„Чорапкова приказка“ в Кукления театър – красиво, умно, забавно, мило

Красива и усмихната „приказка на шест куки“ заплетоха във вид на говорещи, танцуващи и пеещи чорапчета Биляна Райнова и Янчо Иванов, актьори от Кукления театър на Стара Загора в премиерния спектакъл на 21 март 2018 г. На другите куки бяха: Пламен Петков и неговата музика, Живко Кънев и Виктория Андрекова – автори на сценографията. В процеса на творческото вдъхновяване се включи със свое стихотворение за чорапите, превърнато във финална песен на представлението и поетесата Мария Донева.

И така… Що за чорапчета се плетоха и разплитаха, замотаваха и размотаваха на сцената? Чорапи, които ставаха на вълк, на магаре, на овчар, на неговата (на овчаря) невеста, на туземци, на Принцесата на туземците, на Мореплавател, на Бяла мечка от Северния полюс… И още много, много герои, които Биляна и Янчо оживиха с ръцете  и с гласовете си.

Автор и режисьор на пиесата е самият Янчо Иванов. Много сладко в нея могат да се „видят“ както децата, имащи проблем да ходят обути с чорапи и непрекъснато губещи си чорапите, така и възрастните – техните родители. По неписана статистика темата „Къде ми е чорапът? Къде се губят тези чорапи?“ е сред ТОП 5 на предизвикващите скандал във всяко средностатистическо българско семейство. (Особено активно например в моето собствено. Например.)

Пиеската има хитроумен ход на повествованието, завръзка, развръзки, интересни кулминации във всяка една от мини-историите, които се разказват. Малката Ани, за която родителите й започват да измислят приказка, защото не иска да си обуе чорапите, бързо-бързо заспива още в началото й. Но приказката продължава, защото и мама и тате все пак не са забравили, че са били деца. И продължават да си измислят история след история. Защото им е забавно. Защото се веселят. Защото се пренасят в друга действителност. Играят и импровизират с различни по вид, цвят и форма чорапи – вълнен чорап, чорап на Прима балерина, раиран моряшки чорап и т.н.

Разбира се, най-чаровният от всички беше белият чорап с дантелки на Прима балерината, който танцуваше вълшебно на музиката на балета „Лебедово езеро“. Е, не че палавата мургава туземка от островите беше лоша… И тя си беше много екзотичен кафяв чорап.

Янчо Иванов винаги ми е бил любим актьор от трупата на старозагорските кукленци. Съвсем добре се е справил и като автор на пиесата „Чорапкова приказка“ и като неин режисьор. Помага им – на него и на Биляна също, че са чудесни родители.

Сценографията на Живко Кънев и Виктория Андрекова е много приятна, много кукленска. В стил на съвременните родители, които аз наричам ЕКО-БИО родители, заради високите им изисквания към естествени материали и природосъобразен начин на живот. Та, сценографията им е от памучен плат, ушит с две лица. На едното е китна детска стая, а другото лице става на много неща – на остров с туземци, на море, на айсберги и т.н.

Всички видове чорапки, накичени по сценографската конструкция също са от естествени материали – памук и вълна (не съм сигурна дали е органичен памук със съответните международни сертификати!). Това няма как да не се отбележи от новото поколение,  силно загрижени за бъдещето на планетата Земя. Специално го отбелязвам в тяхна чест.

„Чорапкова приказка“ е едно много красиво и нежно представление за деца с родители. Предвиждам му дълъг живот и много овации от малчуганите. И от родителите, които също ще разберат, че не е нужно да се карат за изгубени чорапи. И те, чорапите, си имат свой живот и пътеки, които искат да пребродят самостоятелно по света.

Уляна Кьосева

Снимки Калина Борисова