубавата измислица често е по-красива от неоспоримата реалност? Чаровната приказка на Платон за потъналата Атлантида постепенно се превърна в устойчива теория и до ден днешен кара мечтателите да търсят останките й ту в Егейско море, ту край Гибралтар, та дори и на дъното на езерото Титикака. Все още не смеем да демитологизираме Крали Марко като наш национален герой, въпреки съмнителния му героизъм и още по-съмнителната му българска принадлежност. Колко трудно е да обясним на децата си, че Светите братя всъщност не са измислили буквичките, на които четем и пишем! Защо символът на Копенхаген е измислената от Андерсен малка русалка? Пък не е и зле и да си припомним колко радости е дарило на човечеството търсенето на легендарната, но според болшинството от учените несъществуваща G-точка.
Авторите на проекта за „Центъра на Вселената” не стъпват върху геометрични или астрономически внушения, а единствено върху правото на първия, извикал „Еврика” и върху невъзможността да бъде оборено твърдението им. Дори в съвсем сериозната територия на правото съществува презумпцията „невинен до доказване на противното”. В това отношение градът ни има чувствително предимство пред – да речем – аржентинския град Ушуая, обявен за „Край на света” в качеството на ужким най-южното селище. Самият аз съм сниман там, под табелата „El Fin del Mundo”, вперил пълен със съмнения поглед към струпаните къщички по отсрещния южен бряг на канала Бигъл…
Ама пък това не било сериозно! Че кой казва, че е ? Несериозният Фестивал на хумора донесе на Габрово непреходна слава именно със своята несериозност. А и с прекрасната доза самоирония под знака на котката с отрязана опашка.
Като стана дума за самоирония, която, както се изразява поетът „строшава на клеветата зъбът”, лично на мен ми се ще да присъства по някакъв начин в логото на проекта, за да го предпази от евентуални обвинения в грандоманщина и безпочвени претенции в стилистиката на Дисниленд-а в Скопие. Затова, ако зависеше от мен, бих го нарекъл „СТАРА ЗАГОРА – ЦЕНТЪР НА ВСЕЛЕНАТА ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО”. Смятам, че под знак с подобен надпис би се фотографирал с удоволствие и най-отявленият скептик.
Арх. Петър Бакърджиев
Ексцентрик вдясно от центъра
