Талантливи млади артисти създават съвременно оперно изкуство

Ново предизвикателство предложи Старозагорската опера на публиката си. На 13 март 2018 г. в префасонирания джоб в новоизграденото сценично пространство – кабаре, се състояха премиерите на три камерни опери „Махагони“ и „Седемте смъртни гряха“ по музика на Курт Вайл по либрето на големия немски драматург Бертол Брехт и „Напред-назад“ на композитора Паул Хиндемит. И трите заглавия са създадени и поставени през 30-те години на 20-и век. Те са остра критика на материализирания свят, на алчността, на низкия морал, на деградацията на младите хора, чиито мечти са пари, забавления, уиски и секс. За съжаление това са теми и проблеми, които в еднаква сила се отнасят и към съвременността ни, като към тях се прибавят и наркотиците и  повсеместната духовна нищета.

Още преди да видят постановките, традиционалистите естествено реагираха негативно. За тях едва ли не това е предателство към класическото оперно изкуство от преди 200 години, към новата сценична среда, и не на последно място към недолюбваната немска музика.

Любопитковците и търсачите на нови хоризонти, които за радост стават все повече  и то предимно сред младата публика, нямаха търпение да станат съпричастни на новия проект, да  преценят възможностите на непознатия постановъчен екип и  реализирането на творческите задачи от  артистите – певци, балетисти и оркестранти. В крайна сметка от 18 години живеем в 21 век. Той  има своите нови измерения в целия спектър на живота, в това число и музиката и въпрос на лични предпочитания, култура и уважение е да се запознаеш, както със съвременните творби, така и с интерпретаторите им.

На кабаре като на кабаре: загадъчна светлина, маси и столове в „бяла премяна“ вместо сцена, декори, реквизит и пр. – в средата на помещението, непосредствено сред публиката,  разположен подиум, отдясно – бар плот, зареден с бутилки твърд алкохол и вино, в дъното – оркестър, обърнат гърбом към  „гостите“. Поради големия интерес, публичното пространство беше претъпкано, което лично на мен създаваше чувство на единение и съпричастност към това, което предстоеше да се случи. След традиционните въвеждащи думи на директора на операта Огнян Драганов, стартът даде самата Мерилин Монро, която изпълни ролята на конферансие.

Учудващо, музиката на „Махагони“ поднесена от камерния оркестър под диригентството на австриеца Антъни Арморе  се оказа много приятна смесица от класика, джаз, поп парчета и мюзикъли. И тук трябва да кажа добри думи за сценографията и костюмите на старозагорката Златна Михайлова, за хореографията на другото старозагорско момиче Ромина Славова и за режисьорския успех на датчанина Мортен Роесен. Гениално е решението на Златна да унифицира всички костюми – на жени и мъже, на балерини и балетисти, така както целият свят е обут с дънки и облечен с всевъзможно разрисувани фланелки и потници. Особено голяма актьорска трудност е липсата на опорни точки в средата – местенца, където да се подпрат по време на представлението, да си отдъхнат и пр. По Брехтовски и по Юрий Любимовски подиумът се превърна за действащите лица в света, в който живеят – маси, кревати, зали… така несъществуващи, както е измислен и мечтаният град Махагони.  На всичко отгоре в третата опера подиумът „се разшири“ на юг и действието се разиграваше и върху цялото огромно сценично пространство, придружено с различни ефекти.

За компенсация на търсеното празно пространство, т.е. човекът в големия свят, който по един или друг начин го ограбва най-напред духовно, а сетне го убива, се включи актьорлъкът  на нахъсаните млади и талантливи артисти, които по възможно най-добрия начин пресъздадоха героите си. Красивите солистки Нели Нечева в ролята на Беси и Елена Мишинова – Джеси  развихриха мечтите си за пари, за уиски, за безгрижни компании, за лесен живот. Но в този свят уискито е скъпо. Евтино само е младото женско тяло. Много приятно и гласово и актьорски се защити и мъжката част от „купона“ Ивайло Йовчев, Игнат Желев, Мехмед Бурхание и Мартин Начев.

Впечатляващо се разгърна представянето на „Седемте смъртни гряха“. С обрани изразни средства Мортен Роесен е изградил вълнуващи платна на историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари, за  да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя си тя преживява седемте библейски смъртни гряха. Борбата между действителността, в която Анна е принудена  да живее и мечтите й бяха пресъздадени едновременно  по блестящ начин от певицата Анна в ролята великолепното мецосопрано Петя Петрова и танцьорката Анна  от балерината Лора Георгиева. Комплименти и за мъжката част Николай Моцов, Милко Михайлов, Иван Кабамитов, Петър Янкулов и др.

Участието на балета беше равнопоставено с това на солистите. Хореографията на Ромина подсилваше развитието и динамиката на действието. Балетистите, както и певците – солисти, бяха потопени в ролите си и отдадени максимално на представлението.

Общото впечатление е за един добре обмислен и с много актуални послания естетски спектакъл.

За съжаление, поради договорените авторски права, камерните опери в кабарето могат да се видят само още два пъти в Стара Загора (на 14 април от 16:00 часа) и веднъж в София.

Според Огнян Драганов, една от тенденциите на Старозагорската опера е в афиша й  да заемат достойно място и съвременните камерни опери. Очакваме ги!

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров